27 Ноември, 2024

Защо съдът обяви за незаконен ареста на Илия Милушев

Защо съдът обяви за незаконен ареста на Илия Милушев

Илия Милушев

Отговорът дава съдът в своето решение по заведено то президентския съветник дело

На 2 юли служители от подчиненото на главния прокурор Иван Гешев Бюро по защита нахлуха в сградата на "Дондуков" 2. Претекстът е, че формално имат разрешение за процесуално-следствени действия в Президентството не от едно, а от две български съдилища - Спецсъда (по повод секретаря на президента Пламен Узунов) и Военноокръжния съд (по повод съветника му Илия Милушев). 

Не закъсня и реакцията от страна на президента Румен Радев - който дори отказа да подпише указа за назначаването на Гешев първия път, хиляди българи - далеч не всички почитатели на президента, излязоха още същата вечер, възмутени от действията на прокуратурата.

Като изключим последвалите "фойерверки" срещу Пламен Узунов – приятел, а според Спецпрокуратурта и съучастник на бизнесмена с обвинения Пламен Бобоков в група за търговия с влияние, историята със съветника Илия Милушев остана встрани.
На 11 ноември Софийският районен съд  излиза с решение по воденото дело от Милушев, който атакува самата заповед за полицейското му задържане.

От решението става ясно, че разследването срещу Милушев - съветник по сигурността и отбраната на Румен Радев, е по чл. 357 НК - за това, че "който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба...Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние... Целта на задържането е като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие...", пише съдът.

Анализът обаче сочи, че конкретната мярка е в разрез със Закона за МВР, тъй като "не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на жалбоподателя, обосноваващо съпричастност към осъществено престъпно деяние". Казано просто - няма данни за престъпление.

С други думи – задържането на президентския съветник Илия Милушев е било незаконно.

Ето и пълния текст на съдебното решение:

Решение

№ 20248825 от 11.11.2020  град София

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 93-ти състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Д.

 при участието на секретаря Сн.Т., като разгледа докладваното от председателя НАХД № 9038 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 145 - 178 от АПК.

Образувано е по жалба на И. В. М., ЕГН-[ЕГН],чрез адв. А. К. от САК срещу заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г., издадена от началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на И. В. М. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.

В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и административно – производствените правила и се отправя молба към съда да бъде отменена. Претендира заплащане на  сторените разноски.

 В съдебното производство ж-лят се представлява от адв. К. и адв. И., които пледират за отмяна на заповедта на основанията, посочени в жалбата. В допълнение се сочи, че ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не е реализирано посоченото в заповедта за задържане действие, а именно задържане на лицето с цел провеждане на разпит.

Ответникът –Й. Я.- началник  01 група в 02 сектор, О.-СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Н.Г., която оспорва жалбата като в дадения ход по същество излага довод за неоснователност и недоказаност на жалбата. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на направените от ж-ля разноски за проц.представителство.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2020 г. полицейски служители от СДВР съвместно  органи на В. посетели сградата на Президентството на РБ, находяща се в [населено място],  [улица]. Във връзка с провеждано разследване по сл. дело 28/2020г. по описа на В. било извършено  действие по претърсване в кабинета на ж-ля Ил. М., който заемал длъжността съветник по сигурност и отбрана на Президента на РБ. След извършените процесуално-следствени действия ст. инспектор при 02 сектор,О.-СДВР задържал за срок до 24 часа жалбоподателя И. М., за което издал обжалваната заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. 

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г., издадена от началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, на И. В. М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.

Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено „данни за извършено престъпление по чл. 357 от НК по следствено дело 28/2020г. по описа на В.-С.”, както и че задържането на лицето е извършено в 11:55 часа на 09.07.2020 г.  Жалбоподателят бил освободен на 10.07.2020 г. в 10: 14 ч.

Жалбоподателят И. М. е подписал оспорваната заповед като  му е било връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, е попълнил декларация на 09.07.2020 г. в 14:00 часа, в която посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита по свой избор; не желае адвокат по реда на Закона за правната помощ; не желае медицински преглед от лекар по свой избор и за своя сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми член семейството си-съпругата си, за задържането; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета.

Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при освобождаването на лицето на 10.07.2020г.

По делото като доказателства са приети представените с административната преписка документи, както и докладна записка от 09.07.2020 г. от ст.инспектор Й.Я. до началника на 02 сектор ,О.-СДВР; протокол за обиск; декларация; Заповед № 8121К-7058/19.06.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи; удостоверение от СДВР за длъжността на ответника Й. Я.- началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, както и материалите по дп 28/2020г. по описа на В.; квитанция за внесена държавна такса, пълномощни и др.; гласни доказателства-показанията на св. Б. С. и на св. С. Я., дадени в хода на съдебното следствие.  Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което не следва детайлното обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 09.07.2020 г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

По правната си същност мярката "задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл.72 и сл.от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законът определя като престъпление. Целта на задържането е като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.

