Адв. Цветомир Тодоров*, Български институт за правни инициативи

Резултатите от изборите за 45-ото Народно събрание ни изправят пред непозната за най-новата ни история ситуация, в която успоредно или дори преди решаването на въпроса за създаване на парламентарно мнозинство и кабинет, политическите играчи вече обсъждат възможността за свикване на Велико народно събрание и промени в конституцията. Това предвещава турбулентни времена за страната. Може да се окаже обаче, че в тази ситуация новият силен парламентарен фактор - формацията на Слави Трифонов, има един коз повече от опонентите си, даден му от ВМРО с поправка в Закона за прякото участие на гражданите, гласувана през есента на 2020 г.

Предисторията

Шизофренното предложение на ГЕРБ от лятото на 2020 г. за Велико народно събрание с мандат за приемане на нова конституция очаквано не доведе до никакви правни последици за основния закон на страната. Политическият резултат от него - спасяването на Борисов като премиер, обаче бе налице. Лупингът с Великото народно събрание му спечели време, като измести фокуса на дебата за неговата оставка в посока "за" и "против" нова конституция. Това бе и целта на занятието, без значение, че за нейното постигане бе окарикатурена самата процедура за промяна на основния закон.

В не особено принципните пазарлъци между партиите за сформиране на конституционно мнозинство през есента на 2020 г. ВМРО успя да събере подкрепа за странна и нелогична промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). От закона, наричан често просто Закон за референдумите, беше отменен чл. 9, ал. 2, т. 1. Именно този текст до онзи момент забраняваше провеждането на национален референдум по въпроси от компетентността на Великото народно събрание.

Казано просто, съгласно законодателната воля на депутатите от 44-то Народно събрание би следвало от тук нататък въпроси като този за изменението на територията на Република България или промяната на формата на държавното устройство (например превръщането й в монархия или федерация) да могат да се решават не само чрез тромавата и никога неизпитана процедура за Велико народно събрание, но и чрез национален референдум. След приемането на предложението, гласувано от 182 народни представители (106 "за", 12 "против" и 64 "въздържал се"), председателстващия заседанието Валери Симеонов, заявява: "Честито на печелившите и на всички."

Кои са печелившите?

Промяната в Закона за референдумите от есента на 2020 г., която премина и през отхвърлено вето на президента Румен Радев, окончателно отвори вратите за бъдещи спекулации относно начините, по които може да се изменя конституцията. Поправката измени и философията на смисъла от националните референдуми. Когато ВМРО са обмисляли въпросните промени, вероятно не са си давали сметка, че няколко месеца по-късно няма да са нито в законодателната, нито в изпълнителната власт.

Много е вероятно да са очаквали чрез поправката да прокарат една тяхна стародавна мечта, а именно идеята за ограничаване на конституционно заложеното всеобщо, равно и пряко избирателно право на гражданите чрез въвеждането на образователен ценз, а ако все пак не успеят да го направят - поне да вдигнат сериозен медиен шум около темата с цел политически дивиденти.

Това, което ВМРО не са предвидили, е, че след парламентарните избори от април 2021 г. промяната в Закона за референдумите може да се окаже от полза за новия голям играч на политическата сцена - партия "Има такъв народ" (ИТН).

"Има такъв народ"

За популистката основа на ИТН се говори отдавна. Сред многото коментари в изборната нощ чухме и един, който обяви партията на Слави Трифонов за корпорация. Корпорация, която е организирала референдум. Референдумът пък е създал телевизия, а телевизията е произвела партия. Това, претенциозно на пръв поглед, изказване не е лишено от вътрешна логика. Само че подобен тип говорене, което не е изолирано мнение, противоречи на самия смисъл на политическия живот. Нима политиката не предполага именно организиране на гражданите на корпоративен принцип, в оня класически смисъл на думата, според който най-нормалното нещо е хора със сходни интереси, идеи и ценности, овластени от закона, да се обединяват и да действат като единно цяло чрез свои представители?

Казано с други думи - колкото и да обявяват ИТН за корпорация, експлоатираща популистки настроения, това по никакъв начин не отнема легитимната воля на гражданите около Слави Трифонов и неговите сценаристи да променят света или поне нашата скромна политическа реалност, като ползват всички позволени от закона средства.

Може би все пак не бива да сме чак толкова наивни.

Референдумът

Във всеки случай неоспорим факт е, че политическата активност на Слави Трифонов започна имено с референдума от 2016 г. Не че кариерата му на певец и шоумен не бе изградена върху това, което няма да сбъркаме, ако наречем занимание с параполитика. Вероятно позицията му на най-гледан развлекателен телевизионен водещ в страната го изискваше, но този щрих от биографията на Трифонов му даде възможност през годините да бъде близък или поне да има допирни точки с всички по-значими фигури от политическия и икономическия живот на прехода. Логично това поражда и съмненията, свързани с неговата партия.

