Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада
Китай за пореден път отказа да разреши на Русия да пусне държавен дълг в юани. "Китайските власти не са готови да променят регулациите си, за да разрешат на своите инвеститори да инвестират в руски държавни книжа", каза руският зам. министър на финансите Тимур Максимов, цитиран от Moscow Times.
Китай разрешава на чуждестранните държави и фирми да пускат облигации тип "Панда". Те се продават на вътрешния пазар, но за да се изнесат парите от Китай, трябва специално разрешение, пише "Сега". "Китай трябва да разреши на своите инвеститори да участват в закупуването на руски книжа, а след това трябва да даде разрешение за изтегляне на парите в чужбина", обясни Максимов. Според него Китай не е готов да направи това за Русия.
Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада през 2014 г. заради анексацията на Крим. Планираше се да се имитират книжа на стойност около 6 млрд. юани или 1 млрд. долара по стария курс. Първо това трябваше да стане през 2016 г., после - през 2017, после - през март 2019 г.
След началото на войната в Украйна правителството отново реанимира идеята, разчитайки да привлече парите на китайските инвеститори, които да заменят секналия западен капитал. Преди началото на войната чужденците притежаваха руски държавен дълг на стойност 2,95 трлн. рубли, контролирайки 1/5 от този пазар. Сега дефицитът ще трябва да се покрива без тях. При това "дупката" в бюджета ще е минимум до 2025 г., по прознози на МФ. През тази година разходите на руското правителство ще превишат приходите с 1,7 трлн. рубли, в 2023 — с 1,6 трлн., през 2024 — с 1,4 трлн., през 2025 т. — с 1,3 трлн.
Фактор
Китай разрешава на чуждестранните държави и фирми да пускат облигации тип "Панда". Те се продават на вътрешния пазар, но за да се изнесат парите от Китай, трябва специално разрешение, пише "Сега". "Китай трябва да разреши на своите инвеститори да участват в закупуването на руски книжа, а след това трябва да даде разрешение за изтегляне на парите в чужбина", обясни Максимов. Според него Китай не е готов да направи това за Русия.
Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада през 2014 г. заради анексацията на Крим. Планираше се да се имитират книжа на стойност около 6 млрд. юани или 1 млрд. долара по стария курс. Първо това трябваше да стане през 2016 г., после - през 2017, после - през март 2019 г.
След началото на войната в Украйна правителството отново реанимира идеята, разчитайки да привлече парите на китайските инвеститори, които да заменят секналия западен капитал. Преди началото на войната чужденците притежаваха руски държавен дълг на стойност 2,95 трлн. рубли, контролирайки 1/5 от този пазар. Сега дефицитът ще трябва да се покрива без тях. При това "дупката" в бюджета ще е минимум до 2025 г., по прознози на МФ. През тази година разходите на руското правителство ще превишат приходите с 1,7 трлн. рубли, в 2023 — с 1,6 трлн., през 2024 — с 1,4 трлн., през 2025 т. — с 1,3 трлн.
Още от Бизнес
WSJ: Рязък скок в цените на петрола заради подновените битки в Ормузкия проток
Фючърсите на сорта „Брент“ се вдигнаха до 83,30 долара за барел – най-големият дневен ръст от май 2020 г. насам
Екстрадицията на Мавродиев отвори кутията на Пандора: Къде потънаха стотици милиони от ББР?
Журналисти коментират въпросите около отпускането на стотици милиони левове кредити, концентрацията на ресурс в ограничен кръг компании и възможното политическо влияние върху управлението на държавната банка, чийто шеф беше Стоян Маврудиев
Мегасделки за милиарди: Защо инвеститорите масово финансират европейските военни технологии
След рекордния кръг на Helsing и ключови инвестиции в Quantum Systems и Stark, европейският отбранителен сектор преминава през безпрецедентен бум. С подкрепата на глобални инвеститори и ключови партньорства с Rheinmetall и Saab, Helsing ускорява интеграцията на AI платформи в европейската сигурност