Sunbird: Ядрената ракета, която може да изпрати хора до Марс за по-малко от 4 месеца

Ново поколение термоядрен двигател, разработен от британската компания Pulsar Fusion, има потенциала да революционизира космическите пътувания. Наскоро представената технология, наречена Sunbird, е модулен ядрен ракетен „буксир“, който използва новаторска система за аневтронен синтез. Целта му е да съкрати пътуването до Марс на по-малко от 120 дни—три пъти по-бързо от сегашните прогнози, съобщи newatlas.com.

Технологията на Sunbird не се базира на традиционните токамак реактори, използвани в термоядрените електроцентрали, а на принципа на Dual Direct Fusion Drive (DDFD). Това е линеен реактор, при който плазмата се ускорява и изхвърля като тяга. Там, където инженерите на енергийни реактори виждат „изтичане“, ракетните инженери виждат двигателен импулс.

За разлика от традиционния синтез с деутерий и тритий, Sunbird използва деутерий и хелий-3. Този метод генерира почти никакви неутрони, което го прави далеч по-безопасен и ефективен за използване в космоса. Значително се намалява нуждата от тежка радиационна защита, тъй като тази реакция произвежда заредени частици (протони), които могат да се контролират магнитно и да се насочват директно за тяга.

Sunbird обещава специфичен импулс до 15 000 секунди—почти три пъти повече от йонните двигатели и 30 пъти повече от химическите ракети. Теоретичната тяга според Pulsar Fusion може да достигне до един милион паунда, въпреки че настоящите тестови прототипи осигуряват около 2.2 паунда.

Още по-впечатляващо е, че част от генерираната плазма може да се използва за производство на електроенергия чрез магнитохидродинамична система, осигуряваща до 2 мегавата електрическа мощност. Това би позволило на апарати в дълбокия Космос да работят автономно, без да разчитат на слънчеви панели или радиоизотопни генератори.

По същество Sunbird представлява модулен космически апарат, наречен Migratory Transfer Vehicle, който може да се прикачва към различни кораби—буквално като извънземен извънбордов мотор. Той е проектиран да бъде разположен на орбитални платформи около Земята, Луната или Марс, готов да подпомага мисии при необходимост.

Този подход намалява разходите, премахва нуждата от транспортиране на огромни количества гориво от Земята и позволява многократна употреба—ключов елемент за устойчива експанзия извън Земната орбита.

Pulsar Fusion вече тества Sunbird в огромни вакуумни камери, изградени във Великобритания, като първите демонстрационни полети са планирани за 2027 година. Компанията има подкрепата на британското правителство и вече се е утвърдила като един от водещите центрове за тестване на космически задвижвания в Европа.

Главният изпълнителен директор Ричард Дайнан заяви, че Sunbird привлича международно внимание:

"Pulsar е известна с реални технологии, а не с концептуални фантазии. Очакваме демонстрациите на Sunbird да покажат на света, че бъдещето на космическото придвижване е тук и е термоядрено."

Ако Pulsar Fusion успее да реализира визията си, това не само ще преосмисли междупланетните мисии, но и ще преначертае границите на достижимостта на дълбокия Космос. Пътуване до Марс за три месеца, товарни мисии до Плутон за по-малко от четири години, а в бъдеще—дори междузвездни сонди?

Sunbird не е просто технология, това е заявка за нова ера.