Киев: 40-дневната кампания върна войната в Русия, но Путин няма доброволно да я спре

Четиридесетдневната украинска кампания за принуждаване на Русия към мир не е довела до готовност на Владимир Путин да прекрати войната, но според съветника в офиса на президента на Украйна Михаил Подоляк е постигнала друга важна цел – войната все по-осезаемо се пренася на руска територия и започва да засяга инфраструктурата и икономическите интереси на страната.

Кампанията, обявена от президента Володимир Зеленски в края на юни, приключи на 4 август. През този период Украйна засили ударите по руска логистика, нефтопреработващи предприятия и инфраструктура, свързана с военната икономика.

„Путин и никога няма да бъде готов да завърши войната. Това не означава, че тя не може да бъде завършена. Не означава, че не може да бъде принуден“, заяви Подоляк.

По думите му целта на украинската стратегия е не да очаква доброволно решение от руския президент, а да създаде условия, при които руското общество, бизнесът и елитите да започнат да усещат реалната цена на войната.

„Войната трябва да стане дефицитна и опасна за Русия“

Подоляк посочва атаките срещу инфраструктурата на маркетплейса Wildberries като един от примерите за въздействието върху руската икономика.

„Разрушаването на инфраструктурата на Wildberries върна много социални групи в Русия към осъзнаването, че войната е изключително дефицитна, изключително опасна и че на територията на Русия тя може да бъде мащабирана до огромни размери“, заяви той.

Според него обаче основният дългосрочен ефект трябва да бъде постигнат чрез намаляване на приходите, с които Москва финансира войната.

„Втората цел безусловно е разрушаването на инфраструктурата, която позволява на Русия да печели от войната. Това са нефтът и газът“, каза съветникът.

Той смята, че ударите трябва да бъдат насочени към достатъчно голяма част от нефтопреработването и нефтената логистика, за да се усети сериозно финансовият ефект.

„Обезмасляването на руските експортни потоци е изключително важно“, подчерта Подоляк.

Недостигът на Patriot е критичен проблем

Една от най-сериозните слабости на украинската противовъздушна отбрана остава недостигът на ракети за системите Patriot. Повод за това е и руската атака срещу Киев и Киевска област на 5 август, при която загинаха 17 души.

Подоляк не се ангажира с конкретна оценка на ефективността на украинската противовъздушна отбрана, но подчерта, че балистичните ракети могат да бъдат прехващани само от определени системи.

„Балистиката може да бъде сваляна само от определен вид противоракети, а те са дефицитни в глобален мащаб“, каза той.

Според него войната в Близкия изток допълнително е увеличила недостига.

Проблемът е и производственият капацитет. Подоляк посочва, че Русия може да произвежда десетки балистични ракети месечно, докато производството на ракети за Patriot PAC-3 е многократно по-малко.

„Невъзможно е просто физически да се затвори небето“, коментира той.

Затова, според него, има три непосредствени направления – увеличаване на производството, ограничаване на доставките на западни компоненти за руската военна индустрия и унищожаване на руските пускови установки.

Украйна иска производство на Patriot

Подоляк потвърди, че Киев продължава да обсъжда възможността за производство на ракети Patriot в Украйна в кооперация със САЩ.

„Ние сме заинтересовани да произвеждаме ракети в кооперация със Съединените щати, ако е необходимо – с американски инвестиции, ако е необходимо – със свои инвестиции“, каза той.

По думите му това би имало значение не само за войната, но и за бъдещата позиция на Украйна на световния оръжеен пазар.

Той призова и Европа да развива собствен технологичен капацитет.

„Ако Европа не бъде технологично самостоятелна, всички нейни заявления за субектност не струват нищо“, заяви Подоляк.

Според него Европа трябва да увеличи производството на оръжия, да развива собствените си противоракетни системи, включително SAMP/T, и да задълбочи военно-промишленото сътрудничество с Украйна.

