Малина Петрова

 Чудно нещо е пиарът. Първоначално за много хора не беше ясно що е то и има ли почва у нас. Нямаше я “Уикипедия” да ни просветли, че тази фамозна дума е със стогодишна история и означава просто “връзки с обществеността”. Смятаният за автор на термина “пиар” виенчаниин Едуард Бернайс, стъпил на идеите на чичо си Зигмунд Фройд за безсъзнателното и ирационалното и повлиян от “Психология на тълпите” на Густав Льо Бон, успешно е приложил прийомите за контрол и управление на съзнанието при вземане на решения и не случайно е обявен за голям манипулатор на общественото мнение в САЩ в началото на ХХ век, дори написал книгата “Пропагандата” през 1923 година. Дали от самото начало невинното “Public relations” не е било замислено като прикритие на пропагандата?
С времето така привикнахме да ни обработват, че започнахме безкритично и дори с ентусиазъм да приемаме какви ли не дивотии за наше добро. А на пиара бе отредено достойно място, без негативната му окраска.
В България пиарът като такъв се появи в средата на 90-те години. Пред очите ни израстнаха не един и двама пиари с неподозирани качества в предишната им социалистическа битност. Първите им стъпки бяха плахи, докато се изпълниха с увереност, самочувствие и финансова обезпеченост. В психологически план по-интересен е обаче въпросът дали самите те не бяха 

обект на манипулации

 или безскрупулно прилагаха стратегии за омайване на обществото, за да угодят на възложителя? От там и предпочитанията към определен кандидат-пиар – каквато организацията и личностите, които я представляват, такъв и пиарът.
Днес едва ли щяхме да се занимаваме с тази тема, ако не беше разразилата се истерия около Народния театър, породена от конфликта между главния режисьор Александър Морфов и преобразената пиарка на театъра, Велислава Кръстева. Видял режисьорът една снимка или репортаж по телевизията, в който госпожа Кръстева съпровожда почетния председател на ДПС Доган до урната по време на изборите, разядосал се и си го изкарал на вратата на кабинета на госпожата като надраскал “ДПС” и “Вън!” Какво пък чак толкова, че двама другари отиват да гласуват заедно!
Само че работата не е толкова безобидна, както искат да ни я представят защитниците на пиарката. Публичните биографии на създателя на ДПС и на самата партия са пълни с 

измислици, фалшификации и откровени лъжи,

 а госпожа Кръстева, в качеството си на пиар, ги е обслужвала в продължение на 15 или 20 години.
Аз имам преки впечатления от въпросната особа и не пазя ласкави спомени за нея. Тя имаше големи правомощия и се изявяваше като цербер на ДПС. Политическите прояви на ДПС като митинги, пресконференции и прочие се пазеха в тайна. Медиите не бяха желани, а ако някой все пак успееше да попадне нерагламентирано на тяхно събитие, госпожата с груб, нетърпящ възражение тон изискваше легитамация или отказваше на нарочения екип достъп до събитието. Когато питах, възмутена от поведението й, запознати с потайностите на ДПС лица: “Каква е тази?”, отговорът беше: “Тя има най-малко чин полковник.” Дали има или няма чин, нито тя, нито някой друг ще признае, но по-важното е, че се държеше като фелфебел. Пази, Боже, от подобни дами!
От друга страна г-жа Велислава Кръстева е пример за успешен PR на най-доброто, което ни е споходило по време на прехода, а именно създаването на ДПС. Това гръмкогласно ни оповестява от трибуната на Народното събрание г-н Карадайъ, поредният назначен за лидер от почетния председател Ахмед Доган. Той и други подобни нему по всеки повод ни проглушават със славославенето на д-р Доган. Разбираемо е. Нали без този благодетел щяха да бъдат част от миманса.
Но да не се отклоняваме с незначителни политически пешки, а да се захванем с главното – митовете и легендите за създаването на партия “Движение за права и свободи” и най-вече за неговия създател. Има много въпроси, на които би трябвало да отговори самият той, но подобна храброст не можем да очакваме от обвития в мълчание гений от Делиормана. На неудобните въпроси има кой да отговаря – отговорникът за пиара!
Разбира се, както подхожда на всеки велик човек и той има биограф и то не един. Най-изявеният от тях е историкът Веселин Ангелов, помак от село Ягодина, Смолянско, член на първата комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и т.н. – гаранция за добра информираност. В сборници с досадно повтарящи се документи съставителят извайва образа на героя. Целта е видима – да обслужи легендата, че Ахмед Доган е баш тарторът на огромна нелегална организация и като такъв е вдъхновил и ръководил от най-кошмарния от всички затвори, Пазарджишкия, така наречените “майски събития”, свързани с протестите на българските мюсюлмани за връщане на насилствено отнетите им имена по време на Възродителния процес. Със самочувствие на единствен задълбочен изследовател г-н Ангелов твърди, че едва ли ще се намери втори като него да се рови толкова детайлно в архивите. Буди обаче недоумение защо педантичният в проследяване на събитията биограф е пропуснал твърде любопитни обстоятелства и документи, до които е имал достъп.
От два от тях научаваме, че по нареждане на директора на Пазарджишкия затвор, майор Кискинов, лицето Меди Доганов  – най-опасният затворник, страшилището на комунистическа България, турският Левски, както се самоопределя, обвинен и осъден за създаване и ръководене на нелегална организация с цел извършване на престъпления против НР България, отслабване на властта, разстройване и подриване на промишлеността, транспорта, селското стопанство и другите стопански отрасли, е 

