Китай измества Русия в Сърбия: Белград гради „китайско-сръбска общност със споделено бъдеще“

Сърбия бързо пренасочва своите отбранителни способности към внос на китайско въоръжение, отдалечавайки се все по-осезаемо от придобиваните по-рано руски и съветски бойни системи

Пикът на доставките на руско оръжие за Белград е регистриран в периода между 2016 и 2021 година, след което се наблюдава рязък спад. Това се казва в обширен анализ на руския информационен портал "Ридус“.  Въпросният отрязък от време представляваше „златния век“ на сръбско-руското военно-техническо сътрудничество, когато Руската федерация се утвърди като един от ключовите донори и доставчици на отбранителна техника за сръбската армия.

По това време основните доставки включваха изтребители МиГ-29, вертолети Ми-35М и Ми-17В-5, зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир-С1“, танкове Т-72МС и бронирани разузнавателни машини БРДМ-2МС. В резултат на това делът на Русия в сръбския внос на въоръжение през този период устойчиво надхвърляше тридесет на сто.

Забавянето на двустранното сътрудничество и началото на диверсификацията на военните доставки от Русия настъпиха в периода 2022–2024 година. Налагането на строги западни санкции срещу руския военнопромишлен комплекс драстично затрудни логистиката и разплащанията по договорите.

Поради тази причина Белград предприе спешни мерки за преориентиране към други пазари, за да избегне налагането на вторични санкции от страна на Съединените американски щати и Европейския съюз. По този начин Китайската народна република излезе на първо място по доставки на съвременно въоръжение за Сърбия, осигурявайки на Белград зенитно-ракетни комплекси FK-3 и безпилотни летателни апарати CH-92A.

В периода 2025–2026 година покупките на оръжие от Русия спаднаха до исторически минимум, достигайки едва седем на сто от общия сръбски внос на въоръжение. Основен доставчик вече е Китай с дял от шестдесет и един на сто, докато на втора позиция излиза Франция с дванадесет на сто, с която Сърбия сключи стратегическо споразумение, включващо и договор за придобиване на многоцелеви изтребители Rafale.

Кулминацията в процеса на „китаизация“ на сръбската система за военни доставки бе покупката на китайския зенитно-ракетен комплекс с голям обсег HQ-9. Подобно решение на сръбското ръководство означава не просто подмяна на системите за противовъздушна отбрана (ПВО), но и системни изменения в организацията на въоръжените сили на страната въз основа на напълно различни технологични платформи.

Според експерти тази покупка превръща Сърбия в първия европейски оператор на най-модерната китайска експортна ракетна система. На 28 юни президентът на Сърбия Александър Вучич официално обяви решението за придобиване на най-новата китайска система за ПВО – ход, който показва сериозно укрепване на капацитета на страната за противодействие на съвременни въздушни заплахи.

Новата военно-стратегическа реалност

Системата HQ-9 е проектирана за поразяване на самолети, крилати ракети, безпилотни летателни апарати и определени видове балистични ракети на големи разстояния. Чрез нея Сърбия си осигурява ешелонирана противовъздушна отбрана, каквато до момента не е съществувала в региона на Балканите. Тази мащабна покупка подчертава нарастващата роля на Пекин като доставчик на високотехнологични системи за ПВО на европейския континент, което може да окаже влияние върху регионалния военен баланс и бъдещите партньорства в сферата на отбраната.

Потвърждаването на сделката представлява поредна стъпка в усилията на Белград за изграждане на многослойна интегрирана мрежа за противовъздушна отбрана. Реализирането на проекта допълнително ще задълбочи отбранително-промишленото сътрудничество между Белград и Пекин и ще засили способностите на Сърбия да ограничава достъпа до въздушното пространство на Западните Балкани на големи дистанции.

Технически спецификации на комплекса HQ-9

Китайският ракетен комплекс за противовъздушна отбрана с голям обсег е разработен за унищожаване на изтребители, бомбардировачи, самолети за далечно радиолокационно откриване и управление, въздушни танкери, крилати ракети, дронове, а в най-новите си модификации – и на тактически балистични ракети с малък обсег.

Пълната конфигурация на системата включва:

Радари за далечно обзорно наблюдение
Радари за насочване с фазирана антена решетка
Командно-щабни машини
Високомобилни пускови установки, всяка от които пренася по четири ракети-прихващачи

Най-новата експортна версия HQ-9BE притежава способността да поразява цели на разстояния от 260 до 300 километра. Ракетите-прихващачи, развиващи скорост над 4 Маха, гарантират унищожаването на високоманеврени цели. Усъвършенстваната технология на фазираните антени, съвременните средства за радиоелектронна борба (РЕБ) и възможността за едновременно проследяване и обстрел на множество цели позволяват на комплекса ефективно да отразява сложни масирани нападения, провеждани с бойни самолети, крилати ракети, безпилотни апарати и високоточни оръжия.

Тези тактико-технически характеристики определят HQ-9 като една от най-ефективните китайски системи за ПВО с голям обсег, достъпни на международния пазар.

Тактически и стратегически аспекти

В оперативно отношение HQ-9 ще разшири значително капацитета на противовъздушната отбрана на Сърбия, увеличавайки обсега на действие в сравнение с настоящия ракетен арсенал. Възможността за засичане на големи дистанции ще позволи на сръбските разчети да идентифицират противниковите летателни апарати и ударни платформи дълго преди те да навлязат в националното въздушно пространство.

