„Карти срещу българщината“: Путинските тролове побесняват от играта на Мими Шишкова

Светослав Пинтев

Една настолна игра за възрастни поставя на показ националните ни клишета — заедно с доста неудобния въпрос защо толкова неистово държим да ги пазим от присмех и не умеем да се смеем над себе си.

Има един особен вид „родолюбие“, което обича България най-вече когато трябва да намрази някого. То говори с удивителни, раздава удостоверения за национална принадлежност и обявява всяка критика за предателство. В неговия свят българинът е велик по рождение, виновните винаги са другаде, а самоиронията е подозрителна дейност.

Тъкмо тази самодоволна и псевдопатриотична сериозност е добра мишена за „Карти срещу българщината“ — една нова настолната игра, създадена от небезизвестната властелинка на социалните мрежи Мими Шишкова-Петрова и нейния съпруг. В нея политически фигури, партии, поговорки, обществени клишета и нецензурен език събират материал за нещо, което публичният ни живот трудно понася: смях за собствена сметка.

„Съдържанието е напречен разрез на българското общество“, казва Шишкова-Петрова в интервю. И уточнява:

 „Играта е социална критика“.

Путинските трол, който е гротескен участник в този спектакъл: брани българския суверенитет с преклонение пред чужд диктатор и тази игра го показва. За това Мими е обект на хейт и заплахи. Троловете побесняват, мещко казано.

Вдъхновена от „Карти срещу човечеството“, българската разработка се обръща към местните ни абсурди. Създаването ѝ отнема около година, а езикът я поставя категорично в територията за пълнолетни.

По-интересна от възрастовата граница обаче е границата на търпимостта ни. Колко шеги можем да понесем, преди да решим, че някой е посегнал на националното достойнство? И защо достойнството толкова често се оказва заложник на най-шумните му самоназначили се защитници?
„Тя беше опит да се осмее този наистина натрапчив псевдопатриотизъм“, казва създателката.

Определението е точно за онзи публичен театър, в който любовта към отечеството се измерва с децибели. Там аргументът лесно отстъпва пред заклеймяването, а несъгласният бързо получава етикет „продажник“. Така отпада необходимостта да му бъде отговорено.

Това противоречие заслужава да бъде назовавано. Заслужава и да бъде осмивано. Претенцията за величие изглежда доста по-неубедително, когато остане без тържествената музика и заплашителния тон.

„Осъзнаването на собствените недостатъци според мен е много важен път към развитието и към израстването“, отбелязва Шишкова-Петрова.

„Карти срещу българщината“ поставя тази способност на изпитание.