Глинените съдове от векове присъстват в кулинарията и са с важно антропологично значение. Вероятно няма да откриете нация, която да не почита употребата на тези съдове в кухнята.
 
Разбира се, всяка страна си има свои собствени техники, така че темата е много обширна и интересна.
 
Глината има една много съществена характерност – водонепропускливост. Когато глината е в сухо състояние е прахообразна, но в контакт с влага, става мека и лесна за обработка, подобно на пластелин. Именно така се обяснява широката й употреба в грънчарството и появата на толкова много и красиви глинени съдове.
 
А как стоят нещата с готвенето в такъв съд?

Когато за първи път ще използваме глинен съд, е добре да го закалим. Така той ще ни служи много по-дълго време и няма да се спука. Трябва да налеем топла вода и да го поставим  за 30 минути в предварително загрята на умерена температура фурна.
 
Когато готвим в глинен съд, фурната не трябва да е много силно загрята. Глиненият съд поема и задържа много дълго топлина. Когато ястието започне да ври, е добре да се намали фурната и да се остави на слаб огън. Така ястието се готви по-бързо и по-вкусно.

Докато готвим, съдът не бива да остава без течност. Ако се наложи да долеем вода, тя трябва да бъде топла.
 
Когато изваждаме съда от фурната, желателно е да го поставим върху дървена поставка. Трябва да избягваме рязка промяна в температурата.
 
Ако се наложи да затоплим ястието повторно, най-добре е да го сложим във фурната и тогава да я включим.
 
Също така, имайте предвид, че с глинен и огнеупорен съд не е желателно да се готви върху котлон.

***

Каква тайна е заложена в глината според астроложката Ивелина Пенчева, автор на книгите „Астрология на съдбата“ и „Тайнството живот“? 

Някои казват, че тази проста посуда носи космическа енергия, оказва неотразимо и могъщо въздействие върху подсъзнанието ни. Глината активно си взаимодейства с кръвта, нормализира химичния ѝ състав. Всеки знае разликата между боба, сготвен в тенджера на котлон, и боба сготвен на огъня в глинено гърне.

• Ако поднесете храна в глинен съд на гост, който носи отрицателна енергия, вие го лишавате от силата му. Чрез глинения съд изчиствате тънките енергии на тялото от всякакви негативни въздействия.

• Храната, държана в глинен съд, бързо възстановява качествата си, усвоява се добре от организма. Това се дължи на енергията на самата глина.

• Цветето в глинен съд е не само красиво, но и здраво. Расте бързо, а зеленият цвят е винаги свеж и радва окото.

• Виното от глинен съд опива по-малко.

• Готвене без мазнина

• Загарянето на храната е невъзможно

• При готвене в глинени съдове се използва дървена лъжица.

Зеленчуците, месото и рибата, приготвени в глинените съдове, запазват в най-пълна степен вкусовите си качества и остават свежи и сочни, тъй като на практика те се готвят в собствените си сокове. За вкус се добавя съвсем малко количество мазнина или дори не се използва, което прави този начин на готвене изключително здравословен.

Съвет: ако все пак готвенето отнеме 2-3 часа, периодично проверявайте дали не трябва да се добави малко гореща вода или бульон, особено ако готвите по-сухи меса, като телешко или заешко.

Глинените съдове са идеалният акумулатор. Яденето, приготвено в тях, се запазва топло достатъчно дълго време и за онези ваши гости, които имат навика да закъсняват. През капака парата не може да излиза, всички течности остават вътре в съда и на практика загарянето на храната е невъзможно.

Съвет: ако искате все пак ястието да има хрупкава коричка, махнете капака 20 минути преди края на готвенето.

ЛЕТЕН ОМЛЕТ В ГЮВЕЧЕТА

Продукти: 12 яйца, 1 глава лук, 4 домата, 4 пиперки, 3 супени лъжици зехтин, 2 супени лъжици прясно мляко, 2 скилидки счукан чесън, магданоз, сол, черен пипер.

Начин на приготвяне: Лукът се нарязва на ситно. Доматите се обелват и нарязват. Пиперките се нарязват на кръгчета. Всички зеленчуци се задушават на слаб огън със зехтина и чесъна. Сместа се разпределя в 4 гювечета. Яйцата се разбиват с мляко, сол и черен пипер. Изсипват се в гювечетата и се пекат до зачервяване. Отгоре се настъргва магданоз.