С разработката на KAAN, Турция не просто създава нов изтребител – тя гради символ на своята военна и стратегическа независимост. Проектът стартира през 2016 г. като TF-X, а днес KAAN се разглежда като изтребител от пето поколение, който ще замени остаряващия флот от американски F-16 и ще предложи алтернатива на недостъпните F-35.

С този ход Турция се откъсва от дългогодишната си зависимост от САЩ и Запада в сферата на отбраната. В началото на 2000-те години 80% от военната техника в страната беше вносна, а днес този дял е спаднал до под 20%.

KAAN е двоен двигателен, стелт изтребител от пето поколение, с възможности за свръхзвуков полет (Mach 1.8), изкуствен интелект, прецизни удари, сензорно сливане и мрежова съвместимост. Според изпълнителния директор на Turkish Aerospace Industries, KAAN ще предлага „всичко, което една летателна платформа може да даде“.

След като през 2019 г. Турция бе изключена от програмата F-35, проектът KAAN стана централен елемент от турската отбранителна стратегия. Първият полет се осъществи успешно през февруари 2024 г., а серийното производство се очаква до 2028 г.

Геополитически ефект: Къде се позиционира KAAN в надпреварата между съюзници и конкуренти

1. САЩ и НАТО: Турция е член на НАТО, но отношенията с Вашингтон са охладнели. Различията по отношение на Сирия, кюрдския въпрос и войната в Газа засилват турските стремежи към независимост. KAAN е и израз на това дистанциране.
2. Партньорства с мюсюлмански държави: KAAN се превръща в център на интерес от страни като Пакистан, Саудитска Арабия, ОАЕ и Индонезия. Те виждат в Турция по-гъвкав и достъпен партньор, лишен от западните ограничения.
3. Пакистан: През януари 2025 г. бе обявено, че Пакистан ще участва в съвместното производство на KAAN чрез завод на своя територия. Това сътрудничество носи както достъп до модерна технология, така и геополитически рискове – особено за Индия.
4. Саудитска Арабия и ОАЕ: И двете страни вече се сблъскаха с ограничения и условия при закупуване на F-35 от САЩ. KAAN изглежда по-достъпен вариант, който би отговарял по-добре на собствените им стратегически цели.
5. Индонезия: През април 2025 г. президентът Прабово Субианто потвърди интерес към KAAN, превръщайки страната си в поредния потенциален партньор по проекта.

Успехът на KAAN не е само технологичен – той може да разклати глобалния оръжеен пазар и да предостави достъп до авангардна бойна техника на страни, които са изключени от западните системи. Така:

• САЩ губят влияние и пазарен дял сред ключови съюзници
• Военната модернизация на Пакистан може да провокира ескалации с Индия
• Израел следи с тревога възможността KAAN да се използва в бъдещи конфликти
• Технологичното разпространение чрез партньорства (и възможно обратно инженерство)
• подкопава контрола над напреднали бойни системи

Турция използва KAAN не само като боен самолет, а като политически инструмент за влияние, икономическо позициониране и съюзническа дипломация. Ако проектът успее, Турция ще се утвърди като глобален износител на бойни самолети от пето поколение – нещо, с което в момента могат да се похвалят само САЩ, Китай и Русия.

Турският KAAN не е единственият проект, който променя въздушния баланс

Китай разработва изтребителя Chengdu J-36, който е с безопашат, летящо крило дизайн и три двигателя. Той е оборудван с вътрешни оръжейни отсеци и може да носи ракети с голям обсег като PL-17 и противокорабни YJ-12. Уникалните му аеродинамични характеристики и маневреност го поставят сред най-амбициозните програми за шесто поколение.

Европа и Япония работят съвместно по проекта GCAP (Global Combat Air Programme), който цели до 2035 г. да създаде изтребител от шесто поколение с изкуствен интелект, мрежова съвместимост, управление на дронове и виртуална кабина. В него участват Великобритания, Италия и Япония – отговор на нуждата от технологично обновление на Eurofighter и Mitsubishi F-2.

Надпреварата за въздушно превъзходство вече се разгръща не само между големите сили, но и сред нови играчи, които пренаписват баланса в световната отбрана.