Само един ден преди Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министерството на културата да одобри на 13 март 2026 г. становище, с което най-големият концлагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение, кметът на община Белене Милен Дулев е предприел действия за извършване на мащабни строително-монтажни дейности на Втори обект на „Белене“, включващи възстановяване на вече несъществуващи сгради и съоръжения.
Това става ясно от отговор на кмета Дулев (на последните местни избори 2023 г. той е издигнат от местна коалиция ГЕРБ, БЗНС, ВМРО) по заявление за достъп до обществена информация на журналиста Христо Христов, desebg.com.
На 12 март 2026 г. главният архитект на община Белене Бойко Балабанов е издал разрешение за строеж №05 на община Белене, представлявана от кмета Милен Дулев, за извършване на строително-монтажни работи за обект Парк-мемориал „Лагер Белене“ (1949-1986) – „реставрация, консервация и възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“ (виж документа по-долу).
За издаване на разрешението за строеж на Втори обект на концлагера „Белене“ архитектът на общината се е позовал на решение на Министерски съвет от 2017 г. и на произтичащ от това решение договор между областния управител на Плевен и кмета на община Белене Милен Дулев.
Въпросното решение на Министерския съвет предоставя право на община Белене за стопанисване на Втори обект на бившия концлагер за изграждане на парк-мемориал за срок от 5 години (2017-2022) при определени условия, които общината не е изпълнила нито към посочения срок, нито към днешна дата.
Нещо повече, в решението на Министерския съвет отпреди 9 години ясно е указано предвидените дейности – „реновиране на предоставените сгради и изграждане на изграждане на паметник“ (виж документа по-долу).
Министерският съвет изобщо не е давал право на община Белене за „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“, както е посочено в заповедта на главния архитект на община Белене.
Кметът Дулев бе потърсен за коментар от desebg.com по телефона в кабинета му в общината, но оттам така и не осъществиха връзка. Потърсен на мобилния му телефон кметът не отговори.
- Изпреварване на обявяването на „Белене“ за групова недвижима културна ценност от национално значение
Ходът с издаване на разрешение за строеж на Втори обект на „Белене“ на община Белене и кмета Дулев може да тълкува като опит за изпреварване на дългоочакваното решение за даване на статут на Втори обект групова недвижима културна ценност от национално значение.
То беше взето от СЕСОНКЦ към Министерството на културата на 13 март 2026 г. (ден след издаденото разрешение за строеж на Втори обект на главния архитект на община Белене) и все още е в процедура на съгласуване и окончателна заповед на министъра на културата.
При обявяването на бившия концлагер „Белене“ за национален паметник на културата всички дейности там попадат под контрола на държавата в лицето на Министерството на културата, респективно на Националния институт за недвижимо културно наследство.
С издаването на заповед за строеж на бившия концлагер „Белене“ преди утвърждаването на статута на Втори обект община Белене създава прецедент на заварено положение и нейните строително-монтажни дейности няма да бъдат обект на контрол, тъй като формално разрешението им за тях става преди бившият концлагер да е получил статут на групова недвижима културна ценност от национално значение.
- Предисторията – 9 години по-рано
В заповедта за строеж на архитекта Бойко Балабанов от 12 март 2026 г. е посочено, че община Белене, представлявана от кмета Милен Дулев, се явява възложител, съгласно решение на Министерския съвет №70 от 26 януари 2017 г. и договор №ДС-246 от 31 януари 2017 г. между кмета и областния управител на Плевен.
В основата на това правителствено решение стои идеята на католическия свещеник Паоло Кортези, служещ в енория „Рождение на Блажена Дева Мария“ в гр. Белене, за изграждане на парк-мемориал на мястото на бившия концлагер.
За тази цел той основа фондация „Остров Белене“, а за реализиране на идеята му общината Белене трябваше да получи право за стопанисване на Втори обект на бившия концлагер, тъй като мястото е публична държавна собственост и с нея се разпорежда държавата.
През 2017 г. обаче се стигна до разрив между отец Кортези и кметът Дулев, след като последният отказа да издаде адресна регистрация на сирийско семейство с легален статут на бежанци в България, което свещеникът искаше да приюти. Впоследствие отец Кортези загуби контрола върху фондация „Остров Белене“, която се ръководи от неговия бивш помощник Михаил Маринов.
