Китай изстреля безпилотен космически кораб, чиято мисия е да докара на Земята скали от Луната - първият опит на която и да е държава да вземе проби от Луната от четири десетилетия. Това показва докъде е стигнала страната в постигането на своята „космическа мечта“.

Пекин вложи милиарди в своята военна космическа програма с надеждата да има космическа станция с екипаж до 2022 г. и в крайна сметка да изпрати хора на Луната. Китай е изминал дълъг път в надпреварата си за догонване на САЩ и Русия, чиито астронавти и космонавти имат десетилетия опит в космическите изследвания. Пекин вижда военната си космическа програма като марка за надигащия му се в международен план ръст и нарастващата си технологична мощ.

Ето поглед към космическата програма на Китай през десетилетията и накъде е насочена.

Обета на Мао

Скоро след като Съветският съюз стартира „Спутник” през 1957 г., председателят Мао Цзедун произнася „и ние ще правим сателити“. Отне повече от десетилетие, но през 1970 г. първият сателит на Китай се издигна в космоса на гърба на ракета „Дълъг поход“. Космическият полет на човек отне десетилетия повече, като Ян Лиуей стана първият астронавт в Китай, който излезе в космоса през 2003 г.

С наближаването на старта опасенията относно жизнеспособността на мисията накараха Пекин да отмени национално телевизионно излъчване в последния момент. Въпреки страховете, изстрелването премина гладко, като Ян обиколи Земята 14 пъти по време на 21-часовия си полет на борда на „Шънжоу 5”. Оттогава Китай изпраща мъже и жени в космоса с нарастваща редовност.

Космическа станция и „Нефритен заек“

Следвайки стъпките на САЩ и Русия, Китай се стреми да създаде космическа станция, обикаляща нашата планета. Tiangong-1 е изстрелян в орбита през септември 2011 г. През 2013 г. втората китайска жена в космоса, Уанг Япинг, изнесе видеурок от вътрешността на космическия модул, изпратен обратно на деца в най-многолюдната държава в света. Лабораторията се използваше и за медицински експерименти и най-важното - тестове, предназначени за подготовката на изграждането на космическа станция. Лабораторията беше последвана от лунния марсоход "Нефритен зЗаек" през 2013 г., който първоначално изглеждаше несполучлив, когато „заспа” и спря да изпраща сигнали обратно на Земята. Марсоходът се възстанови драматично, но в крайна сметка изследва повърхността на Луната в продължение на 31 месеца, далеч над очакваната продължителност на живота си.

През 2016 г. Китай пусна своята втора станция, лабораторията Tiangong-2 в орбита на 393 километра над Земята, която според анализаторите вероятно ще послужи като последен градивен блок, преди Китай да пусне пилотирана космическа станция. Астронавти, които са посетили станцията, са провели експерименти за отглеждане на ориз и други растения, както и за скачване на космически кораби.

Космическа мечта

По времето на президента Си Цзинпин плановете за "космическата мечта" на Китай, както той я нарича, са ускори. Новата суперсила се опитва най-накрая да настигне САЩ и Русия след години закъснение. Амбициите започват със собствена космическа станция - Китай умишлено е изоставен извън усилията около Международната космическа станция - сглобяването на парчета в космоса се очаква да започне тази година, а пилотираната употреба да започне около 2022 г.

Китай също планира да изгради база на Луната, а Джан Къджян, ръководител на Националната космическа администрация на страната, каза миналата година, че страната има за цел да създаде лунна мисия до 2029 г.

Но лунната работа беше забавена през 2017 г., когато „Дълъг поход-5 Y2”, мощна ракета, способна да носи тежък товар, не успя да стартира с мисия за изпращане на комуникационни спътници в орбита. Неуспехът принуди отлагането на изстрелването на Chang'e-5, за който първоначално беше планирана да събира на проби от Луната през втората половина на 2017 г. Друг робот, Chang'e-4, кацна в далечната страна на Луната през януари 2019 г. –за първи път в историята. Китайските астронавти и учени също разговарят за пилотирани мисии до Марс, докато Пекин се стреми да се превърне в глобална космическа сила./АФП