Силвия Колева, преводач на книгата "По здрач"*

„Този автобиографичен роман не е нито уреждане на сметки, нито интимен дневник. Това е историята на един мъж на 57 години, който е отделил време да анализира раните си, причинени от семейство, в което любовта трудно си проправя път.“
           Списание „Еlle”

На книжния пазар пристигна поредният шедьовър от френската литература, представен от издателство „Ентусиаст“. Върху корицата четем името на необикновен автор, син на необикновени хора. „По здрач. Моят живот в семейство Делон“ от Антони Делон, син на идола на няколко поколения зрители Ален Делон, станал символ на физическо съвършенство и чар,  и на невероятната Натали Делон – красива, умна, талантлива.

Антони Делон разказва за детството, младежките години и живота си на зрял мъж в съжителство и противоборство с прочутия си баща. Първите спомени са за силните му ръце, които го прегръщат в следобедния им сън. После като в забързан каданс се завърта целият му досегашен път „със или без баща му“. 
Книгата представлява емоционална, откровена и философска изповед, написана с перото на професионален писател. С органичен стил, майсторство и нестандартен почерк. На пръв поглед Антони представя баща си само в отрицателна светлина, но така е само на пръв поглед. Защото Антони представя бащин портрет от синовна гледна точка. Така че книгата не е „анти Ален Делон“, а прибавя нови, коригиращи щрихи към образа, който светът си изградил за планетарната мегазвезда. Синът добавя светлини и сенки, за да ни напомни, че идолът от екрана не е бог или свръхчовек, а само екстравагантен смъртен. 

Малкият Антони обожава баща си и очакванията му са огромни: да бъдат постоянно заедно и Ален ежеминутно да дава израз на чувствата си към момчето. На детските му рождени дни неизменно се прожектира филм с Ален Делон в главната роля. „Бащата е бог за малките момчета, казва Антони. Във филмите той бе най-красивият, печелеше битката или умираше като герой. Когато лампите светваха, обръщах очи към него и той си бе там – от плът и кръв, същият като героя на екрана. Всеки път тичах да го прегърна и да кажа „Беше супер!“. 
Докато е дете и юноша, Антони не получава жадуваната обич. Обикновено Ален е строг и неумолим баща и само в редки случаи  – неочаквано великодушен. Не защото остава „актьор и у дома“, а защото е сложна личност с тежък характер. Отношенията им не се стоплят и когато от момчето израства красив младеж и зрял мъж, защото тогава у суетния баща избухват ревност, актьорско съперничество и страдание по отлитащата младост. 

Въпреки че Антони страда от развода на родителите си (те се разделят, когато той е едва на четири години) животът, който води, не му дава възможност често да се връща към семейната драма. Заедно с баща си обикаля снимачните площадки на студиото „Булон Биянкур“ и пътува до Лос Анжелис, посещава майка си на Бахамските острови, където тя живее с прочутия музикален продуцент Крис Блакуел. 

После младият актьор препуска из Мексико с приятел на родителите си, прекарва няколко ваканции в Марсилия при сестрата на майка си и чичо си или в провинциалната семейна къща в Души. Там го обгръща с грижовна ласка втората голяма любов на Ален Делон – Мирей Дарк, станала негов съюзник и могъщ посредник в отношенията син-баща. Антони изпитва истинска обич към „Mими“, превърнала се във фея-закрилник, дарила го с майчина обич, без да се опита да заеме мястото на родната му майка. Възмъжалият Антони обожава кръстника си Жорж Бом, изиграл второстепенна, ала неведнъж и главната роля на баща в живота му. Солидно пространство в неговия свят заема и бавачката Лулу. Антони боготвори майка си и е бeзупречен син до края на живота й и след това. 

За кратко Антони повтаря историята на баща си, изкушен да се гмурне в престъпния свят, но бързо се връща, като му остава само лош спомен. Изгражда се като актьор и на свой ред потъва в магнетичния и вълшебен свят на киното. С успех се втурва и в други професии. Когато става родител, се държи с децата не като звездния си татко. В зряла възраст баща и син най-сетне се помиряват. Но Антони се бои, че ще носи травмите от детството до края на живота си.
„По здрач“ е искрена и разтърсваща автобиография, която се радва на първите си български читатели. Книгата заслужава възможно най-многолюдна публика. Въпреки здрача в нея грее и много слънце. Слънцето на щедростта и прошката. Читателят се чувства свидетел, спътник и приятел на Антони и на другите герои, и поглъща страниците на един дъх.

* Силвия Николай Колева е превела над 20 книги от френски език. Сред тях са: „Най-дългият годеж” и „Любимецът на жените” от Себастиен Жапризо, „Змийско кълбо” от Франсоа Мориак, „Без теб” и още три романа от Мишел Бюси, „Това не е краят на книгите – интелектуални диалози между Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, „Цезар“ на Александър Дюма, „Вечният годеник“- дебютна книга на Аниес Дезарт у нас и др.