- Условията, при които община Белене получи право на стопанисване на Втори обект
Преди още да се случат тези местни интриги вторият кабинет на Бойко Борисов в последния ден на правителството гласува решение №70 от 26 януари 2017 г. за безвъзмездно предоставяне за управление на част от имот – публична държавна собственост, а именно Втори обект на бившия концлагер „Белене“ за изграждане на парк-мемориал.
В него ясно са посочени следните условия, които Министерският съвет е поставил:
Община Белене да осигурява ежегодно средства за текуща поддържка и основни ремонти на съоръжение – понтонен мост;
При нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на 5 години от предоставянето на имота правото на управление се отнема от община Белене.
На 31 януари 2017 г. община Белене в лицето на кмета Дулев и областният управител на Плевен сключват договор, който е идентичен с решение №70 на Министерския съвет.
- Пет години бездействие
Следват пет години бездействие на община Белене и на кмета Милен Дулев.
Нито съществуващите сгради на Втори обект са реновирани, нито е построен паметник, както изисква решението на Министерския съвет от 2017 г. На Втори обект има само излят в началото на века по инициатива на земеделците бетонен постамент на паметник с финансовата подкрепа на Фонд „1300 години“, който остава недовършен и до днес.
Основният ангажимент на общината през тези години е периодично окосяване на част от тревните площи на Втори обект.
Петте години – срокът, за който община Белене получава правото на стопанисване на Втори обект на бившия концлагер – изтичат на 31 януари 2022 г.
За целият период видимият ефект от „стопанисването“ на Втори обект е продължаващата разруха на съществуващия сграден фонд.
- Липса на кореспонденция между община Белене и Министерския съвет
Потвърждение за неизпълнените от община Белене задължения е и липсата на каквато и да е комуникация по решението на правителството от 2017 г. от страна на общината и кмета Милен Дулев.
Това се потвърждава от документ на администрацията на Министерския съвет.
Той представлява отговор на администрацията на Министерския съвет до журналиста Христо Христов от края на 2022 г. по негово заявление по Закона за достъп до обществена информация, с което е изискана кореспонденцията между община Белене и Министерския съвет по изпълнение на решение №70 от 2017 г. на правителството.
От администрацията на МС отговарят, че не могат да му представят кореспонденция между община Белене и Министерския съвет, защото такава не е водена.
- Община Белене не е изпълнила и условието за поддръжка на понтонния мост
Доказателство за неизпълнение и условията на въпросното решение №70 от 2017 г. на Министерски съвет от община Белене е и отговор по ЗДОИ от Министерството на правосъдието от края на 2022 г. до журналиста Христо Христов.
В него от Министерството на правосъдието, което отговаря за понтонния мост, изрично подчертават, че „до настоящия момент няма установено финансиране от община Белене за извършване на поддръжка и основни ремонти.
Тоест, за целия период от 2017-2022 г. община Белене не е изпълнила основно изискване, заложено в решението на Министерския съвет, за осигуряване на поддръжката и ремонтите на понтонния мост.
- Когато държавата и властта я няма и е заменена от държавно безхаберие
Когато у нас се говори, че държавата липсва, случаят с казуса „Белене“ е крещящ пример за държавното безхаберие към едно от най-знаковите места за памет на комунистическите репресии – концлагера „Белене“.
При три редовни правителствата и четири служебни кабинети изпълнителната власт не е потърсила никаква информация дали решението на Министерския съвет от 2017 г. с 5-годишен срок на действие е изпълнено или ако не е изпълнено да се приложи клаузата за отнемане на правото на община Белене да стопанисва Втори обект на бившия концлагер „Белене:
Правителство в премиер Кирил Петков (декември 2021 – август 2022 г.);
Служебен кабинет с премиер Гълъб Донев, назначен от президента Румен Радев (август 2022 – февруари 2023 г.);
Втори служебен кабинет на Гълъб Донев, назначен от президента Румен Радев (февруари 2023 – юни 2023 г.);
Правителство на Николай Денков (юни 2023 – април 2024 г.);
Служебен кабинет на Димитър Главчев, назначен от президента Румен Радев (април 2024 – август 2024 г.);
Втори служебен кабинет на Димитър Главчев, назначен от президента Румен Радев (август 2024 – януари 2025 г.);
Правителство на Росен Желязков (януари 2025 – февруари 2026 г.).
