Огнян Стамболиев, ПЕН- България

На 24 април 1915 г. с ареста и депортирането на стотици видни арменци започва Арменският геноцид в Османската империя.
1 500 000 арменци стават жертва на турското варварство!

Тази дата е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Назован е първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по случай годишнина от началото на геноцида над арменците в Османска Турция през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новия век е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. Геноцидът, наричан още Арменски холокост, е извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това. Характеризира се с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти на Кемал Ататюрк, който също се е отнасял нечовешки с арменците, в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. с т.нар. „Първи арменски кланета”. Били са предхождани от системно ограбване, мъчения и  прогонвания на арменското население. През 1914 в 16- милионна  Турция са живеели 2 милиона арменци, и около половин милион евреи и също толкова гърци, които също са били системно тероризирани от турските власти. Налагали са им огромни данъци, отнемали са им имуществото, част от тях са били прогонвани от градовете и принудително настанявани в най- дивите райони на Анадола. След това е започнало Второто арменско клане, най- мащабното. Жертвите сред арменците през този период са повече от 300 000 души. Геноцидът се описва също

и с арменската дума "агхет" -

„невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са насилствено изселени от родните си места.

Република Турция, днес пряк наследник на агресивната Османска империя / с претенции и към България!/,, упорито възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. Наистина, невероятна наглост и цинизъм от страна на правителството на Ердоган!  А трябва да отбележим, че от 2007 г. насам повече от 50 страни в света вече  декларирааха официалното признаване на събитията от този ужасен  период от човешката история като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема без резерви и от изследователите и историците.

Първият погром

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската християнска общност и нейните опити за автономия, тъй като по този начин смята, че ще отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

Зверското клане в град Адана

Клането в Ерзурум, 1895 г. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено жестоко от редовна турска войска. По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села.

Клането в Адана, 1909 г. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно едно, че ужасяващите по своя мащаб и жестокост зверства срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие и одобрение на официалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към трагедията на сънародниците си в Турция.

Вторият погром

Русия и Турция влизат в Първата световна война като врагове. Турските власти смятат арменците в страната за руски агенти, за руска „пета колона“. През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в концлагери и след това са зверски избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се опитват да избягат пеша през  знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.

Депортацията

Според други сведения, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад. При депортацията огромен брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа / най- много във Франция/, а също и в Северна Америка / Щатите и Канада/ и далечна Австралия. Част от тях намират убежище и в християнска България, където са посрещнати добре от местното население. Създават свои домове, имат работа, своя общност, училища, библиотеки, църкви, печатни издания. И днес, макар и малцинство, тяхното присъствие в българския обществен и културен живот е видимо.

Разпънати на кръста бременни арменски жени

А споровете между Армения и Турция за събитията около Арменския геноцид все още не са приключили. Ереван твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение е прието и от международната общност в лицето на ООН през 1985-1986 г., а година по-късно и от Европейския парламент. Турция продължава да твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си и че за това били провокирани от...самите арменци?!”   

Невероятен цинизъм от страна на Турция! 

Въпросът за признаването на Геноцида от Турция беше повдигнат и от известния турски писател- нобелист Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказа публично, че Турция е отговорна за геноцида.„Никой не смее да го каже, но аз го казвам –ние, турците, за наш срам, сме избили зверски над 1 000 000 арменци и 300 000 кюрди“, казва Орхан Памук. Това изявление, макар и единствено досега, породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря и истинска в Европа и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук бе съден за уронване престижа на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември той беше оправдан по предявените му обвинения и бе освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

Когато упрекнали Адолф Хитлер за Холокоста, той заявил, че не бил първият, бил взел за модел от турците Арменския геноцид. 
Нашите управляващи признаха Геноцида, макар и неохотно /може би от страх пред Доган и Ердоган?!/, под силния натиск на обществото. През 1943 година България спаси своите евреи от Холокоста, но не бива да забравяме, че през 1915 година прие и приюти хиляди арменци- бежанци, успели да се спасят от зверските кланета в Турция. За много от тях нашата християнска страна става втора родина, а великият Яворов написва едно от най- силните си стихотворения „Арменци”. А в столицата на Армения, Ереван, му издигнаха достоен паметник.

ПЕЙО К. ЯВОРОВ

АРМЕНЦИ
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.