Китай извърши две мащабни морски маневри с участието на хиляди риболовни кораби, които по форма и мащаб наподобяват тренировка за бъдеща военноморска блокада. Необичайните операции, проведени в Източнокитайско море в края на 2025 и началото на 2026 г., привличат сериозно внимание сред военни анализатори и експерти по сигурността в Азия.

Според информация, анализирана от militarnyi, става дума за координирано мобилизиране на цивилни плавателни съдове, които са оформили масивни „плаващи бариери“ с дължина стотици километри – тактика, която може да има пряко приложение при криза около Тайван.

На 25 декември 2025 г. около 2 000 китайски риболовни кораба внезапно прекратяват обичайната си дейност или напускат пристанищата си и се подреждат в две дълги, паралелни формации в Източнокитайско море. Всяка от тях се простира на приблизително 460 километра и образува характерна обърната L-образна линия.

Подобен сценарий се повтаря на 11 януари 2026 г., когато около 1 400 плавателни съда формират правоъгълна конфигурация с дължина над 320 километра. Плътността на формацията е толкова висока, че някои търговски кораби са принудени да променят курса си или да маневрират зигзагообразно, за да преминат през района.

Необичайните движения първоначално са засечени от анализатори на морски трафик, а впоследствие потвърдени чрез независими данни от сателитно проследяване. Според експерти това не е спонтанно струпване, а внимателно планирано учение.

„Най-вероятното обяснение е, че това са тренировки за масово събиране на цивилни кораби при бъдеща криза – в подкрепа на карантина, блокада или друга форма на натиск срещу Тайван“, коментират анализатори на регионалната сигурност.

Този подход позволява на Пекин да тества не само логистиката и командването, но и реакциите на търговското корабоплаване и международната общност при подобна „сива зона“ операция.

Ключов елемент в тази стратегия е т.нар. морска милиция – паравоенна структура, която действа в тясна координация с Военноморските сили на Народоосвободителната армия. Тя е предназначена за операции под прага на открит военен конфликт, като постепенно налага контрол над спорни морски пространства.

Морската милиция включва основно служители от държавно контролирани риболовни флотове, които преминават военно обучение, сравнимо с това на резервисти. Командният състав обаче е пряко свързан с действащи офицери от армията.

Както отбелязва militarnyi, мащабът на този инструмент е изключителен. Китай разполага с една от най-големите риболовни индустрии в света – около 564 000 плавателни съда по данни от 2020 г., всички под строг държавен контрол. Това дава на Пекин възможност да мобилизира огромен „цивилен“ флот за стратегически цели в изключително кратки срокове.

Защо това е проблем за останалия свят
Основното предизвикателство пред редовните военноморски сили е правното. Риболовните кораби имат цивилен статут и по международното право са защитени от директни атаки, дори когато действат координирано и възпрепятстват търговското корабоплаване.

Това поставя противниците на Китай в сложна дилема: всяка твърда реакция крие риск от ескалация, а бездействието позволява на Пекин постепенно да налага контрол без официално обявяване на блокада или война.

Репетиция за Тайван?
В контекста на засиленото напрежение около Тайван, тези учения се възприемат като ясен сигнал. Масово използване на „цивилни“ кораби може да бъде ключов елемент от бъдеща стратегия за изолация на острова, без незабавно въвличане в класически военен сблъсък.

За наблюдателите в региона това е поредното доказателство, че Пекин инвестира сериозно в сценарии за натиск, които комбинират икономически, правни и военни инструменти – и размазват границата между мир и конфликт.