Иван Сотиров

Любопитен съм как моите приятели либертарианци ще коментират вчерашното интервю на служебния министър Кирил Петков при Цветанка Ризова. Първо, когато някой започне с: „Ние сме десни хора, по принцип вярваме в частния сектор и всички тези елементи, но има неща, които не трябва да се подходи към тях идеологически.“, е ясно, че ще каже нещо ляво.

Например, по отношение на малките и средни иновативни компании: „Толкова иновативни са някои от компаниите, че не могат да се финансират от търговските банки“. Или за ББР: „Ако не можеше да я оправим, тя трябва да се приватизира, но ако можем да я оправим, тя трябва да остане държавна“. Идеята за това, че трябва да се приватизират неща, с които държавата не може да се справи е лява мантра, както и самата концепция, че ББР трябва да се превърне в инструмент на държавата за финансиране на иновации и малки стартиращи дружества.

Ето и още една класическа лява мантра: „Ако нещо работи, ние не тръгваме през идеология държавата няма роля никъде ил винаги се краде през държавата“. Да, разбира се, че не винаги се краде през държавата, но винаги когато се краде обществен ресурс, това става през държавата, а не през частния бизнес. 

И това също е типична лява мантра: „Ние също искаме да сме пазарно ориентирани, но за някои неща, както в случая за малките иновативни компании, пазарът някой път ги изпуска“. Днес дори и социалистите не са срещу пазарната икономика, но смятат, че трябва да има изключения, които постепенно се превръщат в правило.

Най-фрапиращото в това интервю на Кирил Петков е откровено социалистическата концепция за трансформиране на  сегашното Министерство на икономиката в Министерство на икономиката и иновациите за да играе ролята на своеобразен мегахолдинг, в който да се концентрират Агенцията за иновации, Агенцията за инвестиции, ББР, Българската агенция за експортно застраховане плюс малки и средни предприятия. Освен това се предлага и абсурдната идея да се създаде несменяем борд между икономическото и образователното министерство, който да насочва икономическата стратегия между тези две министерства и цялостно, независимо от това кой е министър.

Това означава, че ние можем да си правим избори, но в крайна сметка министрите, респективно Министерския съвет, които са избрани ще са ограничени от този борд в конституционното им право да провеждат държавната политика в областта на икономиката. Трябва ли да припомням, че Българският енергиен холдинг беше създаден със същите оптимистични заклинания и примери от практиката във водещи европейски държави, както и да обяснявам за какво се използва от създаването му до днес? Ако трябва да излезем от чисто идеологическия подход и да говорим прагматично, то най-ефективното средство за борба с корупцията и авторитаризма е ограничаването на държавната намеса в бизнеса и личния живот на хората.