Предложението за избор на 200 депутати пропорционално и 200 мажоритарно за Велико народно събрание означава промени в Изборния кодекс. Това каза пред БНР Ваня Нушева, преподавател по избирателни системи и избирателна администрация в Катедра „Публична администрация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

"Действащият Изборен кодекс определя, че изборите се провеждат по пропорционална избирателна система, включително и за тези 400 депутати от Великото народно събрание", коментира тя.

Според Нушева трябва да бъде извършено и райониране, защото обособяването на 200 едномандатни избирателни района е задължително условие в този случай. ЦИК въз основа на наличните статистически и демографски данни преди голямото преброяване догодина би следвало да предложи райониране в едномандатни и прерайониране в многомандатни избирателни райони.

"Това е сложна реформа, която може да създаде много конфликти и много напрежение", подчерта Нушева.

По думите й ефектът от мажоритарна избирателна система или от механичното включване на мажоритарни мандати в смесена избирателна система за експертите е ясен.

"На първо място ефектът е печелене на допълнителни мандати за водещата партия или за водещите една-две големи политически партии. Това е първият пряк ефект – допълнително предоставяне на бонус на големите политически партии. На второ място – това е увеличаването на непредставеността на по-големи групи от избиратели. При състезание в едномандатен избирателен район на практика само първият, който печели мнозинството от гласовете, е представен в парламента", коментира още преподавателят.

"Потенциално половината от избирателите, които са гласували за останалите кандидати, остават непредставени. Това е големият дефицит, големият проблем при мажоритарните системи или при механичното включване на мажоритарни елементи в избирателната система, каквото се предлага. Разбира се, и по-голямото затруднение за влизане в парламента за малки политически партии, за нововъзникнали партии или за независими кандидати. Това е също много ясен ефект. Това са трите големи негативни ефекта", обясни подробно Нушева.

Позитивното в случая е по-лесното формиране на мнозинства, които могат да излъчват законодателни решения или да излъчват правителства.