Нито един кабинет от тях не е защитил публичната държавна собственост, каквото е мястото на Втори обект на бившия концлагер „Белене“.
Областната управа Плевен също не се е заинтересувала дали договорът, подписан с кмета на община Белене Милен Дулев през 2017 г. е изпълнен.
Едва след като е сезиран от журналиста Христо Христов в края на март 2026 г. настоящият областен управител на Плевен Александър Йотков се обръща към кмета Милен Дулев с питане как е изпълнил договора.
Той му отговаря, че има разрешение за строеж на обект парк-мемориал лагера Белене, пропускайки обаче да уточни, че то е издадено броени дни преди това – на 12 март 2026 г., повече от 4 години след изтичане на срока на договора за стопанисване на Втори обект.
Предстои да се види дали служебният кабинет Гюров може да действа в интерес на държавата или безхаберието, което изпълнителна власт проявява към собствените си решения ще остави съдбата на такова паметно място като концлагера „Белене“ да се решава от кмет, избран с малко повече от 2000 гласа и който вече нагледно е доказал, че не е извършил възложеното му в срока, даден му с решението на Министерския съвет през 2017 г.
- Кмет по-голям от Министерски съвет или Министерски съвет по-малък от кмета
Жалкото е, че държавното безразличие към бившия концлагер „Белене“ изглежда дава кураж на кмета на община Белене Милен Дулев не само да започне строителни дейности на Втори обект на концлагера повече от 4 години след изтичане на правото на стопанисване при неизпълнен договор, но и да включва дейности, които изобщо не са му вменени от решението на Министерския съвет от 2017 г., а именно „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“.
Такава дейност не е възлагана от Министерски съвет на община Белене с решението на Министерския съвет от 2017 г. нито в договора с областната управа Плевен, на които се е позовал главния архитект на община Белене.
И в двата документа се говори само за „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“.
Всичко друго с „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“ не кореспондира с предоставено и изтекло още през 2022 г. право на стопанисване на Втори обект.
Не е тайна, че на Втори обект се рекламира проект за цялостно възстановяване на концлагера (по думите на зам.-кмета на Белене Петър Ангелов проектът е на фондация „Остров Белене и общината) и очевидно амбицията на община Белене и кметът Дулев е да направи точно това, нищо че то не фигурира в решението на Министерския съвет от 2017 г.
- Как кметът Дулев си представя концлагера „Белене“ като емблематично място на памет?
Интересно е, че в обосновката си през 2016 г., когато кметът Дулев моли държавните институции да предоставят право за стопанисване за изграждане на парк-мемориал, той се мотивира със следните думи:
„С реализацията на проекта ще се постигне оживление на района, ще се създадат нови работни места, например за екскурзоводи, информационен център, за съпътстващи услуги като магазинчета за сувенири, шофьори на автобуси за посетители и други.“
Коментарът е излишен. Толкова вижда човекът. Да живее туризмът и печалбите. На гърба на паметта на жертвите на най-големия концлагер за политически противници на БКП. А тях дори никой не ги и пита какво трябва да се изгради на „Белене“.
- С какви средства?
Друг важен момент в действията на община Белене и кмета ѝ Милен Дулев е с какви средства ще се осъществи изграждането на парк-мемориал?
В решението за правото за строеж, издадено от архитекта на общината на 12 март 2026 г., този въпрос не е застъпен. Община Белене не е от богатите общини. Разбираш го още, когато 20 км преди да влезеш в гр. Белене пътят е осеян с дупки и това е от години.
В своята обосновка пред държавните институции през 2016 г., когато кметът Дулев моли да бъде дадено безвъзмездно право за стопанисване на Втори обект на бившия концлагер, той посочва:
„В състояние сме да стопанисваме и поддържаме обекта, като осигуряваме средства за неговото ремонтиране, издръжка и опазване със средства събрани от дейността на фондацията [„Остров Белене“], от общинския бюджет, средства от местни фирми и организации и чрез управление и реализация на различни програми и проекти, както и чрез неговото самофинансиране.“
Пет години такова финансиране не е направено. Фондация „Остров Белене“ пък се финансира по проекти за развитие на туризма в Белене от фондация „Америка за България“.
