Олимпийските игри се провеждат от 776 г. пр. Хр. до 393 г. сл. Хр. и събират участници от целия гръцки свят. В продължение на векове правилата спрямо жените са били строги. Писателят Павзаний от II век сл. Хр. отбелязва, че е съществувал закон, според който всяка жена, заловена като зрител на Олимпийските игри, е можела да бъде хвърлена от скала. Тази сурова мярка показва ясно: класическата Олимпиада е била преди всичко мъжка територия.

Но въпреки забраните, жените не са били напълно изключени от спорта. За тях са организирани специални игри, наречени Хереи, посветени на богинята Хера. Провеждали се също в Олимпия, като включвали бягания за неомъжени девойки в три възрастови категории. Павзаний дава описание на състезателките, които спускали косите си, носели къса туника над коляното и откривали дясното си рамо – облекло, потвърдено и от археологически изображения.

Победителките получавали венци от маслинови клонки и част от жертвеното животно, принесено в чест на Хера. Имената им не рядко били изписвани върху статуи, символ на признание и престиж.

Подобни женски състезания по бягане са зясвидетелствани и на други места в древна Гърция. Показателно, че макар Олимпийските игри да са били затворени за жени, атлетическата култура не е била изцяло недостъпна за тях.

Любопитен пробив идва чрез надпреварите с колесници. Жените не са имали право да управляват колесници и не са били допускани като зрители, но са можели да бъдат собственици на състезателни отбори. А в древна Гърция, парадоксалното е, че официалният победител в дисциплината е собственикът на конете, а не водачът им.

Така спартанската принцеса Киниска става първата известна жена олимпийска победителка през 396 г. пр. Хр., когато нейният отбор печели надпреварата. Надпис от статуя свидетелства, че тя е била „единствената жена в цяла Гърция“, спечелила Олимпийските игри.

Според данни, историческите извори, в Спарта момичетата задължително тренирали борба, бягане и дори панкратион – древна форма на смесени бойни изкуства. Там физическата подготовка на жените се е възприемала като част от възпитанието и подготовката за майчинство.

Литературни свидетелства от римската епоха описват дори случаи, при които спартански жени тренират или участват в спортни занимания без обществено осъждане. Това обаче е по-скоро регионална особеност, отколкото общогръцка норма.

Във времената на римско управление,  броят на споменаванията за женски атлетически състезания в древна Гърция нараства. Надписи свидетелстват за жени като Хедея, която през I век сл. Хр. печели състезания по бягане и колесничарство и получава атинско гражданство.

Както отбелязва Live Science, причините за увеличаването на женските спортни прояви в римския период не са напълно ясни. Римляните имали амбивалентно отношение към гръцката атлетика, а процесът вероятно е резултат от социални и културни трансформации.

Един от най-известните артефакти, свързани с женската атлетика, е т.нар. „Ватиканска бегачка“ – скулптура на млада жена в движение, облечена в къс хитон, датирана отпреди около 2000 години.

Фактът, че някои жени са участвали в спортни събития, повдига логичен въпрос: означава ли това, че са имали и политически права?

Отговорът е категорично „не“ – поне в повечето полиси. В класическа Атина жените не са имали право да гласуват, да заемат публични длъжности или да участват в народното събрание. Политическите права били запазени за пълноправните мъже-граждани. Дори в по-либералната Спарта, където жените имали по-голяма икономическа свобода и достъп до образование, няма доказателства, че са участвали в политическия процес като гласуващи граждани.

Това означава, че спортното участие – там, където е съществувало – не е било равнозначно на политическо равноправие. Атлетиката е била част от религиозен и социален ритуал, но не и врата към гражданска еманципация.