На 17 февруари 1908 г. овдовелият цар Фердинанд I сключва втори брак – с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц в замъка Остерщайн край Гера, Германия.

След смъртта на първата си съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г., Фердинанд I се обръща към княгиня Мария Павловна с молба да му предложи нова съпруга.

Княгинята предлага своята първа братовчедка – вдовицата Елеонора Ройс-Кьостриц. 

След сватбата Елеонора става „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е вече „царица на българите“.

Елеонора споделяла, че е била обречена на България - още първият ѝ съпруг, принц Кьостриц, е бил един от претендентите за българския престол след овакантяването му от княз Батенберг.

Състрадателна и обичлива, Елеонора бързо печели сърцата на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Като съпруга на държавния глава, тя се занимава преди всичко с благотворителността.

По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, в който се събират средства за построяване на сгради към институтите за глухи и за слепи деца. Заслуга на Царица Елеонора е и създаването на Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Царицата спасява от събаряне Боянската църква, която по план е трябвало да бъде разрушена през 1912 г., и там да се построи голям храм. За да запази уникалната църква, тя издейства за жителите на Бояна място за строеж на нова църква и започва реставрация на средновековния храм.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и сама отива на фронта като такава сестра. Елеонора подарява основното знаме на българското Македоно-одринско опълчение

Тя е и основателката на Българския червен кръст, съвместно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска.

Царица Елеонора се разболява тежко в края на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Спазвайки последната ѝ воля, тя е погребана край Боянската църква.

Любовта на българския народ към обичливата царица е безкрайна. Столичани са се стекли на нейното опело. Войници, оздравели благодарение на нейните грижи и обучени от нея медицински сестри всяка година се събирали на поклонение на нейния гроб.

Царица Елеонора е единствената жена носителка на орден „За храброст“, IV степен.

По време на комунизма в България гробът на царица Елеонора е ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи нейното име. След демократичните промени от 1989 г. надгробният паметник е върнат при Боянската църква и възстановен.