Вместо да се преследват ракетите, да се унищожават пусковите установки

Подоляк определя унищожаването на руските пускови установки като един от най-важните елементи на украинската стратегия.

„Ако те използват балистика, Украйна трябва да има възможност също симетрично да използва балистика“, каза той.

По думите му след масирани руски балистични удари Украйна трябва да има възможност да отговори срещу военните обекти, от които са извършени нападенията.

Той подчертава обаче, че за това е необходима надеждна разузнавателна информация, тъй като руските пускови установки са мобилни.

„Можете превантивно да унищожавате пусковите установки. Това рязко намалява възможностите им – дори да произвеждат ракети, просто няма с какво да ги изстрелват“, заяви Подоляк.

Западните микрочипове продължават да попадат в Русия

Друг проблем според Подоляк е достъпът на Русия до западни електронни компоненти.

Той твърди, че значителна част от компонентите в руските балистични ракети идват чрез международни посредници.

„Русия произвежда балистични ракети – същите „Искандер“, от компоненти, които се доставят от Съединените щати, Европа и Япония“, каза той.

Според него не е достатъчно само да се налагат санкции.

„Не само санкции, защото санкциите са санкции и те позволяват да бъдат заобикаляни“, заяви Подоляк.

Той призова за по-строг контрол върху компаниите, които продават микрочипове и други компоненти чрез посредници, за които е известно или би трябвало да е известно, че продукцията им в крайна сметка стига до руската военна индустрия.

„Путин няма да спре войната заради загубите“

Според Подоляк една от основните грешки на Запада е очакването, че Путин в даден момент ще вземе рационално решение да прекрати войната.

„За Путин не съществуват загуби като такива – нито ресурсни, нито загуби на жива сила“, твърди той.

По думите му руското ръководство възприема икономическите и военните трудности като временни и отговаря на тях с още по-голяма ескалация.

Затова според него натискът трябва да бъде насочен към руските елити и социалните групи, които в крайна сметка ще понесат икономическата цена на продължаващата война.

„Нарастване, мащабиране и засилване на натиска върху различни социални групи. Те трябва да зададат всички тези въпроси на Путин“, заяви Подоляк.

Северна Корея, Иран и Русия – „кръгът на диктатурите се затваря“

В интервюто Подоляк коментира и задълбочаващото се военно сътрудничество между Русия, Северна Корея и Иран.

По данни, обсъдени в интервюто, Северна Корея планира да изпрати в Русия ракетно подразделение с пускови установки и ракети. Междувременно Иран официално е потвърдил, че е обсъждал възможността за удар по Украйна след украински атаки срещу кораби, свързани с руско-иранските доставки на оръжие.

Според Подоляк това показва, че авторитарните режими все по-малко се притесняват от международните последици.

„Иран, Северна Корея и Русия разбират, че при такъв глобален играч могат изобщо да не маскират действията си“, каза той.

По думите му това позволява на тези държави да обменят технологии, оръжия и ресурси и да действат все по-открито.

Европа според Подоляк живее в „илюзии“

Особено остро той критикува европейските държави за недостатъчните инвестиции в отбраната.

Според него Европа все още не е направила необходимите изводи от войната в Украйна.

„Авторитарните системи свалиха маските и са готови показно да заливат всички с кръв. А либералните демокрации се върнаха в състояние на митичен безкраен ужас. Страх ни е“, заяви Подоляк.

Той даде пример с реакцията на някои европейски държави при първите руски или свързани с Русия безпилотни прониквания във въздушното пространство.

„Ние просто ще се направим, че не виждаме тези атаки, за да не провокираме“, цитира той логиката на подобно поведение.

Според Подоляк това изпраща опасен сигнал към потенциалния агресор.

„На потенциалния агресор казваш: „Аз се страхувам от теб. Не съм готов у дома си да унищожавам провокативните инструменти, които ми изпращаш““, каза той.