В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР императивно и изчерпателно са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане. Анализът на обжалваната заповед сочи, че е издадена в нарушение на  чл. 74, ал. 1, т. 2 ЗМВР, тъй като не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на жалбоподателя, обосноваващо съпричастност към осъществено престъпно деяние от НК. Действащата национална уредба е съответна на член 5, § 2 Е., който постановява, че на всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем език основанията за арестуването му. Императивното правило е приложимо във всички случаи по член 5, § 1, изр. 2, б. "а" – б. "f" от Е. и не съдържа изключения. Законовата диспозиция предпоставя задължителното посочване в акта наред с правната обосновка и фактическата такава, което осигурява възможност на лицето да разбере основанията, послужили за задържането му, а също и  ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред. /В тази връзка практиката на Е. е константна-Решение на Е. от 21.02.1990 г. по дело Van der Leer v N., жалба № 11509/85 - § 28; Решение на Е. по дело M., O’N. and E. v UK, жалби № 8022/77, 8025/77 и 8027/77; Решение на Е. от 07.12.1999 г. по дело K. v UK, жалба № 40451/98; Решение на Е. от 30.08.1990 г. по дело F., C. and H. v UK, жалби № 12244/86, 12245/86 и 12383/86 - § 40; /. Като основание в обжалваната заповед е посочено - „ данни за извършено престъпление по чл. 357 от НК по Сл. дело 28/2020г. по описа на В.-С.”. Отразяването, че задържането е във връзка с конкретно производство за престъпление по чл. 357 от НК не обвързва съждение за налични данни ж-лят Ил. М. да е съпричастен към извършването му. По силата на посочената по-горе специална правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето, т.е актът трябва да бъде мотивиран. Формалното отразяване – "данни за извършено престъпление", не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването за посочване на основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Позоваването на приложимата разпоредба, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние по въведната правна квалификация от материалното право, също не е достатъчно, за да се приеме, че актът е мотивиран. В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или съпричастно към извършването на престъпление по чл. 357 от НК. Съответно Ил. М. не би могъл да придобие представа относно задържането и не би могъл ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред.

Наред с това следва да се отбележи, че заповедта не е и косвено мотивирана чрез цитиране на материали от административната преписка, доколкото в  нея не е посочен документ, който да се счита за неразделна нейна част и да обвързва и мотивира издаването ѝ. По делото е приложена докладна записка от 09.07.2020г., в която са описани действията, осъществени от полицейските служители на СДВР съвместно с  органите на В., както и обстоятелството по даденото разпореждане за задържане на ж-ля за провеждане на разпит по сл.дело 28/2020г. , но също не се съдържат фактически твърдения и изложени обстоятелства, относими към осъществено от ж-ля престъпно деяние по чл. 357 от НК.

Същевременно анализът на процесуалното поведение на ж-ля по воденото сл.дело 28/2020г. по описа на В. сочи, че същият се е явявал и е разпитван по образуваното наказателно производство нееднократно в качеството на свидетел и е давал показания съобразно поставените му въпроси в проведените на 23.06.20г., на 24.06. 20г. и на 26.06.20г. разпити. Дължимият извод е, че преди и по време на задържането на жалбоподателя са осъществени процесуално-следствени действия по разследване, в които той е участвал в качеството на свидетел и е оказал съдействие по разследването. Поради това процесуално поведение на жалбоподателя съдът намира, че органът, издал заповедта, е следвало при постановеното ограничаване на правата на жалбоподателя да аргументира задържането като изложи ясни мотиви и да обоснове акта си. Липсата на ясни фактически основания за задържането в процесната заповед препятства съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 Е., който се упражнява в рамките на индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. К. пропуск във формата на Заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г. е съществен и не подлежи саниране в хода на съдебното производство, а наред с това се явява абсолютно основание за отмяната й.

  Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от З.. Според чл. 36, ал. 2 от З., размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за процесуално представителство, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи, минималното възнаграждение е 400 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита над посочения минимален размер, а именно в размер на 510 лева. Според настоящия състав възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за защитата на жалбоподателя пред СРС не е основателно и следва да бъде оставено без уважение, доколкото разноските на жалбоподателя за осъществена адвокатска защита не надвишават прекомерно предвидения минимален размер, а по образуваното адмнистративно производство са проведени две съдебни заседания, по които са извършвани процесуално следствени действия с провеждани разпити на свидетели. Съгласно установеното в чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 513 З-185/09.07.2020г., издадена от началник  01 група в 02 сектор,О.-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на И. В. М. е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ-СДВР.

ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на И. В. М. с ЕГН-[ЕГН] сумата в размер на 510 / петстотин и десет/ лева разноски за съдебното производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Сподели:
Цветелина Пенева: Записите от видеонаблюдението в СИК не са обект на проверка от КС

Цветелина Пенева: Записите от видеонаблюдението в СИК не са обект на проверка от КС

Проверява се съответствието между бюлетините в чувалите и записаното в изборните книжа

Прокурорската колегия на ВСС допусна за изслушване Борислав Сарафов

Прокурорската колегия на ВСС допусна за изслушване Борислав Сарафов

Единодушно - с осем гласа

Европрокуратурата разследва българин за измама във връзка с проект в Африка

Европрокуратурата разследва българин за измама във връзка с проект в Африка

Проектът е на стойност 1,92 млн. евро