Светият граал на космическата война

От десетилетия космическото оръжие с насочена енергия, особено това, базирано на потоци от частици (Particle Beam Weapons), се смята за "свещения граал" на войната в орбита. Теорията е проста: снопове от атоми или субатомни частици, ускорени почти до скоростта на светлината, могат да унищожат или изключат вражески сателити и ракети чрез огромна кинетична и топлинна енергия.

Но досега реализацията беше спирана от един нерешен проблем: противоречието между мощност и прецизност.

Системите, способни да генерират мегавати енергия, бяха твърде бавни за финия контрол, нужен на бордовите ускорители. Обратно, ултрапрецизните системи не можеха да издържат на колосалните енергийни товари. Инженерите трябваше да избират между сурова мощност и прецизен контрол, но не и двете едновременно.

Мощност и прецизност в едно

Учени от Китай, водени от инженера Су Джънхуа от DFH Satellite Co (най-големият производител на сателити в страната), твърдят, че са решили този проблем.

Екипът е разработил прототип на сателитна енергийна система, която е създадена да осигури едновременно висока мощност и точен контрол.

Рекордни данни: При наземни тестове системата е генерирала 2.6 мегавата (MW) импулсна мощност, като същевременно е поддържала точност на синхронизация от едва 0.63 микросекунди.

Според учените, повечето съществуващи импулсни системи генерират под 1 MW и постигат точност от около 1 милисекунда – много под необходимото ниво за космически оръжия.
Този резултат показва, че новият подход ефективно преодолява дългогодишните ограничения, свързани с енергийното захранване и контрола при високоенергийно оборудване, изведено в орбита.

Макар че първата асоциация е с космически оръжия, изследователите подчертават, че технологията има широк спектър от невоенни приложения. Тя може да революционизира бъдещите сателитни системи, като например:

Задвижване: Усъвършенствани йонни двигатели за по-ефективно маневриране на сателитите.
Комуникации: По-мощни лазерни комуникационни системи и лидар.
Наблюдение: Радари с голяма мощност за дистанционно микро вълново наблюдение, което ще подобри прогнозирането на времето и наблюдението на Земята с висока резолюция.
Разбира се, същата технология може да подобри и възможностите за електронна война в космоса, позволявайки по-ефективно заглушаване на сигналите.

Разработването на такива мощни енергийни системи идва на фона на засилената конкуренция в орбита. Съединените щати разширяват своите мрежи Starlink и Starshield – констелации от малки, устойчиви сателити с двойна употреба. Традиционните методи за космическа отбрана, като ракетните прехващачи, стават по-малко ефективни срещу тези големи мрежи.

Оръжията с насочена енергия, захранвани от слънчева енергия, предлагат възможността за поразяване на множество цели със скоростта на светлината и с минимални оперативни разходи на изстрел. Въпреки това, някои военни анализатори остават предпазливи, тъй като сателитите са създадени с издръжливи компоненти, които да издържат на космическа радиация, което повдига въпроса дали насочената енергия може да пробие тази защита.