Всички договори за реализацията и финансирането на продължението на газопровода "Турски поток" на българска територия – т.нар. "Балкански поток", са били сключени от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) в нарушение на Наредба за лицензирането на дейностите в енергетиката, пише Медиапул.бг. Съгласно нейните изисквания "Булгартрансгаз" е трябвало да поиска от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предварително одобрение - както на контрактите със саудитския консорциум "Аркад" и с българо-немската "Ферощал Балкангаз" за строежа на тръбопровода, така и за банковите заеми, с които извърши плащания към тези две дружества.

Операторът обаче не сторил това, установила проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) . Тя е била разпоредена от председателя ѝ Иван Иванов на 5 април 2021 г. - ден след парламентарните избори, които предишните управляващи над десетилетие от ГЕРБ спечелиха с малко, но не успяха да направят правителство и след седмица е новият предсрочен вот.

Резултатите от проверката и заключенията на енергийния регулатор са обсъдени на закрито заседание на членовете му в петък – 2 юли, а решението им, че БТГ е извършил нарушение. Докладът със заключенията за нередностите ще бъде изпратен на министъра на енергетиката и на директора на "Българския енергиен холдинг", който притежава газовия оператор. Нова работна група пък ще извърши допълнително проучване дали кумулативният ефект на сделките, сключени от БТГ, са довели до свръхзадлъжнялост на енергийното предприятие и до застрашаване на сигурността на снабдяването с природен газ.

Договорите с "Аркад" за 2.2 млрд. лв. без ДДС за линейната част и с "Ферощал Балкангаз" за близо 360 млн. лв. без ДДС за двете компресорни станции осигуряват срещу лихва финансиране за строителните дейности. "Булгартрансгаз" подписа документите през септември и октомври 2019 г. срещу лихва върху предоставените заеми от малко над 4 процента за десет години. Веднага след това обаче дружеството тръгна да обявява процедури за търсене на финансиране от банкови институции, а с привлечените заеми на по-ниски лихви от договорените с "Аркад" и "Ферощал" започна да изплаща предсрочно главницата по тези два договора.

През октомври 2019 г. на самото подписване на контракта с "Ферощал" бе обявено търсенето на заем от 150 млн. евро. Скоростно БТГ взе 200 млн. евро, с които плати авансово на "Аркад" и на "Ферощал", макар да трябваше да стори това със свои средства. Обявеното спестяване бе за 2 млн. лв. Споразумения за кредитирането бяха сключени със "Ситибанк Европа", "ИНГ Банк", "Уникредит Булбанк" и с Международната банка за икономическо сътрудничество. Всяка даде по 50 млн. евро., обезпечени чрез срочни депозити на БТГ в щатски долари, направени в съответната банка срещу лихва, по-висока от плащаната от оператора.

През 2020 г. бе обявена втора процедура за търсене на заем от 400 млн. евро, банки предложиха 542 млн. евро, но взети бяха 487 млн. евро, след като БТГ се отказа да подпише договор с клон на руската Външно-търговска банка. Заеми бяха предоставени от "Ай Ен Джи Банк" (ING Bank N.V.), "Ситибанк Европа", "Райфайзенбанк България", "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", Банка ДСК, "Юробанк България", както и с обединение между държавната Българска банка за развитие, Общинска банка" и Международна инвестиционна банка. Заем бе взет и от Международната банка за икономическо сътрудничество. Условията бяха като при първата порция кредитиране - като обезпечение операторът предостави в американски долари до 20 на сто от размера на вземания кредит от всяка от банките. Обявено бе, че отново лихвите са по-ниски от тези по договорите с "Аркад" и "Ферощал".
Третата порция банкови заеми е от тази пролет. При търсени нови 155 млн. евро назаем бяха подписани договори с шест банки за общо 156.5 млн. евро. Средствата бяха взети от същите банките като преди - "Уникредит Булбанк", "Юробанк", държавната Българска банка за развитие, Банка ДСК, Обединена Българска Банка, плюс Търговска Банка Д. С по-голямата част от отпуснатите заеми отново е платено предсрочно на "Аркад" и са спестени над 19 млн. евро, посочиха тогава от "Булгартрансгаз" пред изданието.

От разпоредената от КЕВР проверка обаче излиза, че всички тези договори, вдигащи борчовете на газовия оператор от 4 млн. лв. в началото на 2019 г. на над 2.6 млрд. лв. сега, е трябвало да бъдат одобрени от нея, а БТГ въобще не я е уведомила.

Друг е въпросът защо регулаторът едва сега предприема действия, след като и трите процедури на оператора за набиране на финансиране бяха публично обявявани на сайта му и коментирани шумно в медиите.

Регулаторът не приема възраженията на БТГ, че няма заемни правоотношения с "Аркад" и "Ферощал Балкангаз". "И двата договора са за инвестиционно проектиране, доставка на материали, оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация, като съдържат елементи на кредитиране, тъй като е договорено отложено плащане с оскъпяване на цената", пише в доклада на работната група, извършила проверката.

Операторът оспорва и мнението на КЕВР за нарушения за банковите заеми като посочва, че при тяхното сключване няма учредяване на залог върху активи на дружеството, с което да е застрашена лицензионната му дейност. Регулаторът обаче счита, че такава опасност има и ако се стигне до свръхзадлъжнялост на лицензианта.

Според комисията е неотносимо твърдението на БТГ, че в решението на КЕВР от август 2020 г., с което одобрява бизнес плана на дружеството до 2024 г.. за съхранение на природен газ, е било изрично обсъдено привличането на средства за изграждането на "Балкански поток". КЕВР отбелязва, че одобрението на конкретните параметри на всяка от сделките по заемите става по отделна процедура от Наредбата за лицензионните дейности в енергетиката.
От протокола на КЕВР става ясно, че директорът на БТГ Владимир Малинов не се е явил да получи констатациите за нарушенията и едва след втора покана е пратил свой пълномощник.

При обсъждането на нарушенията на оператора в петък членът на КЕВР Александър Йорданов, който представлява Обединените патриоти в регулатора, посочва, че те са формални, но все пак е трябвало да се спазят законовите изисквания. Вместо това БТГ си е позволил пренебрежително отношение към държавна институция и към закона. Според Йорданов един от възможните отговори за това поведение е спестяването на административно време, но посочва, че КЕВР винаги е проявявала разбиране към преносните оператори.

"Най-вероятно, по мое мнение, операторът е избегнал искането на тези разрешения, защото се е опасявал, че е възможно Комисията да прецени, че съответната задлъжнялост ще доведе или би могла да доведе до застрашаване на сигурността на снабдяването", коментира Йорданов, цитиран в публичния протокол от закритото петъчно заседание.

Предстои да се види ще има ли някакви санкции за БТГ заради тези нарушения.