Ще работим за по-тежка лустрация на агенти от бившата ДС, тяхното влияние не е отслабнало, те действат навсякъде 

Партиите на статуквото са ужасени от идеята за електронно правителство, страхуват се 2 млн. българи в чужбина да упражнят своя глас, казва пред Faktor.bg кандидатът за депутат Мартин Димитров от гражданската квота на „Демократична България“

Интервю на Васил Василев 

- Г-н Димитров, кои са подводните камъни на предстоящите парламентарни избори на 4-ти април? 

- Представителите на статуквото от ГЕРБ, БСП и ДПС искат ниска избирателна активност. Заради това, нито една от трите партии не е съгласна с гласуване по пощата, както е практиката в повечето европейски страни. Това би увеличило драматично активността и би позволило на около 2 млн. българи в чужбина да дадат своя глас. От „Демократична България“ предлагахме вот по пощата, но статуквото се скри от темата, защото разчитат на 4-ти април, поради много фактори, включително и пандемията, активността да е ниска. Друг „подводен камък“ е отказът от видеонаблюдението в секциите. Аз, ако съм честен, какво би ме притеснявало да ме снимат? За принципния човек това не би трябвало да има значение. Изборният процес е обществен и няма нищо за криене. Абсурдно е, че и от ЦИК също са срещу видеонаблюдението и чисто процедурно, чрез обжалване, се бавят, за да няма подобна мярка. Искам да питам хората от ДПС и от ГЕРБ в ЦИК – от какво ги е страх и защо обжалват? Освен това, призовавам да се гласува машинно и с преференции, защото така гласовете ще бъдат преброени по-точно. Едно е машината да сумира броя на гласоподавателите, а съвсем друго това да се прави от хора, които ще бъдат изморени. Те не винаги грешат нарочно, но умората си казва думата. 

- Гражданите започнаха ли да използват повече машинното гласуване и да маркират преференции в бюлетините? 

- Аз за пръв път гласувах машинно през 2009 г. Винаги досега машинното гласуване е било безпроблемно. 44-ият парламент направи обаче голяма глупост. Резултатите от машинния вот трябва да бъде преписани на ръка в другия протокол. Хората все повече гласуват преференциално, което е истинският мажоритарен избор. Партиите са направили една листа, но гласоподавателите могат да направят така, че и последните да станат първи, да посочват работещи хора, които изпълняват ангажиментите си. Гледах проучване, според което 75% от депутатите в наскоро разпусналия се парламент са били изключително слабо активни. Народното събрание не е място, в което да се криеш и да гласуваш за това, което ти кажат. В него трябва да решаваш проблемите на хората, да си активен, да взимаш трудни решения, да задаваш тежки въпроси и да внасяш важни законопроекти. Досега ние имахме едно заспало и полуумряло Народно събрание, което е много лошо. Там е мястото, където се прави промяната и се защитават гражданите, а не монополите.  

- Вие настоявате за въвеждането на електронно правителство. С какво ще промени то качеството на работа на институциите? 

- Огромното предимство на електронното правителство е, че чрез него се намалява корупцията – като нямаш досег с чиновник, няма кой да ти поиска пари. От друга страна, всичко се случва по-бързо и няма нужда да ходиш до администрацията и да чакаш на опашка. Каквото мога, аз правя през компютъра вкъщи. Проблемът е, че в България много малко услуги могат да бъдат извършвани пълноценно по този начин. Част от електронното правителство е и електронното гласуване. С колегата Петър Славов направихме подобно предложение, но то целенасочено не беше прието, защото партиите на статуквото не искат дистанционен вот, за да има ниска активност. Електронното гласуване в Естония например е изключително успешно и около 40% от хората вече гласуват по този начин и не им се налага да ходя по изборни секции. В условията на пандемия електронните услуги станаха 2 пъти по-важни, отколкото преди това. Трябва да се поучим от Естония, която направи електронно правителство за 50 млн. евро, а ние похарчихме 2 млрд. лв., но нямаме подобна система. В условията на пандемия е важно да имаме и електронно здравеопазване, за да получаваме услуги, които са възможни чрез интернет. Така отново няма да има опашки, струпване на хора и всичко ще се случва много по-бързо.  

