Ако се правят промени в Закона за вероизповеданията, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни.

Това мнение  изрази председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а  поводът е внесените законови промени след решението на Върховния касационен съд (ВКС) относно вписването на "Българска православна старостилна църква".

Тя посочи, че регистрираните православни църкви, извън Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП), са две. Това е въпрос, който от 2008 г. стои, просто сега му се придаде по-сериозно значение. Въпросът обаче трябва да бъде решен като се зачете конституционното място, което е дадено на БПЦ, от една страна, и се съобразим с решенията на Европейския съд по правата на човека и на българските съдилища, изтъкна Киселова.

По думите ѝ между тези две граници трябва да се търси балансът – от една страна каноничното, от друга страна - светското право.

МС с отрицателно становище за регистрацията на Българската православна старостилна църква

"Законът за вероизповеданията дава ex lege на БПЦ-БП уредба, докато по отношение на всички останали има регистрационен режим, така че, ако се правят промени, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни. Тъй като предложенията са уредба занапред, трябва да бъде обсъдено и със Светия синод и с други вероизповедания дали да се постъпи по този начин, по който са предложили в законопроектите", смята председателят на парламента.