Левичарите виждат детайлите по различен начин от десничарите

Изследване на учени от университета „Корнел“ показва, че дали сте левичар или десничар може да влияе на това коя половина от мозъка ви обработва фините визуални детайли. Новата „хипотеза за асиметрията на действието“ предполага, че специализацията на мозъка за висока и ниска честота на визуалната информация се формира в резултат на ежедневните начини, по които използваме ръцете си.

При десничарите лявото мозъчно полукълбо обработва високочестотни визуални сигнали, докато при левичарите този процес е обърнат. Това откритие противоречи на дългогодишните теории, според които тези асиметрии се развиват още в утробата или са свързани пряко с обработката на езика.

Как ежедневните действия оформят мозъка

Екипът на проф. Даниел Касасанто от „Корнел“ дава пример с обикновено действие – забиване на пирон. Доминиращата ръка извършва бързите, динамични движения (висока честота), докато другата ръка държи пирона неподвижно (ниска честота). При десничарите тези бързи движения и съответните визуални сигнали се обработват в лявото полукълбо. При левичарите процесът е обърнат – дясното полукълбо поема високочестотната визуална информация.

„Това показва, че организацията на сетивните системи в мозъка зависи от начина, по който изпълняваме действия с ръцете си,“ казва Касасанто.

Експеримент с близо 2000 участници

Изследването включва почти поравно разпределени левичари, десничари и хора със смесено доминиране. Участниците реагирали на визуални стимули – сложни форми, изградени от по-малки елементи – за да се установи коя половина на мозъка обработва бързите (високочестотни) детайли. Резултатите потвърдили, че при левичарите високочестотната обработка се извършва в противоположното на десничарите полукълбо.

Допълнителни тестове показали, че и левичарите, и десничарите използват лявото полукълбо за обработка на език, което изключва връзка между езиковата обработка и визуалната асиметрия.

Нови посоки в изследванията

Учените предполагат, че след като дадено полукълбо поеме високочестотни двигателни задачи, мозъкът може да оптимизира работата си, като свърже там и зрителните, и слуховите процеси с подобна честотна характеристика.

Предстои екипът да изследва дали подобно обръщане на специализацията се наблюдава и при слуха, както и при пациенти, загубили способността да използват доминиращата си ръка след инсулт.

Изводът е ясен – начинът, по който използваме ръцете си в ежедневието, може да оформи не само моторните, но и зрителните и слуховите функции на мозъка.