Някои хора се раждат и живеят с точно определена мисия. Такъв е случаят с чаровната художничка Маруся Калимерова  - българка по произход, която от много години живее и твори в Италия. Силна личност, която принадлежеше на света, обогатявайки го със своя талант, чувствителност и религиозна духовност. Любовта й към най-слабите и пълната й отдаденост на изкуството ще останат пример за всички, които я познаваха и обичаха.

На 21 февруари тя трябваше да навърши 70 години, но животът й беше отредил друга съдба. Слънчевият й образ беше в унисон с нейната личност, винаги оригинална и неповторима.

Пътешествията и многобройни й изложби бяха за нея извор на вдъхновение, който насочваше и допълваше нейните художествени търсения с нови идеи. 

Творбите ѝ представляват безупречен баланс между форма и материя, предизвикващ усещания за сила и лекота - качества, които не могат да бъдат получени от случаен художник. Нейният измислен и същевременно реален свят носи сила и нежност, лиричност и драма, които се преплитат в един невероятен килим от чувства и емоции.

С изключително умение Маруся Калимерова разработва своя сложна техника за гоблен, с която допринася за издигането на световното съвременно текстилно изкуство до невероятни триизмерни форми. „Мнозина се опитват да копират безуспешно нейната техника, но е трудно да бъде постигната чувствителността, елегантността и въображението, типични за Маруся, които публиката и критиците така високо оценяват...“

Някои от творбите ѝ са посветени на известни личности, като бащата на италианската литература Данте Алигиери и двамата български светци Кирил и Методий, които откриват Божието слово на понятен език за целия славянски свят. И накрая, няколко творби, озаглавени „Мостовете на паметта“ - една скъпа за художничката тема, с която тя изразява първите стъпки на текстилното изкуство, наблюдавани от страна на нейната зрялост (пътят между миналото и настоящето).

Въпреки тежкото заболяване, художничката се съсредоточава и се посвещава докрай на художествените си изследвания и на обучението на деца и младежи.

Маруся Калимерова завършва Художествената академия в София в класа на големия професор и художник Марин Върбанов. През годините тя става член и почетен член на множество артистични движения, сдружения и международни фондации като: Съюз на българските художници; Salon d'Automne на Grand Palais в Париж, Италиански център за изследване на историята на тъканите, Arelis – Асоциация за създаване и разпространение на текстилното изкуства, Париж, Национален регистър на италианските художници и скулптори, Жени в текстилното изкуство, Маями (САЩ) и Мадрид (Испания), академик-кореспондент на Папската академия Тиберина, Inps - фонд за художници, директор и консултант на Международната асоциация Texfilart и други.

Нейните творби се намират в национални и международни галерии, министерства, банки, частни и обществени колекции по целия свят: Австрия, Белгия, България, Франция, Гърция, Германия, Япония, Италия, Англия, Кувейт, Испания, Унгария, САЩ...

През 2009 година тя се премества за постоянно в любимия си Рим, изразявайки своята креативност чрез групови и самостоятелни изложби и големи събития заедно със сестра си - художничката Таня Калимерова, в най-престижните места в италианската столица. Сред тях са: Монументален комплекс Сан Микеле а Рипа (Министерство на културното наследство и дейности), Palazzo Venezia, Palazzo Valentini, Palazzo Maffei - Marescotti, Национален музей на Castel Sant'Angelo, Музеят Ara Pacis, Базиликата „Сан Клементе“, Монументална библиотека Crocera и Монументалната библиотека Casanatense на Министерство на културното наследство и дейности, а извън Рим: Конюшните на Алдобрандини във Фраскати, Археологическият музей на Анцио, 500-ият замък на Акуила, Замъкът на Санта Севера, Музеят на текстилното изкуство в Киери, където нейно произведение е част от общинскатга колекция и т.н.

Насърчавана от проф. Бруно Мантура от Националната галерия в Рим, Маруся Калимерова започва през 2009 година своя нов изследователски път на „хартиено тъкане“ - техника, която прилага в своето творчество до края на живота си. Използваните хартии са много ценни: Fedrigoni, Fabriano, някои видове китайска или японска оризова хартия, особено широко разпространени и използвани за калиграфия и други художествени произведения.

За изкуството на Маруся са писали утвърдени имена в историята на изкуството и художествената критика, сред които са проф. Бруно Мантура (Националната галерия за модерно изкуство, Рим), проф. Клаудио Стринати (Римския музеен комплекс и Palazzo Venezia), проф. Антонио Паолучи (Ватиканските музеи), проф. Емануеле Ф.М. Емануеле (президент на фондация Рим и почетен президент на Международната фондация на третия стълб), Виторио Сгарби, критик и историк на изкуството.

Маруся и Таня Калимерови с проф. Антонио Паолучи (Ватиканските музеи)

Маруся е носител на множество национални и международни награди като: Сребърен медал от провинция Рим; Награда „130 години дипломатически отношения България – Италия“. Включена е в училищни учебници, каталози, енциклопедии и справочници по съвременно изкуство.

Едно от най-големите желания на сестрите Маруся и Таня Калимерови е да бъдат поставени техни творби в Център за визуални изкуства и съвременен текстил, Фонд Маруся и Таня Калимерови. Преди няколко години в интервю за Радио Ватикана губленистките споделят: 

„Нашата артистична работа започна преди много години: тази на сестра ми Маруся през 1979 година, годината на началото на нейното обучение в Художествената академия в София, и моята през 1996 година. Може да се каже „цял живот за изкуството“, пълен с радост, тревоги и труд. Много от нашите творби вече присъстват в частни и обществени колекции, обогатявайки тези на национални, общински и регионални министерства, галерии и музеи в Европа и САЩ. Някои от най-важните произведения са запазени за създаване на Документационен център за визуални изкуства - Съвременен текстил, в който ще бъдат включени произведения, каталози, снимки и видео в различни раздели. Неговата бъдеща роля ще бъде те да се споделят с широката национална и международна общественост, като му се даде живот чрез публично и частно спонсорство.
Нашата надежда е, че моралното и културно наследство, получено от България, обогатено в Италия, ще подхрани у нас желанието да го споделим с други страни...
Като се има предвид стойността на произведенията, големите събития, в които те са били представени от 1996 година насам - в различни изложби из цяла Европа, биха могли да бъдат поставени във важен Национален музей.
Оставянето на свидетелство като артисти на нашето време, които съчетават древните техники на великите майстори със съвременни изследвания чрез актуални и иновативни влакна и мултимедия, е голяма чест за нас.“