Земята изглежда гостоприемна днес – с богата атмосфера, в която кислородът поддържа сложни форми на живот. Но това няма да трае вечно. Според проучване, публикувано в Nature Geoscience, човечеството и целият кислородозависим живот вероятно ще изчезнат в рамките на около милиард години – не заради катастрофа, а поради самата природа на нашата планета и нейното място под слънцето.

Преди около 2.4 милиарда години, в т.нар. Голямо кислородно събитие (GOE), нашата планета преживява драматична промяна – появата на фотосинтезиращи организми изпълва атмосферата с кислород и създава условия за еволюцията на сложен живот. Но според учените Кадзуми Озаки (Toho University, Япония) и Крис Райнхард (Georgia Institute of Technology, САЩ), този период ще се окаже просто една кратка глава в историята на планетата.

Използвайки сложни биогеохимични симулации и над 400 000 компютърни модела, те прогнозират, че Земята отново ще се върне към атмосфера, подобна на тази от Архайския еон – бедна на кислород, но богата на метан.

Изследването показва, че този преход ще се случи не постепенно, а рязко. В рамките на няколко хиляди години – миг в геоложко време – съдържанието на кислород ще се понижи около милион пъти в сравнение с днешните стойности.

Причината?

Постепенното повишаване на яркостта на Слънцето ще доведе до спад на въглеродния диоксид (CO₂) – ключов ресурс за растенията. По-малко растения означава по-малко фотосинтеза, следователно по-малко кислород.

Преди Слънцето дори да успее да „изпари“ океаните, както други проучвания предполагат, животът, зависим от кислород, вече ще е загинал.

Парадоксално, тази прогноза има и оптимистичен аспект. Макар и далечно, знанието за края на кислородния живот на Земята ни напомня, че търсенето на жизнени планети не трябва да се фокусира само върху кислород като биомаркер. Има възможност форми на живот да съществуват в напълно различни условия – с високи нива на метан, например.

Изследването е част от проекта NASA NExSS (Nexus for Exoplanet System Science), който проучва как можем да разпознаваме обитаеми светове сред хилядите открити екзопланети.

След „голямата деоксигенация“, Земята ще бъде свят без озонов слой, с високи нива на метан, ниско CO₂ и без защитен щит срещу радиация. Животът няма да изчезне напълно – но ще се върне към формите, съществували преди милиарди години: анаеробни микроорганизми, способни да оцелеят в условия без кислород.

„Кислородът в атмосферата не е задължително трайна характеристика на обитаемите светове“, казва д-р Озаки. А това означава, че ние сме само временни гости в една епоха на дишане.

От Земята към звездите: стратегическо бягство от бъдеще без въздух

Сценарият за бавна, но неизбежна смърт на планетата вече събужда интереса на водещи технологични визионери, които не разглеждат бъдещето в рамките на земната атмосфера. През последните години се наблюдава бурна надпревара за покоряване на космоса, водена от фигури като Илон Мъск и Джеф Безос. Двамата милиардери водят "луда надпревара", в която целта не е само изследване, а реална колонизация на други светове.

Мъск вижда в Марс "застраховка за човечеството", а Безос говори за преместване на индустрията извън планетата. Това вече не е научна фантастика, а корпоративна стратегия, подкрепена от частни инвестиции, космически кораби и роботизирани мисии.

До неотдавна колонизирането на други планети изглеждаше далечно заради ограниченията на сегашните ракетни технологии. Но ново поколение задвижващи системи променя правилата. Британската компания Pulsar Fusion разработва ядрено-термоядрена ракета с име Sunbird, която според оценките може да достигне Марс за едва три месеца – пет пъти по-бързо от досегашните мисии.

Технологията е вдъхновена от научно-фантастични концепции, но вече има лабораторни тестове и интерес от правителствени агенции. Това е поредна стъпка към ускоряване на нашето космическо бягство от Земята.

Роботи на Марс – преди хората?

Докато хората все още се подготвят за мисии до Червената планета, роботите вече са на старта. Според Илон Мъск, през следващата година SpaceX планира да изпрати първите хуманоидни роботи на Марс. Те ще играят роля на предвестници – ще подготвят терена, ще тестват условията и ще служат като разузнавачи на новия свят.

Роботизацията на първата колонизация намалява рисковете, ускорява мисията и проправя път към създаване на самоподдържаща се инфраструктура, преди човек да стъпи на чужда почва.