- Защо тази ваша идея не беше реализирана? 

- Според мен тя не се реализира по няколко причини. Правителството се научи да харчи страшно много пари. Има много хубав виц за един адвокат, който гледал дело 20 г. и не го решавал. Синът му го решил за една седмица. Бащата обаче му казал: „Да де, но аз с това дело те гледам 20 г.“. И при нас е така – научиха се да „изграждат“ електронно правителство с години, да не го правят, за да продължат да харчат пари. Всичко това се превърна в безкрайно начинание. Това е най-важната причина. Втората е, че ГЕРБ и БСП наистина не искат дистанционно гласуване и вот по пощата. Бъдещето ще покаже верността на думите ми, защото ние ще поставим отново въпроса в следващия парламент. Двете партии изпитват ужас 2 млн. българи в чужбина да гласуват. 

- След поредния шпионски скандал хората са озадачени как можем да се справим с руските агенти, които изнасят класифицирана информация за Кремъл? 

- За съжаление, през последните години имаме много сигнали за пробиви в националната ни сигурност. Ще започна с фалита на КТБ. При такива случаи службите е трябвало да се намесят и да се задействат много преди източването на банката, за да стопират подобни процеси. Сега се стига до ситуация, в която се изнасят данни извън ЕС и НАТО към Москва, което показва, че ние имаме проблеми с националната си сигурност. Трайното решение е да спрем да избираме хора, които са свързани или зависими с Русия. Докато това не спре, проблемите ни с Кремъл няма да приключат. Неслучайно народът е казал, че рибата се вмирисва откъм главата. Време да избираме хора, които ще спазват единствено натовския и европейския път. Истинската сигурност за страната ни е в ЕС и в НАТО. Благодарение на тях не ни се случиха подобни сценарии, както в Крим. 

- Какъв е проблемът на страната ни с лустрацията, защо толкова години се обещава, че ще бъде наложена, но все се отлага? 

- Заедно с колегите Методи Андреев и Петър Славов въведохме възможната лустрация без промяна на конституцията. Законът гласи следното – за да имате достъп до класифицирана информация, трябва да бъдете проверени. Ако сте имали принадлежност към бившата Държавна сигурност, вече се прави специална проверка и преценка какви сте ги вършили. По закон това съществува, но не се изпълнява. Едно от първите неща, с които трябва да се заеме следващият парламент, е да направи така, че да се изпълнява т.нар. „мека лустрация“, която въведохме с много усилия. Следващата стъпка е да се направи по-тежката лустрация, която минава през промяна на конституцията. Искам да се обърна към хората, които днес ми обясняват колко било късно – на тези избори, във всички партии, без коалиция „Демократична България“, има представители на ДС. Тези хора съществуват и се кандидатират за депутати за следващия парламент. Тяхното влияние не е отслабнало и действат навсякъде. 

- Жилищните паспорти бяха отложени за пореден път с 2 г., след като реагирахте срещу въвеждането им. Възможно ли е изцяло да бъдат премахнати? 

- Има една странна наредба, приета от Министерския съвет. Тя гласи, че през 2007 г. на всички сгради трябва се извадят паспорти. Срокът беше до края на тази година. С колегите Методи Андреев и Петър Славов нарекохме това данък „паспортизация“. Изчислихме, че ще струва 3 млрд. лв. на българските граждани. Преди да реагирам по тази тема, помолих Методи Андреев, който е доцент в УАСГ да направи сериозни консултации. Оказа се, че тези паспорти се налагат само за сгради с проблеми, за ново строителство,  и за сгради с големи промени в конструкциите. След нашето гневно писмо процедурата беше отложена. В следващия парламент ще водим битката з срещу тази паспортизация. Другото би било данък, с който да ни одерат кожите.