Карлос Морено, професор в Сорбоната във Франция, се счита за първия, който въвежда термина 15-минутни градове, но широкото понятие не е ново. „Тази идея се вдъхновява от много урбанисти, като се започне от Джейн Джейкъбс, която през последните десетилетия се застъпва за компактна, оживена и следователно по-пригодна за разходка градска среда“, казва Алесия Калафиоре, преподавател по наука за градски данни и устойчивост в Университета на Единбург. Тя придоби международна популярност. В Париж кметът Ан Идалго базира кампанията си за преизбиране през 2020 г. отчасти на план за създаване на 15-минутни градове. Автомобилите в части от Сена бяха забранени, добавиха се стотици мили велосипедни маршрути и се създадоха мини паркове. Отава предложи 15-минутни квартали, Мелбърн в Австралия планира да приеме 20-минутни квартали, а Барселона - стратегия за „суперблокове“ без коли. 

Дори някои американски градове възприеха идеята. Портланд въведе 20-минутни квартали преди повече от десетилетие, докато О'Фалън, Илинойс, наскоро публикува стратегия за „разрастване от типична крайградска общност до общност с всичко необходимо в рамките на 15 минути“. Пандемичното блокиране помогна за повишаване на популярността на концепцията, тъй като хората, затворени в кварталите си, бяха принудени да преоценят района си. „Станахме по-наясно колко важно е да живееш в добре обслужвани квартали“, казва Калафиоре. И все пак сега самото споменаване на 15-минутни градове онлайн ще доведе до множество гневни коментатори. „Това планиране се превърна в теорията на конспирацията на 2023 г., кой би си помислил?“, попита задочно Алекс Нърс, преподавател по география и планиране в Университета на Ливърпул, който беше затрупан със съобщения след неотдавнашната си статия по темата.  

Раждане на теория на конспирацията

Как тази доста светска стратегия се превърна в огнище на спираловидна теория на конспирацията, свързана с климата? В продължение на години определени участници в индустрията за изкопаеми горива се опитват да нагнетят гнева си относно действията в областта на климата, като ги преименуват на „климатична тирания“, заявява Джени Кинг, ръководител на отдел „Изследване и политика в областта на климата“ в Института за стратегически диалог, мозъчен тръст, фокусиран върху относно дезинформацията и екстремизма. Това се промени с пандемията. 

Поредица от статии, в които се твърди, че трябва да възстановим свят след ковид, който може да поддържа спадовете в затоплящото планетата замърсяване, бяха използвани, за да подсилят наратив, в който се твърди, че правителствата искат да ограничат свободите в името на действията за климата. Инициативата „Голямото рестартиране“ на Световния икономически форум, обявена за усилие за справяне с неравенството и климатичната криза след пандемията, разпали пламъците. Обикновените хора също бяха пометени. Пандемията остави милиони с истинска травма и реални опасения относно прекомерното използване на правителството, казва Кинг и допълва: „И това е въоръжено от огромна екосистема от лоши актьори“.

Дезинформацията е опортюнистична

Идеята за 15-минутни градове се вписва идеално в теорията на конспирацията за „блокирането на климата“, отчасти защото е лесно да се върти по този начин. „Теоретиците на конспирацията са прави, че не можете да направите истински град от самостоятелни анклави – това биха били просто села“, казва Карло Рати, който е архитект, инженер и професор в Масачузетския технологичен институт, където той ръководи MIT Senseable City Lab пред CNN и допълва, че това е погрешно тълкува на идеята. То „дава на хората свободата да живеят на местно ниво, но не ги принуждава да го правят“. И все пак „дезинформацията е опортюнистична“, особено що се отнася до климата, допълва Кинг. Всичко може да се превърне в гръмоотвод за противоречия и когато един измислен проблем започне да получава внимание, множество различни актьори „нахлуват в пространството“, добави тя. През декември канадският клиничен психолог и климатичният скептик Джордан Питърсън публикува туит, атакуващ 15-минутни градове: „Идеята, че в кварталите хората трябва да могат да ходят пеша, е прекрасна. Идеята, че идиотски тиранични бюрократи могат да решават със заповед къде ви е „разрешено“ да шофирате, е може би най-лошото извращение на тази идея, което можете да си представите. В началото на февруари британският политик Ник Флетчър повдигна конспирацията в парламента, като нарече 15-минутните градове „международна социалистическа концепция“ и заяви, че те „ще ни струват личната свобода“. И миналия уикенд онлайн теориите се разляха в реални протести, тъй като хиляди хора, много от които са извън района, излязоха по улиците на Оксфорд, за да протестират срещу филтрирането на трафика и 15-минутните градски предложения.

Разбира се, има много критики към идеята, включително потенциала ѝ да раздробява градовете, задълбочавайки съществуващите неравенства между по-богатите и по-бедните райони. Но това успешно завъртане на огромна теория на конспирацията, чрез погрешно представяне на намеренията на 15-минутните градове, има тревожни дългосрочни последици за действията в областта на климата, твърди Кинг. За правителствата, както местни, така и национални, може да се окаже много трудно прилагане на политики, които дори засягат климатичната криза, предупреди тя и допълва: „Те са най-уязвими в момента към този огромен прилив на враждебност и обществена мобилизация.“

Превод: Faktor.bg