Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада
Китай за пореден път отказа да разреши на Русия да пусне държавен дълг в юани. "Китайските власти не са готови да променят регулациите си, за да разрешат на своите инвеститори да инвестират в руски държавни книжа", каза руският зам. министър на финансите Тимур Максимов, цитиран от Moscow Times.
Китай разрешава на чуждестранните държави и фирми да пускат облигации тип "Панда". Те се продават на вътрешния пазар, но за да се изнесат парите от Китай, трябва специално разрешение, пише "Сега". "Китай трябва да разреши на своите инвеститори да участват в закупуването на руски книжа, а след това трябва да даде разрешение за изтегляне на парите в чужбина", обясни Максимов. Според него Китай не е готов да направи това за Русия.
Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада през 2014 г. заради анексацията на Крим. Планираше се да се имитират книжа на стойност около 6 млрд. юани или 1 млрд. долара по стария курс. Първо това трябваше да стане през 2016 г., после - през 2017, после - през март 2019 г.
След началото на войната в Украйна правителството отново реанимира идеята, разчитайки да привлече парите на китайските инвеститори, които да заменят секналия западен капитал. Преди началото на войната чужденците притежаваха руски държавен дълг на стойност 2,95 трлн. рубли, контролирайки 1/5 от този пазар. Сега дефицитът ще трябва да се покрива без тях. При това "дупката" в бюджета ще е минимум до 2025 г., по прознози на МФ. През тази година разходите на руското правителство ще превишат приходите с 1,7 трлн. рубли, в 2023 — с 1,6 трлн., през 2024 — с 1,4 трлн., през 2025 т. — с 1,3 трлн.
Фактор
Китай разрешава на чуждестранните държави и фирми да пускат облигации тип "Панда". Те се продават на вътрешния пазар, но за да се изнесат парите от Китай, трябва специално разрешение, пише "Сега". "Китай трябва да разреши на своите инвеститори да участват в закупуването на руски книжа, а след това трябва да даде разрешение за изтегляне на парите в чужбина", обясни Максимов. Според него Китай не е готов да направи това за Русия.
Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада през 2014 г. заради анексацията на Крим. Планираше се да се имитират книжа на стойност около 6 млрд. юани или 1 млрд. долара по стария курс. Първо това трябваше да стане през 2016 г., после - през 2017, после - през март 2019 г.
След началото на войната в Украйна правителството отново реанимира идеята, разчитайки да привлече парите на китайските инвеститори, които да заменят секналия западен капитал. Преди началото на войната чужденците притежаваха руски държавен дълг на стойност 2,95 трлн. рубли, контролирайки 1/5 от този пазар. Сега дефицитът ще трябва да се покрива без тях. При това "дупката" в бюджета ще е минимум до 2025 г., по прознози на МФ. През тази година разходите на руското правителство ще превишат приходите с 1,7 трлн. рубли, в 2023 — с 1,6 трлн., през 2024 — с 1,4 трлн., през 2025 т. — с 1,3 трлн.
Още от Бизнес
Зеленски даде зелена светлина на мащабна търговска сделка с Турция
Новото споразумение, подписано от украинския президент, разширява икономическото партньорство между Киев и Анкара и позволява украинският износ към ЕС да използва турски суровини и компоненти при преференциални условия
Оптимизмът на Тръмп за нови преговори с Иран промени цените на петрола
Въпреки поевтиняването на суровината, негативните настроения се пренесоха сега и върху азиатските борси
„Politico": Брюксел отказва да играе по правилата на Тръмп
Вместо да бие тревога и да бърза с отговор на този нов етап от глобалната търговска война на Вашингтон, ЕС демонстрира публична сдържаност – реакция, която подсказва, че 27-членният блок е станал по-малко податлив на тактиките на оказване на натиск