Но да се върнем на референдума от 2016 г. Защо точно той?

За пръв път Трифонов обявява, че започва работа по него, на 31 юли 2015 г. в своето предаване, което по онова време от 15 години се излъчва всяка делнична вечер по bTV. Моментът, избран за неофициалния старт на кампанията за референдума, е интересен. Той съвпада и с края на първата част от измъчената политическа сага с промените в конституцията, в частта и за съдебната власт.

Седмица преди изявлението на Слави Трифонов - на 23 юли 2015 г., тогавашният лидер на "Реформаторския блок" и сегашен евродепутат от "Демократична България" Радан Кънев след среща с лидера на ДПС Лютви Местан обявява т.нар. исторически компромис. Това действие на практика е обявяване на безславния край на внесения през месец май същата година от депутати на "Реформаторския блок", ГЕРБ и БДЦ (бизнес ориентираната формацията на Христо Ковачки, която малко преди това е напуснала коалицията "България без цензура") законопроект за промени в конституцията. Той предвижда сериозни и некозметични реформи в съдебната власт, които обаче така и не стават факт.

Вместо него на 27 юли е внесен нов проект - значително по-компромисен в частта си за структурата на ВСС и ролята на главния прокурор. Негови вносители стават всички депутати от ДПС (включително и рядко появяващия се в парламента Делян Пеевски) и народни представители от ГЕРБ, "Патриотичния фронт" и "Реформаторския блок".

Връзката на описаните събития с референдума на г-н Трифонов е пряка. Тя е самата конституция.

Именно в този, вече сериозно развил се към лятото на 2015 г., дебат за бъдещето на основополагащия закон на държавата се включват Слави Трифонов и неговите сценаристи. Начинът, по който те правят това, е различен и преди всичко антисистемен. Имено антисистемността през следващите години ще стане основната запазена марка на политическия проект на Слави Трифонов.

За разлика от референдумите от 2013 и 2015 година, които могат да бъда наречени отраслови, въпросите, които предлага инициативният комитет на Слави Трифонов, са фундаментални за държавния механизъм - дали пропорционалната избирателна система трябва да бъде сменена с мажоритарна; следва ли гласуването да стане задължително, като се даде възможност за дистанционно гласуване по електронен път; намаляване на народните представители от 240 на 120; драстично орязване на партийните субсидии и може би най-неочакваното, но и най-популистко предложение - директорите на областните и районните управления на МВР да бъдат избирани от гражданите чрез мажоритарен вот.

Радикалността на въпросите за референдума стават повод в началото на 2016 г. президентът Росен Плевнелиев да сезира Конституционния съд. С решението си по дело №8/2016 г. Конституционния съд отменя три от питанията на инициативния комитет на Трифонов. Две от тях - за намаляването на броя на депутатите на 120 и за прекия избор на полицейските началници, са обявени за противоконституционни, тъй като са от компетентността на Велико народно събрание.

Днес

Референдумът на Слави Трифонов с трите допуснати от Конституционния съд въпроса формално не е успешен. Въпреки многото гласоподаватели, които участват в него, техният брой не е достатъчен, за да направят неговите решения задължителни за народните представители. Въпреки това по-късно някои от мотивите му са използвани в парламентарните битки. Например темата за намаляването на партийната субсидия временно е приета и адаптирана от ГЕРБ, за да обезкръви някои от опозиционните сили в Народното събрание. С днешна дата най-важният ефект от референдума е, че той консолидира и формира електоралното ядро на бъдещата политическа партия на Слави Трифонов, която вече е втора парламентарна сила.

Днес, след отмяната на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за прякото участие на гражданите, пред недопуснатите от Конституционния съд през 2016 г. въпроси стои една преграда по-малко. Формално няма законова забрана, която да пречи тези теми на инициативния комитет на Трифонов от 2016 г. отново да бъдат подложени на национално допитване. Самата конституция също не ограничава предметния обхват на темите, по които народът може да се произнесе пряко. Освен това Трифонов многократно е заявявал, че е последователен в исканията си и продължава да настоява на въпросите от референдума.

Би ли спечелил обаче Слави Трифонов от подновяване на дебата за своя референдум?

