15 Януари, 2026

Кървав Божик: По заповед на Тито избиват 1200 българи в Македония

Кървав Божик: По заповед на Тито избиват 1200 българи в Македония

Днешният кървав Божик никога не трябва да бъде забравян - преди 75 години в Титова Македония устройват кървава празник за българите.

На 7 януари 1945 година по нареждане на кървавия диктатор Тито, който е хърватин по произход, и списък, съставен от Лазар Колишевски, във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация  на населението

Само в първия ден на Коледа - 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, в Беровско - 330 души, а телата на убитите във Велес са закопани зад черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.

В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са били убивани цели семейства. След това телата са им са били изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. 

Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”.
Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет