5 Декември, 2025

Какво означава недостигът на боеприпаси за Украйна

Какво означава недостигът на боеприпаси за Украйна

Западните официални лица бият тревога от месеци за проблеми в отбранителната промишленост

Саня Мансур, Time

Съюзниците на Украйна са все по-загрижени за намаляващите доставки на боеприпаси и недостига на продукция, тъй като боевете срещу Русия в Бахмут се засилват. Поради тази причина ръководената от САЩ контактна група за отбрана на Украйна - която включва около 50 държави - организира виртуална среща в сряда, за да обсъди как да се гарантира, че украинската армия получава достатъчно от необходимите ѝ боеприпаси.

Западните официални лица бият тревога от месеци. През февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви: "Сегашният темп на разходите на Украйна за боеприпаси е многократно по-висок от сегашния ни темп на производство. Това поставя под напрежение нашата отбранителна промишленост".

До момента САЩ са доставили на Украйна повече от 1 милион 155-милиметрови снаряди - стандартния артилерийски снаряд на НАТО. Армията на САЩ планира да увеличи сегашния темп на производство от около 14 000 155-милиметрови гаубични снаряди на месец до 20 000 до тази пролет и до 90 000 до 2025 г. От своя страна страните от ЕС са предоставили на Украйна общо около 350 000 155-милиметрови снаряда.

Но тези доставки са извършени на цената на собствените доставки на боеприпаси както от САЩ, така и от Европа. "Те трябва да преценят колко са готови да пожертват от собствените си запаси и отбранителна способност, за да помогнат на Украйна", казва Тревор Тейлър, почетен професор в университета Кранфийлд във Великобритания, който ръководи изследователска програма за отбрана и индустрия в мозъчния тръст Royal United Services Institute.

Въпреки тези опасения западните официални лица призовават за по-големи доставки.

"Най-важният и неотложен въпрос днес за украинската армия е да има непрекъснат поток от боеприпаси", заяви миналия месец ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел. "Ако се провалим в това отношение, реално резултатът от войната е застрашен."

Борел заяви, че руските сили изстрелват около 50 000 артилерийски снаряда всеки ден, в сравнение с около 6000-7000 от Украйна - и че разликата трябва да бъде преодоляна.

Естония, която има обща граница с Русия, настоява ЕС и съюзниците от НАТО да осигурят 1 милион артилерийски снаряда.

Изглежда, че ЕС се приближава към сделка на стойност 2 млрд. евро (2,12 млрд. долара) за възстановяване на доставките на боеприпаси за Украйна, а също и за попълване на запасите на страните. Половината от тях ще бъдат предназначени за частично възстановяване на разходите на държавите, които вече са в състояние да дарят боеприпаси от своите запаси. Другата половина ще бъде предназначена за съвместно закупуване на нови боеприпаси от страните, които купуват в голям мащаб, което ще позволи по-евтини общи разходи.

Експертите обаче казват, че опасността за Украйна не е в това, че ще свършат боеприпасите, а в това, че запасите им ще бъдат намалени до степен, която ще ограничи подхода им на бойното поле. "Армиите не изчерпват боеприпасите си, те самите намаляват, а с намаляването им армиите трябва да стрелят по по-приоритетни цели и да не стрелят по по-нископриоритетни цели", казва Марк Ф. Канчиан, пенсиониран полковник от запаса на морската пехота и старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Силните офанзиви често изискват огромни запаси от боеприпаси. "През Първата световна война армиите прекарват месеци в складиране на боеприпаси около определен район; обикновено изграждат железопътни линии, за да започнат да вкарват артилерия", казва Иън Уилямс, заместник-директор на проекта за противоракетна отбрана на CSIS.

Експертите обаче добавят, че Украйна все пак би трябвало да е в състояние да се защитава ефективно. "Да задържиш територия е по-лесно, отколкото да я спечелиш", казва Тейлър.

В момента Украйна удържа руския напредък в източния град Бахмут, който се е засилил от януари насам. Макар че Украйна е изгонила руските сили от Херсон, тя все още е изправена пред интензивен обстрел от танкове и артилерия там. Удари продължават и по Харков.

"Най-голямото препятствие в момента е производството", казва Уилямс от CSIS. Обикновено отбранителната индустрия не е в състояние да увеличи производството си толкова бързо; тя често работи, за да отговори на изискванията на правителствата на страните си. Столтенберг от НАТО отбеляза, че някои поръчки, направени днес, могат да отнемат две години и половина, за да пристигнат.

В САЩ, например, "частните компании няма да произвеждат неща, ако някой няма да ги купи, а военните бюджети са под напрежение - независимо колко големи са те; винаги има конкуриращи се интереси", казва Уилямс. Много държави биха избрали да инвестират в по-леки видове сили, безпилотни летателни апарати, методи за разузнаване и наблюдение или ракети, обяснява той. "Ние нямаме отбранителна индустрия в съветски стил, при която просто продължаваме да произвеждаме снаряди, независимо дали имаме нужда от тях или не."

Въпреки че танковете, ракетите и бойните машини са от ключово значение за Украйна, за да устои на руските офанзиви, основните боеприпаси са също толкова важни, ако не и повече, отбелязват експертите. "Това до голяма степен е война с доста статична фронтова линия", казва Уилямс. "При този вид бойни действия обикновено това води до много интензивен вакуум на боеприпаси." /БГНЕС



Сподели:

Коментари (0)

Евростат: България - пета в ЕС по годишен растеж на икономиката и нарастване на заетостта

Евростат: България - пета в ЕС по годишен растеж на икономиката и нарастване на заетостта

Икономиката на Европейския съюз и еврозоната е ускорила темпа си на растеж през третото тримесечие на 2025 г.

Попитаха Путин защо избива рускоезични украинци, той се направи на луд

Попитаха Путин защо избива рускоезични украинци, той се направи на луд

Индия възнамерява да сключи голяма оръжейна сделка с Русия по време на посещението му

Литва обявява извънредна ситуация заради балоните, пускани от Беларус

Литва обявява извънредна ситуация заради балоните, пускани от Беларус

Мярката позволява на правителството и местните власти да насочват допълнителни ресурси за противодействие. Заради навлизането на балони двете най-големи литовски летища – във Вилнюс и Каунас – многократно бяха принудени да затварят.