Стана дума за трайната и целенасочена антисистемност, на която той залага през годините и продължава да експлоатира дори след изборите. Нейното поддържане след високия изборен резултат е знак, че ИТН не просто иска участие във властта (законодателна и изпълнителна), а иска цялата власт. Времето за това обаче очевидно не е дошло, поради което оставането в ролята на антисистемност и изолационизъм продължава да изглежда като печеливша стратегия за ИТН. В патовата ситуация за съставяне на правителство, която се очертава пред формациите, влезли в 45-ото Народно събрание, това обаче няма да е лесна задача. Още повече че изборният успех натоварва с големи очаквания младата формация, като я задължава към действия.

Винаги съществува вариант да бъде отворен дебатът за промени в конституцията и дори за свикване на Велико народно събрание. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов вече направи такава заявка, показвайки, че за него няма тема табу и цена, която да не е готов да заплати, стига това да му осигури време и да не допусне съставянето на служебен кабинет от президента Радев. Предизборни изявления за възможен диалог за изменение на основния закон на държавата вече са давали и "Демократична България", и "Изправи се! Мутри Вън!".

Що се отнася до ДПС - вечното им присъствие в управлението на България е доказало, че то почти винаги е готово да опитоми в своя полза и най-радикалните опити за реформи. Въпреки това формирането на принципно мнозинство за реформа в конституцията между новите партии и тези от статуквото, което да послужи и за основа за съставяне на временно (експертно) правителство, изглежда много малко вероятно. Позициите, по които биха могли да водят дебат в тази посока старите парламентарни партии, от една страна, и тези на протеста, от друга, са толкова тесни, че биха донесли гигантски електорални негативи за вторите и почти никакви позитиви.

От своя страна новите парламентарни играчи - ИТН, ДБ и ИСМВ, дори и да получат подкрепа от изпадналата в нокдаун БСП, също няма да успеят да проведат истинска процедура за изменение на конституцията. Високите квалифицирани мнозинства за изменение на основния закон са непостижими за тях без подкрепата на ДПС или ГЕРБ.

В допълнение, самите нови формации също не гледат в една посока по отношение на бъдещите конституционни промени. Подобно на Слави Трифонов, истинската политическа кариера на съпредседателя на ДБ Христо Иванов също започва през 2015 г. в контекста на тогавашните конституционни битки. Имено след като исканата от него промяна в конституцията, в частта й за съдебната власт, бе окончателно дерогирана от ГЕРБ, ДПС и АБВ, Христо Иванов стана първият министър от 1989 г. насам, който подаде оставка от парламентарната трибуна, сменяйки амплоато си на министър технократ в кабинета "Борисов 2" с такова на самостоятелен политически играч. Точно затова е малко вероятно Христо Иванов да направи компромис с исканията си за конституционни промени, свързани с главния прокурор и ВСС, като застане зад далеч по-радикалните искания за изменения в основния закон на Слави Трифонов.

Ход, възможен единствено за Слави Трифонов

В заплетената парламентарна ситуация промяната в Закона за прякото участие на гражданите, издействана от ВМРО, може да се окаже истински подарък за Слави Трифонов. Отмяната на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗПУГДВМС му дава възможност във всеки момент да се опита да заобиколи трудната и тромава процедура за промяна на конституцията чрез Обикновено или Велико народно събрание, като вместо нея отново заложи на национален референдум.

За разлика от 2016 г. този път няма да му се налага да минава през технически сложното събиране на подписи от гражданите чрез инициативен комитет. Броят на депутатите, които ИТН има в 45-ото Народно събрание, ще позволяват на Трифонов да инициира директно референдум. Много вероятно е той да бъде атакуван пак пред Конституционния съд, но този път сигналът няма да дойде от президентската институция.

За разлика от Росен Плевнелиев през 2016 г. днес Румен Радев силно се нуждае от подкрепата на Слави Трифонов на предстоящите по-късно през годината президентски избори. Пак през 2021 г. трябва да бъдат избрани и 4 нови конституционни съдии както от парламентарната, така и от президентската квота.

В случай че Конституционният съд отново обяви за противоконституционни въпросите за евентуалния референдум, то ползата за Слави Трифонов пак ще е налице. На първо място, ще измъкне без никакви негативи своята партия от мъртвата хватка на сегашната парламентарна конфигурация. На второ, ще може да продължи да поддържа ролята си на радикална антисистемна партия, която не влиза в безпринципни договорки.

Това ще му спечели допълнителна електорална подкрепа, която може да дойде както от периферията на неговите опоненти, така и от все още колебаещите се да гласуват граждани, което може да го превърне в победител във все по-ясно очертаващите се предсрочни избори - било такива за Обикновено, било за Велико народно събрание.

*Адвокат Цветомир Тодоров е част от екипа на БИПИ от 2012 г. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в момента е докторант в Института за балканистика към Българската академия на науките. Специализирал е международно право, балканска история и антропология в Гърция, Сърбия, Румъния и Турция.