Критики към политиката на Меркел

Подоляк остро критикува и политиката на бившия германски канцлер Ангела Меркел спрямо Русия.

Той отхвърли тезата, че политиката на диалог с Москва е била насочена към предотвратяване на война.

По думите му зависимостта от руския газ, „Северен поток“, отношенията с Москва, Минските споразумения и недостатъчно твърдата реакция след анексирането на Крим са създали обратния ефект.

„Всичко, което тогава правеха Меркел и европейските политически елити, беше принуждаване на Русия към кървава война“, заяви Подоляк.

Той определи като опасна и днешната надежда, че Путин може да бъде убеден да прекрати войната единствено чрез рационални аргументи.

Тръмп не може да обедини демократичния свят, смята Подоляк

В разговора той беше критичен и към президента на САЩ Доналд Тръмп.

Според Подоляк проблемът е, че Съединените щати вече не изпълняват по същия начин ролята на безспорен лидер на западния свят.

„Вие на пълно сериозно ли смятате, че около Тръмп може да се случи консолидация?“, попита той риторично.

По думите му американският лидерски статус, изграждан с десетилетия, се превръща в инструмент за сделки и непосредствена икономическа изгода.

Русия – вътрешен конфликт и борба между кланове

Подоляк коментира и серията от взривове и покушения срещу руски представители на военната и индустриалната система.

Той отхвърли предположението, че всички тези случаи непременно са част от украинската 40-дневна кампания.

Според него част от тях могат да са резултат от вътрешни конфликти в руските елити.

„Това е Русия – максимално корумпирана страна, където сега се връщат 90-те години, когато всички въпроси се решаваха с улични престрелки“, заяви Подоляк.

Той свърза и последните промени във военното командване на Русия с нарастващи вътрешни конфликти.

„Това е свидетелство за нарастваща управленска криза във вътрешното обкръжение на Путин“, каза той.

Беларус остава съучастник на Русия

Според Подоляк ролята на Беларус във войната също остава значима.

Той посочи увеличаването на числеността на беларуските въоръжени сили, изграждането на нови подразделения, използването на беларуската територия за военни цели и доставките на горива за Русия.

„Беларус безусловно е съучастник във военните престъпления, които Русия извършва днес“, заяви Подоляк.

Той смята, че Минск носи юридическа и политическа отговорност за участието си във войната.

Опасност от провокации по границите на НАТО

Подоляк коментира и информацията за тунели, прокопавани от Беларус към Литва, които официално са свързвани с нелегалното преминаване на мигранти.

Той не изключи възможността подобни съоръжения да бъдат използвани за диверсионни операции.

Според него при евентуално проникване на диверсионни групи отговорът трябва да бъде незабавен.

„Бързото решение трябва да бъде просто“, заяви Подоляк, като призова страните от НАТО да имат готовност за незабавна реакция при нарушения на границите.

Какво показа 40-дневната кампания?

Според Подоляк кампанията не е постигнала основната си цел – Владимир Путин да реши доброволно да прекрати войната. Но това не означава, че тя е била неуспешна.

Украинската стратегия, по думите му, има три основни направления: намаляване на руските финансови възможности, разрушаване на военната и логистичната инфраструктура и увеличаване на вътрешния натиск върху руските елити и общество.

„Тази операция за принуждаване на Русия към мир е насочена именно към това и е ефективна“, заяви Подоляк.

В същото време войната продължава да има драматична цена за украинското население. Юли е посочен като най-кървавия месец за цивилните в Украйна от началото на годината, след като предходните антирекорди са били отчетени през юни и май.

Така след първите 40 дни от украинската стратегия картината остава противоречива: войната не е приключила, Русия не показва готовност да я спре, но украинските удари все по-често засягат руската военна и икономическа инфраструктура, докато Киев настоява Западът да увеличи производството на оръжия и да престане да разчита, че Москва сама ще избере мира.

Faktor.bg