пуснат в полагаемия му се годишен отпуск

 от 14 дни. Първата заповед се отнася до лятото на 1988 година, когато в България ври и кипи, когато се създават организации и е мобилизиран целият репресивен апарат за справяне с врага. Пускането на подобен затворник в домашен отпуск е напълно необяснимо. 

Вторият документ е от есента на 1989 година. На кого е известно, че десетина дни преди Деветоноемврийския пленум, на който е отстранен Тодор Живков и се слага началото на прехода, главният враг на държавата 

разпуска на свобода, необезпокояван от властта

 цели две седмици?  

Още по-интересният въпрос, на който би трябвало да отговори Ахмед Ахмедов – “Доган” или неговата пиарка е: къде е бил и какво е правил през време на тези отпуски, с кого се е срещал, какви беседи е провеждал, защо никой от вече нароилите се дисиденти и организации и дори мюсюлманските активисти, минали през затворите и лагера Белене не са чували за него? Нима Държавна сигурност не го е следила, нима не го е контролирала, нима няма доклади, нима няма запазен документ или свидетелства къде и какво е правил главният враг на държавата през времето, прекарано на свобода? 
В “Лично! Строго секретно! Държавна сигурност срещу неформалните организации в България 1987-1989”, изд, 2012 г., близо хиляда страници, съставителят Веселин Ангелов подробно ни информира за нескончаемите обзорни оперативни сводки на МВР за обстановката в страната по области, за поведението на най-активните личности, влезли в нейното полезрение, за проявите на “Подкрепа”, “Екогласност”, “Екофорума”, “Клуб за гласност и преустройство”, на мюсюлманите по места, на интелигенцията и прочие, но в нито един документ не се споменава за пуснатия в годишен отпуск опасен престъпник Доган! Мълчание. Табула раза. 

В нито една от книгите на Веселин Ангелов няма да откриете и този документ. Вместо него той е тиражирал подобен за същия период, но издаден два дни по-късно. /виж “Протестите на турците в България.Документи”, 2010, стр.484, №210: “Ахмед Доган. Документална биография”, 2011, стр. 334, № на док. 112; “Протестите на турците в България срещу Възродителния процес 20-30 май 1989 г.”,год на изд. 2015, стр.163, № на док. 49; 

Класическо раздвояване на личността 

Меди Доганов –  хем в годишен отпуск, хем в наказателна килия за 14 дни!

На това необикновено явление би трябвало да хвърли светлина бившият пиар на ДПС и лично на Доган. Докато не получим удовлетворителен отговор, г-жа Велислава Кръстева няма място като ръководител връзки с обществеността и рекламата не само на Народния театър, ами и на Цирка. А ако директорът на Народния театър не иска да се разделя с нея, би могъл да включи госпожата в актьорския състав и нейният актьорски дебют да бъде в ролята на сестра Рейчид в “Полет над кукувиче гнездо” в постановка на Александър Морфов. Тази роля много би й прилягала, уверявам Ви, защото съм виждала артистичните й изпълнения. Откриването на този талант ще бъде най-големия принос на директора на Народния театър. А още по-добре би било господин Васил Василев да назначи Ахмед Доган за главен режисьор на Народния театър на мястото на Александър Морфов. Опит и професионализъм не му липсват – щом 33 години може да режисира цял народ, колко му е да режисира един Народен театър.

Текстът е публикуван с разрешението на автора.
Заглавието е на Faktor.bg