Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада
Китай за пореден път отказа да разреши на Русия да пусне държавен дълг в юани. "Китайските власти не са готови да променят регулациите си, за да разрешат на своите инвеститори да инвестират в руски държавни книжа", каза руският зам. министър на финансите Тимур Максимов, цитиран от Moscow Times.
Китай разрешава на чуждестранните държави и фирми да пускат облигации тип "Панда". Те се продават на вътрешния пазар, но за да се изнесат парите от Китай, трябва специално разрешение, пише "Сега". "Китай трябва да разреши на своите инвеститори да участват в закупуването на руски книжа, а след това трябва да даде разрешение за изтегляне на парите в чужбина", обясни Максимов. Според него Китай не е готов да направи това за Русия.
Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада през 2014 г. заради анексацията на Крим. Планираше се да се имитират книжа на стойност около 6 млрд. юани или 1 млрд. долара по стария курс. Първо това трябваше да стане през 2016 г., после - през 2017, после - през март 2019 г.
След началото на войната в Украйна правителството отново реанимира идеята, разчитайки да привлече парите на китайските инвеститори, които да заменят секналия западен капитал. Преди началото на войната чужденците притежаваха руски държавен дълг на стойност 2,95 трлн. рубли, контролирайки 1/5 от този пазар. Сега дефицитът ще трябва да се покрива без тях. При това "дупката" в бюджета ще е минимум до 2025 г., по прознози на МФ. През тази година разходите на руското правителство ще превишат приходите с 1,7 трлн. рубли, в 2023 — с 1,6 трлн., през 2024 — с 1,4 трлн., през 2025 т. — с 1,3 трлн.
Фактор
Китай разрешава на чуждестранните държави и фирми да пускат облигации тип "Панда". Те се продават на вътрешния пазар, но за да се изнесат парите от Китай, трябва специално разрешение, пише "Сега". "Китай трябва да разреши на своите инвеститори да участват в закупуването на руски книжа, а след това трябва да даде разрешение за изтегляне на парите в чужбина", обясни Максимов. Според него Китай не е готов да направи това за Русия.
Идеята за държавни облигации в юани се обсъжда в Русия от момента на рязкото изостряне на отношенията със Запада през 2014 г. заради анексацията на Крим. Планираше се да се имитират книжа на стойност около 6 млрд. юани или 1 млрд. долара по стария курс. Първо това трябваше да стане през 2016 г., после - през 2017, после - през март 2019 г.
След началото на войната в Украйна правителството отново реанимира идеята, разчитайки да привлече парите на китайските инвеститори, които да заменят секналия западен капитал. Преди началото на войната чужденците притежаваха руски държавен дълг на стойност 2,95 трлн. рубли, контролирайки 1/5 от този пазар. Сега дефицитът ще трябва да се покрива без тях. При това "дупката" в бюджета ще е минимум до 2025 г., по прознози на МФ. През тази година разходите на руското правителство ще превишат приходите с 1,7 трлн. рубли, в 2023 — с 1,6 трлн., през 2024 — с 1,4 трлн., през 2025 т. — с 1,3 трлн.
Още от Бизнес
Пеканов настоява: Няма плащания в Бюджета, които не може да докажем
По отношение на парите за общините вицепремиерът коментира, че кабинетът не е заявявал, че ще бъдат спрени всички общински проекти и че няма да има пари за тях
Комисия по финансов надзор: Съдът блокира 6 уебсайта у нас
Интернет доставчиците в страната са задължени да прекратят достъпа до тези платформи и техните поддомейни в рамките на 24 часа
Мегасделка за 1 милиард евро: Eurobank купува Fibank и създава най-голямата банка в България
Според официалното съобщение от 18 ноември 2026 година сделката се очаква да приключи през първата половина на 2027 година след получаване на необходимите регулаторни одобрения