Ето още един интересен фрагмент от интервюто на украинския журналист Алексея Гомон с офицера от армията на Израел Григорий Тамар.

Григорий Тамар: 

Между другото, има една непотвърдена, но не и невероятна версия. Просто не мога да устоя на изкушението да я споделя. Не е тайна, че Русия предостави на Иран определен брой самолети Су-35 – това са руски аналози, които дори самата Русия няма в наличност. Според различни източници, има споразумение за доставка на 30 машини. Едни казват, че всички 30 са доставени, други – че заради войната в Украйна са стигнали само 10. Каквото и да е, някакъв брой бойни самолети все пак са били предоставени. Когато започна израелската атака, руснаците казали на иранците: „Не вдигайте самолетите във въздуха, защото ще бъдат свалени.“ Защо това е важно?

Това е важно, защото би било двойно унижение – от една страна, Иран губи техника, от друга – Русия търпи репутационен удар. Вероятността те да бъдат свалени беше практически 100%. Новината е плашеща. Защото, ако сме честни, Русия разполага с един ресурс, който ако предостави на Иран, ще бъде лошо за всички – става дума за ракети с ядрени бойни глави. Дори Медведев заплаши, че Русия може да предаде на Иран подобно оръжие. Тази заплаха стигна до Тръмп – той дори публикува пост с въпрос: „Той – т.е. Медведев – наистина ли каза думата с ‘я’?“ В превод – наистина ли каза „ядрено“ или ми се стори? Медведев трябваше да се обяснява: не съм имал това предвид, не става дума за предаване на ядрено оръжие. Добре че не каза, че буквата „я“ не съществува в руския език – можеше и това да измисли.

Алексей Гомон:

Тоест, ако се стигне до ликвидирането на Хаменей и това доведе до положителни промени в Иран, това би било и демонстрация за Тръмп, че подобен сценарий работи?

Григорий Тамар:

Точно така. Досега, с изключение на Сирия, няма случай, в който лидер на арабска държава е бил елиминиран и това да е довело до нещо по-добро. Може ли някой да е по-лош от Саддам Хюсеин? Едва ли. Но след него събитията станаха ужасяващи. И все пак, що се отнася до Иран, аз съм по-оптимистично настроен. Първо, има легитимен наследник на трона. Второ, опозицията е жива и активна. Трето, персите се различават ментално от арабите – трябва да си живял на Близкия изток, за да го разбереш. И накрая, погледни историята на Иран – от хиляди години държавата съществува в сходни граници. Има центростремителни сили, които държат държавата заедно.

Алексей Гомон:

 Това означава ли, че който и да дойде на власт, Западът ще го подкрепи?

Григорий Тамар:

Почти при всяко развитие на събитията новата власт ще бъде топло приета от Запада. Активите на Иран на Запад ще бъдат незабавно размразени. Иран ще може да продава нефт в огромни количества. А за украинските граждани – това ще е черешката на тортата. Цените на нефта ще паднат рязко, защото Иран ще наводни пазарите. Това ще бъде огромен удар за Путин – ще има по-малко пари, с които да продължава войната.

Алексей Гомон:

Тогава остава само да призовем хората да изразят подкрепата си за отбранителните сили на Израел?

Григорий Тамар:

Именно. Ако лишим Иран от ядрения му потенциал – дори не напълно, а значително – това ще отслаби една от ключовите карти на Путин. Ако Иран получи ядрено оръжие, това със сигурност няма да направи живота в Украйна по-лесен. Путин не се нуждае от още един ядрен съюзник, колкото и да му се иска.

Алексей Гомон:

Господин Тамар, никой по-добре от вас не може да обясни ситуацията на Близкия изток. Иран атакува с ракети американски бази. Тръмп свика извънредна среща. САЩ и Франция вдигнаха авиацията, Иран задейства установки, включително срещу Израел. Сирени звучаха в девет държави. Може ли това да прерасне в пълномащабна война?

Григорий Тамар:

Виж, мразя думата „договорка“. Не вярвам в тайни споразумения, защото знам как се развиват войните. Щом падне първият изстрел, ситуацията излиза от контрол. Но в този случай... това беше откровена договорка. Американците предварително знаеха по кои бази ще бъдат ударени. Имаха време да евакуират техниката и личния състав. Останаха само постовите. Рискът от човешки загуби беше сведен до минимум. Сега ще разберем – останал ли е някакъв здрав разум в иранските фанатици или и те вече са изгубили връзка с реалността, както Путин, който говори за „крака на руския войник“. А това е човек, който ръководи армия, която е била изритана от Персия, Австрия, Полша, Финландия, Порт Артур… Нека сме наясно – пълна загуба на реалност.

Алексей Гомон:

Тоест, ако американците сега са готови да приключат темата, но Иран продължи атаките, какво следва?

Григорий Тамар:

При всички положения, когато пускаш десетки балистични ракети, дори и да си мислиш, че това е „контролирана ескалация“, една от тях може да уцели някого. Един убит американски войник – и никой няма да се размине без последствия.

Алексей Гомон:

И какво ще кажете за сирените в девет държави?

Григорий Тамар:

Откакто Хюсеин си отиде, Хизбула беше разгромена, Асад загуби реална власт – никой не иска война. Дори Хизбула вече не иска да воюва – толкова им е натрит носът, че когато Иран поиска помощ, отговорът беше: „Смятаме, че имате достатъчно сили да се справите сами. Ще се молим за вас на Аллах.“ Всички вече искат да живеят нормално – и Саудитска Арабия, и ние. Нямаме мирен договор, но имаме икономически отношения. И изведнъж се появява сила, която кара девет държави едновременно да активират въздушна тревога. Това е удивително. Особено ако си припомним, че до 1979 г., преди революцията, отношенията между Израел и Иран бяха отлични. Купувахме нефт от Иран. Помагахме им да изградят военнопромишления си комплекс. Наши агрономи учеха техните на модерни земеделски практики. Шахът се лекуваше в болница „Адаса“ в Йерусалим. Един от най-близките му приятели беше кметът на града Теди Колек. Дори купиха парцел в центъра на Тел Авив, за да строят посолство. А после дойдоха тези фанатици, които повече от 40 години избиват, изтезават и унижават собствения си народ, обличат жените в черни чували... И между другото , в рамките на атаките по „центровете за вземане на решения“ в Техеран, беше ударен един от символите на властта…