Антон Тодоров*

Сагата с приватизацията на ВТД „Техноимпекс“ е като сериал – винаги има и още, и още. Тази приватизация е и като ръководство по безсрамие, крайна алчност и недостижимо двуличие. Сделката е определена от самата БСП през юни 2001 г. като една от знаковите, съмнителни и сиви сделки, извършени от правителството на Иван Костов. Днешният лидер на същата БСП твърди, че атаката срещу тази сделка представлява атака срещу БСП и нейното ръководство. Излиза, че БСП атакува сама себе си, случва се нещо като автоимунно заболяване - имунната система, която защитава организма от болести, разпознава клетки на тялото като чужди. В резултат на това имунната система ги атакува. В отговор възниква т.нар. автоимунен отговор - отговор, насочен към самия организъм. Казано иначе, опитите на Корнелия Нинова да се тефлонизира с мантията на БСП води до значителни преки щети върху самата партия. Не знам докога ще я изтърпят да издевателства – все пак в тази партия има много хора, които нито са приватизирали по Костово време, нито са получавала милиони наготово по сметките на приватизираното предприятие, нито пък са прогонвани от социал-либерално правителство заради съмнения в корупция.

А мушенгиите на Нинова нямат край – можете да бъдете уверени в това. Нито преди 20 години, нито сега. Да видим какво се случва веднага след приватизацията на външнотърговското дружество „Техноимпекс“. (виж документите ТУК) Скандалният договор между РМД-то на Корнелия Нинова и държавното дружество е сключен на 13 януари 1999 г. Защо е скандален ли? Надявам се вече сте осъзнали, че когато подписваш договор за сумата 700 000 щ.долара, които уж трябва да платиш и всъщност плащаш само 10 % от тях, или 70 000 щ.долара, а получаваш всичко все едно си платил 700 000 щ.долара, това не може да се опише другояче освен като скандално. Както вече писах, по сметките и кеш в касите на задграничните бюра на дружеството в Либия, Мароко и още няколко държави има валута с левова равностойност над 1,8 млн. лева. Живи, реални пари във валута – щатски долари, либийски динари /който са по-скъпи от долара по това време/, марокански дирхами и т.н. С подписването на договора Корнелия Нинова и сие придобиват тези пари и 

започват да се разпореждат с тях

Нека припомня, че РМД-то „Техноимпекс-98“ АД, в което Корнелия Нинова има тавана от акции, разрешени да се притежават по това време /33 %/ е поело ангажимент за инвестиции в новопридобитото ВТД. Тук, както предполагам помните, също е играла химикалката – първоначално по договор сумата, която събудилите се за една нощ „капиталисти“ от РМД-то трябва да внесат е 700 000 щ.долара. Но с три анекса за няколко месеца задължението е сведено от 700 000 на 300 000 щ.долара, разпределени за три години. През първата, 1999 г., РМД-то на другарката, пардон новозамогналата се приватизаторка Корнелия Нинова е трубвало да „инвестира“ 100 000 щ.долара. Както се досещате, Корнелия Нинова и сие са голи като соколи по това време – та тя живее на квартира в панелка в ж.к. „Сухата река“. Откъде могат да вземат 100 000 щ.долара, които да представят като инвестиция? Бинго, ама разбира се, че от скътаните парички по сметките и касите на задграничните бюра на прясно приватизираното дружество. И гледайте сега каква врътка измислят! 

Потресаващ наглост, нахалство, алчност и безочие на квадрат

Още на 15 януари 1999 г., три дни след подписването на приватизационния договор Корнелия Нинова като главен акционер и изпълнителен директор на „Техноимпекс“ упълномощава с Пълномощно № 1/15.01.1999 г. лицето Стайко Димов Стайков „да приема и отчита средства постъпили по касата, да имвършва разплащания с английски партньори, да разписва разходни ордери и да извършва разплащания...на територията на Либия“. Звучи Ви познато името Стайко Димов Стайков ли? Правилно, това е същото лице, което с пълномощно от 20.10.1998 г. упълномощава бедната като църковна мишка тогава изпълнителна директорка на все още държавното ВТД „Техноимпекс“ /,но нарочено да бъде приватизирано от правилните наши, разбирай доверени на върха на СДС хора/, да купува от негово име и с негови средства акции в РМД-то, което ще приватизира външнотърговското дружество с милиончетата по сметки й в каса. Забележете, че най-много доларчета и динари има в касата на задграничното бюро на „Техноимпекс“ в Либия, а лицето Стайко Стайков е ръководител на това бюро. Съпругата му по това време /с която после се развеждат/, е по една случайност счетоводител-отчетник на бюрото, т.е. директно движи паричните потоци. Чаткате ли, защото аз мисля, че от тези факти дори и кучетата на село вече разбраха схемата?