Принуждавайки авиацията на потенциалния противник да действа далеч от сръбските граници и затруднявайки мисиите за потискане на противовъздушната отбрана, системата повишава защитата на военните обекти, командните центрове, транспортната инфраструктура и други стратегически цели.

Тази покупка е продължение на ускореното и стабилно растящо през последните години сръбско-китайско партньорство в областта на отбраната. Сърбия стана първият европейски оператор на китайската система за ПВО със среден и голям обсег FK-3 (експортна версия на HQ-22), след като през 2020 година поръча три батареи и близо 250 ракети-прихващачи.

По-рано, през 2019 година, Белград закупи шест разузнавателно-ударни безпилотни летателни апарата CH-92A и високоточни ракети „въздух-земя“ FT-8C, последвани от придобиването на още десет разузнавателно-ударни дрона CH-95. През 2024 и 2025 година Сърбия получи и два зенитно-ракетни комплекса с малък обсег HQ-17A заедно с около 200 съответни ракети, което укрепи по-ниския ешелон на нейната интегрирана отбрана.

Интегрирането на системата HQ-9 завършва архитектурата на цялостна многослойна мрежа за ПВО, базирана на взаимно допълващи се китайски платформи. Докато HQ-17A осигурява обектова защита срещу нисколетящи самолети, вертолети, крилати ракети и дронове, FK-3 покрива средните дистанции, а HQ-9 гарантира стратегическата способност за прехващане на големи разстояния с цел защита на ключови зони от сръбското въздушно пространство.

Китай изтласква Русия от Балканите

Взаимното допълване на тези системи създава ешелониран механизъм за противодействие на въздушни заплахи, който намалява вероятността координирано нападение да претовари отбранителните линии на Сърбия. Тази архитектура повишава общата устойчивост на противовъздушната отбрана на страната по време на конфликти с висок интензитет.

Освен военно значение, покупката отразява дългосрочната стратегия на Сърбия за диверсификация на източниците на отбранителни доставки. Въпреки че сръбските въоръжени сили все още експлоатират значителни количества техника от съветски и руски произход, Китай се утвърждава като ключов доставчик на ракетни системи, безпилотни апарати и технологии за наблюдение.

Търговският стокообмен между Сърбия и Китай е нараснал 6,7 пъти в периода от 2012 до 2025 година, докато сръбският износ за азиатската държава е отбелязал ръст от 333 пъти, информира руското издание „Инсайдър“. В момента Сърбия е единствената европейска държава, която купува въоръжение от Китай.

Според медийни доклади, сръбската отбранителна индустрия е внесла китайски стоки на стойност 240 милиона евро през 2024 и 2025 година, а през изминалата година армиите двете страни проведоха първите си съвместни военни учения в северната китайска провинция Хъбей. Президентът Вучич определя отношенията с Пекин като „стоманени“, а китайското ръководство определи неговото посещение в Китай през май като „историческо“.

Въпреки това западните партньори на Белград изразяват безпокойство от разширяването на китайското влияние на Балканите, визирайки рисковете от корупция, използването на принудителен труд и замърсяването на околната среда. Брюксел обръща внимание и на липсата на прозрачност, тъй като китайските инфраструктурни проекти в Сърбия се приемат без провеждането на тръжни процедури, а въз основа на директни междудържавни споразумения.

Нарастващата задлъжнялост на Белград също предизвиква сериозни опасения. Основните кредити за инфраструктурни проекти се отпускат от Китайската износно-импортна банка (China Exim Bank), като дългът на Сърбия към нея се оценява на 2,8 милиарда евро, което съставлява 11 на сто от общия външен дълг на страната.

Вътрешнополитически отзвук и обществени настроения

В Китай президентът Вучич си спечели популярност и дори хумористичния прякор „номер 577“, чието произношение на китайски език наподобява неговото фамилно име. По време на свое посещение в Пекин преди шест години той произнесе кратко обръщение на китайски език – видеоклип, който събра стотици хиляди гледания в социалните мрежи и даде допълнителен тласък на обществената подкрепа за двустранното сътрудничество.

Въпреки това много граждани на Балканите продължават да възприемат Китай като далечна и чужда цивилизация, а политическите опоненти на Вучич в страната твърдят, че подписването на споразумението за свободна търговия с Пекин е било сериозна грешка поради неравностойните икономически условия.

Сръбската опозиция открито поставя въпроса какви общи ценности споделя настоящото управление в Белград с Китайската комунистическа партия, визирайки авторитарните практики и липсата на демократичен контрол. Тези критики идват в момент на засилващо се вътрешно напрежение, тъй като сръбските власти вече втора поредна година се опитват да овладеят масовите обществени протести.

Протестните действия бяха възобновени след 1 ноември 2024 година, когато срутването на бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад отне живота на 16 души – инцидент, случил се непосредствено след мащабен ремонт на обекта, извършен от консорциум от китайски компании. Независимо от вътрешнополитическата криза, Александър Вучич успява да запази властовите си позиции и продължава да декларира готовност за изграждането на дългосрочна „китайско-сръбска общност със споделено бъдеще“./БГНЕС