На днешната дата през 1961 г. в Хасково издъхва Мамин Колю. Зад галеното име обаче се крие легендарен войвода на тракийци и македонци. Той е една от най-колоритните личности в българските национални борби за освобождение. Възпят е в няколко народни песни и се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия. Песните му се пеят в цялото българско етническо землище - от Гора до Северна Добруджа.
Никола Коев Николов, наречен Мамин Колю, е братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 година служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.
По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.
От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.
През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.
След освобождението на Западна Тракия Мамин Колю живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 - 1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.
След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. След идването на комунистите на власт имотите на войводата са национализирани, а самият той е подложен на малтретиране и преследване от така наречената народна власт.
От редактора
Още от От редактора
Преди четвърт век за първи път американски президент стъпва на българска земя
Ликвидират Йосиф Хербст като неудобен свидетел за убийство
В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология
Преди 80 години издъхва Райко Алексиев, убит от комунистите заради карикатура за Сталин