Но да се върнем към онези 100 000 щ.долара собствени средства на дружеството, които трябва да бъдат „усвоени“, т.е. да бъдат представени като „инвестирани“, от нашите хора. И гледайте сега каква плоска и дърварска схема измислят. В пълно нарушение на договора, те вземат тези налични пари от сметките на доскорошното държавно дружество и ги превеждат на двама адвокати – един в Либия и един в Мароко. Калимерата е следната – още на 10.02.1999 г. сключват с либийския адвокат Емхемед Хамруни договор за адвокатски и правни консултации, както и за информационни услуги относно регистрацията на вече частното дружество „Техноимпекс“ в Либия. Срещу това „Техноимпекс“ се задължава да изплати на Емхемед Хамруни сумата от 40 000 либийски динара. Според заключението на вещото лице по дело, което Агенцията за следприватизационен контрол води след няколко години срещу РМД „Техноимпекс-98“ за неизпълнение на договора за инвестиции, доларовата равностойност на тези 40 000 либийски динари по това време е 94 117, 65 щ.долара. Половината от тази сума, или 20 000 либийски динара са преведени скорострелно още в деня на подписването на договора – 1002.1999 г. Ето, виждате разходния касов ордер за това. За 1999 г. либийският адвокат Емхемед Хамруни не е свършил за пет пари работа, както се вижда от документите, с които разполагам. Чак година по-късно, на 15.03.2000 г. той изпраща едно уведомително писмо до Корнелия Нинова, че съществува законодателна забрана във връзка с откриването на клон на дружеството „Техноимпекс“ в Либия и е предложил същото да се регистрира в Либийската компания за желязо и стомана. Едва 2002 г. - видно от писмо на Либийската компания за желязо и стомана, забележете, от 13.01.2002 г., е регистриран клон на „Техноимпекс“ в Либия. И за всичко това Емхемед Хамруни е получил 94 117, 65 щ.долара. Как Ви се струва тази съшита с бели конци мушенгия за източване на налични средства от сметките на новопридобитоот држество? Още поече, че когато Агенцията за следприватизационен контрол започва дело срещу РМД-то „Техноимпекс-98“ на Корнелия Нинова за неизпълнение на приватизационния договор в частта му за инвестициите, на един от документите съдийския състав пише ясно и безапелационно: РМД „Техноимпекс-98“ не е предоставил доказателства по изпълнението на консултантския договор. Нещо повече, съдът на втора и трета инстанция приеима, че такива доказателства не са представени не само от либийския адвокат Емхемед Хамруни, но и от мароканския адвокат Абделазис Седах, с когото е подписан идентичен договор през 1999 г. за сумата 6100 щ. долара. Но пък общата сума надвишава с малко задължението на Корнелия Нинова и нейното РМД „Техноимпекс-98“ АД по инвестиционната програма, която са поели като ангажимент по приватизационния договор за 1999 г. – 100 000 щ.долара. 

Какво разбираме от всичко дотук? По сметките на държавното дружество е имало първоначално валута в левова равностойност над 1,8 млн. След няколко месеца тази сума от реални, живи, кеш пари се увеличава с приблизително нови 350 000 лв., защото по сметките на вече приватизираното дружество внезапно постъпват забавени плащания от контрагенти, които се разплащат за услуги, извършени от държавното все още тогава ВТД „Техноимпекс“, т.е. Корнелия Нинова и сие разполагат с над 2,1 млн. лв. във различни валути, които чакат да бъдат „усвоени“. Един от

каналите за източването

на тези суми е сключването на фиктивни договори. Както ще напишат от Агенцията за следприватизационен контрол на единия разходен касов ордер, с който се превеждат 20 000 либийски динара, или около 47 000 щ.долара на Емхемед Хамруни „това не е доказателство, че сумата действително е платена на либийския адвокат“. Това е заключението, което е вписано в решенията и мотивите по присъдите /с които РМД-то на К. Нинова „Техноимпекс-98“ е осъдено да плати 50 000 щ.долара неустойка заради неизпълнението на приватизационния договор в частта за инвестиционната програма/ и на Софийски градски съд, и на Софийски апелативен съд, и на Върховния касационен съд. И наистина, всичко е толкова прозрачно и дилетантски изпълнено, че би било смешно, ако не беше толкова гнусно. Вижте дори само „разписката“ от едно изречение, с която Емхемед Хамруни „удостоверява“, че е получил два пъти по 20 000 либийски динара, или 94 117, 65 щ.долара. Както ще напише един от съдиите, осъдил РМД-то – "липсват всякакви атрибути, които поне да съдържат аурата на достоверност в тези документи, които трябва да докажат, че над 100 000 щ. долара са действително платени за някаква дейност". Друг е въпросът за какво са платени и дали изобщо са платени. Защо мисля така ли? Спомнете си, че в същата 1999 г., на 5 октомври Корнелия Нинова купува огромен апартамент от 125 кв. м. с гараж от над 23 кв. м. Същата Корнелия Нинова, която до този момент живее в панелка в ж.к. „Сухата река“, изведнъж рязко се замогва, за да може да извади няколко десетки хиляди долара и да плати на строителната фирма „Аспекти плюс“ за апартамента и гаража. Същите апартамент и гараж, за които днес категорично отказва да си спомни, че е купила и дори е вписала собственоръчно в своята декларация пред Сметната палата десет години по-късно. Сделката по покупката на този апартамент и гаража присъства и в Имотния регистър, факсимилета от който виждате.

Моята работа беше да задам въпросите и да намеря и публикувам документите. Отговорите и изводите оставям на Вас, аз своите за себе си съм ги направил.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на Антон Тодоров.