Тяхната критика е насочена срещу технологията за мозъчни импланти
Изследователи разкритикуваха милиардера Илон Мъск за обещанието му, че неговата технология за мозъчни импланти може в крайна сметка да осигури на пациентите зрение, превъзхождащо това на „нормалните“ хора.
Мъск отдавна уверява, че неговата компания Neuralink работи върху импланти, които могат да възстановят зрението на слепи хора, като през март съобщи на своите 190 милиона последователи в X, че продуктът ще се нарича "Blindsight".
Той заяви, че продуктът вече работи при маймуни, и добави: "Първоначално разделителната способност ще бъде ниска, като ранните графики на Nintendo, но в крайна сметка може да надмине нормалното човешко зрение."
Но Йоне Файн, професор по психология във Вашингтонския университет, заяви, че това е "опасно да се казва", предаде АФП.
Файн е съавтор на статия, публикувана в списание Scientific Reports, в която са използвани модели, известни като "виртуални пациенти", за да се симулира как биха могли да работят такива импланти.
В статията се твърди, че въздействието на новите импланти, включително този на Мъск, вероятно ще бъде ограничено от човешката биология.
Според Файн идеята на Мъск се основава на погрешната предпоставка, че зрението с висока разделителна способност може да бъде създадено чрез имплантиране на милиони малки електроди в зрителната кора - областта на мозъка, която обработва информацията, получена от окото.
"Инженерите често мислят, че електродите произвеждат пиксели, но това просто не е начинът, по който работи биологията", обясни тя.
Създаването на изображение в мозъка включва не само стимулиране на отделни клетки по начина, по който може да го направи един имплант, но и генериране на "невронен код", който се задейства в хиляди клетки.
Тя подчерта, че учените дори не са близо до откриването на правилния невронен код при сляп човек - което означава, че въздействието на имплантите ще бъде ограничено.
"Слепотата не прави хората уязвими, но ослепяването в по-късна възраст може да направи някои хора уязвими", каза тя.
"Така че, когато Илон Мъск казва неща от рода на "това ще е по-добро от човешкото зрение", това е опасно да се каже", заключи Файн./ БГНЕС
Фактор
Мъск отдавна уверява, че неговата компания Neuralink работи върху импланти, които могат да възстановят зрението на слепи хора, като през март съобщи на своите 190 милиона последователи в X, че продуктът ще се нарича "Blindsight".
Той заяви, че продуктът вече работи при маймуни, и добави: "Първоначално разделителната способност ще бъде ниска, като ранните графики на Nintendo, но в крайна сметка може да надмине нормалното човешко зрение."
Но Йоне Файн, професор по психология във Вашингтонския университет, заяви, че това е "опасно да се казва", предаде АФП.
Файн е съавтор на статия, публикувана в списание Scientific Reports, в която са използвани модели, известни като "виртуални пациенти", за да се симулира как биха могли да работят такива импланти.
В статията се твърди, че въздействието на новите импланти, включително този на Мъск, вероятно ще бъде ограничено от човешката биология.
Според Файн идеята на Мъск се основава на погрешната предпоставка, че зрението с висока разделителна способност може да бъде създадено чрез имплантиране на милиони малки електроди в зрителната кора - областта на мозъка, която обработва информацията, получена от окото.
"Инженерите често мислят, че електродите произвеждат пиксели, но това просто не е начинът, по който работи биологията", обясни тя.
Създаването на изображение в мозъка включва не само стимулиране на отделни клетки по начина, по който може да го направи един имплант, но и генериране на "невронен код", който се задейства в хиляди клетки.
Тя подчерта, че учените дори не са близо до откриването на правилния невронен код при сляп човек - което означава, че въздействието на имплантите ще бъде ограничено.
"Слепотата не прави хората уязвими, но ослепяването в по-късна възраст може да направи някои хора уязвими", каза тя.
"Така че, когато Илон Мъск казва неща от рода на "това ще е по-добро от човешкото зрение", това е опасно да се каже", заключи Файн./ БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации