Господин президент, искам да повдигна един въпрос, който според мен съществува от две или три седмици, и да го представя конкретно по отношение на националната сигурност ...“, казва журналистът Хенри Треуит, взирайки се сериозно в американския президент Роналд Рейгън.

Беше октомври 1984 г. и Рейгън участва в дискусионната верига, борейки се да остане на поста за втори мандат. Няколко седмици по-рано той се представя слабо срещу основния си съперник.

Тогава се говори, че на 73 години той просто е твърде стар за тази работа. По това време Рейгън вече е най-старият президент в историята на САЩ, рекорд, който е надминат от Доналд Тръмп (74) и сега от президента Джо Байдън (78), съобщава Би Би Си.

Треуит иска да разбере дали Рейгън има някакви съмнения за това дали може да функционира при стресови обстоятелства.

- Не, нямам, Треуит - отговоря Рейгън със сдържана усмивка.

"И искам да знаете, че и в тази кампания няма да поставям проблем за възрастта. Няма да използвам за политически цели младостта и неопитността на опонента си."

Отговорът му е посрещнат с бурен смях и аплодисменти, които предшестват убедителната му победа на изборите. Шегата на Рейгън обаче съдържа повече истина, отколкото той предполага тогава. Той не само има опита на своя страна, но и „зрялата личност“.

Всички сме запознати с физическата трансформация, която носи стареенето: кожата губи своята еластичност, венците се отдръпват, носът ни расте, космите поникват на определени места в същото време, когато изчезват напълно от други части, а и тези ценни сантиметри от ръста, които започват да изчезват.

Сега, след десетилетия изследвания върху ефектите от стареенето, учените започват да разкриват по-загадъчни промени.

„Изводът е точно следният: че през целия си живот не сме едно и също лице“, казва Рене Мотус, психолог от Университета в Единбург.

Повечето от нас биха искали да мислят за своята личност като относително стабилна през целия си живот. Но различни изследвания показват, че това не е така. Нашите черти непрекъснато се променят и когато навлезем в нашите 70-те и 80-те години, ние сме претърпели значителна трансформация. Постепенната модификация на нашата личност има някои изненадващи предимства. Ставаме по-осъзнати, приятни и по-малко невротични.

Нивата на личностните черти на т.нар. „Тъмната триада“ - макиавелизъм, нарцисизъм и психопатия, също са склонни да намаляват и заедно с тях рискът ни да изпаднем в асоциално поведение като престъпност и злоупотреба с вещества. Изследванията показват, че ние ставаме по-безкористни и доверчиви хора. Силата ни на воля се увеличава и ние развиваме по-добро чувство за хумор. И накрая, възрастните хора имат по-голям контрол върху емоциите си. Със сигурност това е печеливша комбинация, която показва, че стереотипът, че възрастните хора са мрънкащи и сбъркани, трябва да бъде преразгледан.

Далеч от това да се установим в детството или около 30-годишната си възраст, както научната общност мисли години наред, нашите личности изглеждат плавни и податливи. „Хората стават по-приятни и по-социално адаптирани“, казва Мотус.

"Те са все по-способни да балансират собствената си продължителност на живота с изискванията на обществото." Психолозите наричат процеса на промяна, който настъпва с напредването на възрастта, „съзряване на личността“. Това е постепенна и незабележима промяна, която започва в юношеството ни и продължава поне до нашето осмо десетилетие на планетата.

Интересното е, че изглежда универсално: тенденцията се наблюдава във всички човешки култури, от Гватемала до Индия.

„По принцип е противоречиво да се правят ценностни преценки за тези промени в личността“, казва Родика Дамян, социален психолог от университета в Хюстън, САЩ. "Но в същото време имаме доказателства, че те са от полза."

Например липсата на емоционална стабилност е свързана с проблеми с психичното здраве, по-висока смъртност и разводи. Междувременно Дамян обяснява, че партньорът на човек с висока степен на съзнание вероятно ще бъде по-щастлив, тъй като тези хора са по-склонни да мият чинии навреме и по-рядко изневеряват на партньора си.

Оказва се, че докато нашата личност се променя в определена посока с напредването на възрастта, кои сме ние по отношение на други хора от същата възрастова група има тенденция да останем доста стабилни.

Например, нивото на невроза на човек вероятно ще спадне като цяло, но най-невротичните 11-годишни все още са най-невротичните 81-годишни. „Има основа за това кои сме в смисъл, че до известна степен държим ранга си спрямо другите хора“, казва Дамян. "Но по отношение на самите нас личността ни не е поставена в камък, ние можем да се променим."

Тъй като съзряването на личността е универсално, някои учени смятат, че далеч не е случаен страничен ефект от това, че сме имали повече време да научим социални норми, начините, по които се променя личността ни, могат да бъдат генетично програмирани, може би дори оформени от еволюционни сили. От друга страна, други експерти смятат, че личността ни е частично изкована от генетични фактори и след това изваяна от социалния натиск през целия ни живот.

Например, изследване на Виебке Блейдорн, личностен психолог от Калифорнийския университет, установява, че в култури, където се очаква хората да съзряват по-бързо (по отношение на сключването на брак, започване на работа, поемане на отговорности за възрастни), техните личности са склонни да узреят в по-ранна възраст. "Хората просто са принудени да променят поведението си и с течение на времето стават по-отговорни. Нашите личности се променят, за да ни помогнат да се справим с предизвикателствата на живота", казва Дамян.

Но какво се случва, когато остареем много?

Има два възможни начина да проучим как се променяме през целия си живот.
Първият е да вземете голяма група хора от много различни възрасти и след това да наблюдавате как личността им се различава.

Един проблем с тази стратегия е, че е лесно случайно да се объркат чертите на поколенията, изваяни от културата на даден период от време - като благоразумие или необяснимо преклонение пред крем и шери - с промените, които се случват, когато остарява.

Дългосрочно проучване

Алтернативата е да вземете същата група хора и да ги изучавате, докато растат. Точно това се е случва с Лоян Бърд Кохорт, група хора в Шотландия, на които личността и интелигентността им са били изследвани през юни 1932 г. или юни 1947 г., докато са били още в училището. По това време те са били на около 11 години. Заедно с колегите от Университета в Единбург, Мотус проследява същите хора, когато са на 70 или 80 години и взима още два идентични теста, с интервал от няколко години.
„Тъй като имахме две различни групи хора и двете бяха тествани два пъти, успяхме да използваме и двете стратегии едновременно“, казва Мотус.

Това е късмет, защото резултатите са забележимо различни за двете поколения.

Докато личността на по-младата група остава повече или по-малко същата като цяло, личностните черти на по-старата група започват да се променят, така че средно те стават по-малко отворени и изходящи, както и по-малко прилични и съвестни.

Благоприятните промени, настъпили през целия им живот, започват да се обръщат.
„Мисля, че това има смисъл, защото в напреднала възраст нещата започват да се случват на хората с по-бързи темпове“, казва Мотус, който посочва, че здравето на тези хора е можело да е в упадък и е вероятно те да са започнали да губят приятели и семейство. „Това оказва известно влияние върху активното им участие в света“.

Все още никой не е изследвал дали тази тенденция ще продължи и след 100-годишна възраст.

Изследванията на японските столетни са установили, че те са склонни да постигат високи резултати по отношение на информираността, екстровертността и откритостта, но може да са имали повече от тези характеристики за начало и може би това дори е допринесло за тяхното дълголетие. Всъщност, личността ни е неразривно свързана с нашето благосъстояние с напредване на възрастта.

Например, тези с по-голям самоконтрол са по-склонни да бъдат здрави в зряла възраст, жените с по-високи нива на невроза са по-склонни да изпитват симптоми по време на менопаузата, а известна степен на нарцисизъм е свързана с по-ниски нива на самота, което само по себе си е рисков фактор за по-ранна смърт.

В бъдеще разбирането как някои черти са свързани с нашето здраве и как можем да очакваме личността ни да се развива през целия живот може да помогне да се предскаже кой е изложен на по-висок риск от определени здравословни проблеми и да може да се намеси.

Осъзнаването, че нашата личност се променя през целия ни живот, независимо дали ни харесва или не, е полезно доказателство за това колко сме податливи.

"Важно е да знаем това", смята Дамян. „Дълго време хората мислеха , че не е така. „Сега виждаме, че личността ни може да се адаптира и това ни помага да се справим с предизвикателствата, които животът ни представя“, добавя той.

Най-малкото, дава на всички нас нещо, което да очакваме с напредването на възрастта и шанс да открием какви ще станем.