"В момента валутният резерв надвишава 50% от наличностите в лева, това е смисълът на валутния борд. Ако опрем до вземане на пари от ЕЦБ, то значи, че икономиката ни изпада в много тежко състояние". Това каза пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на външните работи, в коментар на сключената суапова линия между БНБ и ЕЦБ за 2 млрд. лева.

По думите му с това България казва на външния свят, че има нужда за всеки случай от още една гаранция от Европейската централна банка, което веднага поставя въпроса дали са достатъчни гаранциите на валутния борд и валутните резерви.

"Ако има нужда, БНБ може да внесе в ЕЦБ левове и да получи евро срещу тях - по фиксирания курс", изтъкна той и добави, че това не е задължително да се случи, като изрази надежда да не се налага да става това, защото, ако се случи да се търси ресурс от евро от ЕЦБ, това ще означава, че БНБ не може да осигури достатъчно плащания и валутният резерв на страната ще падне.

Калфин коментира и очакването държавата да тегли дълг, като счита, че моментът за сключване на това споразумение не е  подходящ, защото неизбежно води до поскъпване на българския дълг и ще го плащаме през лихвите.

Според Ивайло Калфин България е заделила и обещала най-малко средства за подпомагане на икономиката за по-лесно възстановяване след кризата - около 4% от БВП.

"С тези средства частично ще бъде помогнато на фирми и граждани. Много от тях ще останат без държавна подкрепа, но държавата им казва, че първият етап от кризата ще го понесат със собствените си резерви", обясни той.

По думите му това е приемлив подход при по-кратка криза, но при по-продължителна - това ще нанесе сериозни щети и от социална, и от икономическа гледна точка.