От отговори по ЗДОИ до desebg.com кметът Милен Дулев е предоставял информация, че общината влага средства единствено за периодичното косене на тревата на Втори обект.
Кметът Милен Дулев през 2016 се кълне: Община Белене не възнамерява да извършва никакви строителни дейности
Издаването разрешение за право на строеж на Втори обект от 12 март 2026 г. на главния архитект на община Белене има и друг аспект.
Втори обект на бившия концлагер „Белене“ се намира в Зона I „сърдевидна зона“ на природен парк „Персина“.
Категорично забранени дейности в нея са „строителство с изключение на това за възстановяване и поддържане на естествени хидроложки режими“.
А Министерството на околната среда и водите е особено чувствително на тази тема. Как ще реагира на мерака на кмета на Белене да извършва строително-ремонтни дейности за възстановяване на целия бивш концлагер все още не е ясно.
Издаденото разрешение за строеж на Втори обект се разминава с даденото от самия кмет Дулев обещание през 2016 г. пред държавните институции преди да бъде предоставено временно право на стопанисване.
В писмо до тогавашния министър на правосъдието Екатерина Захариева и до тогавашния министъра на околната среда и водите Ивелина Василева кметът Дулев изрично се кълне:
„Община Белене не възнамерява да извършва никакви строителни дейности, изискващи ПУП за смяна на предназначението на обекта след предоставянето му за управление, както и да застраши дейностите в Природен парк „Персина“, свързани с опазването на биологичното разнообразие в него. Намеренията ни са свързани с възстановяването на сградите в имота в съответствие с изискванията на чл.151 от Закона
за устройство на територията – без разрешение за строеж за текущи ремонти на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.“
Не е ясно дали кметът Милен Дулев помни това, но то се разминава с издаденото от архитекта на общината право на строеж за извършване на строително-ремонтни дейности на Втори обект на 12 март 2026 г.
- Как е в Европа?
В страни като Германия, Полша, Унгария, Чехия, Балтийските страни такива места на памет за комунистическите репресии отдавна са превърнати в държавни музеи на национално ниво, където съответните държави са инвестирали в професионалното представяне на тоталитарното комунистическо минало и тези места на памет са обвързани с образователни програми на младите поколения.
Там никъде не е достроявано, нещо, което е съществувало в миналото, а се консервира наличния сграден фонд. А професионални екипи правят триизмерни визуални проекти за различната топография на конкретния обект в миналото.
В България нито едно политическо мнозинство от 1990 г. досега, както и нито едно правителство е инвестирало в „Белене“. Не за „възстановяване на целия лагер“, а само за консервация и поддържка на съществуващия оригинален сграден фонд.
През последните няколко години организациите от Инициативната група, работещи безвъзмездно за организирането и провеждането на годишните поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“, призовават държавата да направи именно това – да създаде национален държавен музей, като се вземе предвид и мнението на жертвите и техните наследници. Не е нужно да се открива топлата вода. Просто трябва да се вземе най-доброто от практиката в страните от бившия Източен блок, където това вече е направено и работи. И това е въпрос на смислена българска държавна политика.
И ако сега не се направи резултатът е ясен – туризъм, бутафория, кич и магазинчета за сувенири с цел лесна печалба. Това ли ще е „Белене?!
Така ли ще бъде решена съдбата на единствения запазен като сграден фонд концлагер на комунистическия режим в България?
На ход е държавната власт в лицето на Министерския съвет, ако там има хора, които да разбират националното значение на бившия концлагер „Белене“ за българската история и мястото му в обществената памет като символ на страданието на жертвите – противници на една тоталитарна система и преклонението пред тях, а не като място, където да се издигне поредната пошла бутафория от лица, които единствено калкулират „Белене“ като място и средство за лесна печалба.
На ход са и оцелелите жертви от „Белене“ и техните наследници от всички слоеве и етноси, които могат да покажат, че не приемат гаврата човек като кметът Милен Дулев, който категорично е доказал с бездействието си години наред, че на „Белене“ може да се направи нещо смислено, днес да се разпорежда с това свято място и да „възстановява“ цял концлагер все едно, че е негова собственост без Министерски съвет да му е дал право за това и по проект, който никой не е виждал.
Очаквайте на desebg.com: Как община Белене и фондация „Остров Белене“ скриха проекта за „цялостно възстановяване“ на концлагера „Белене“.
Коментари (0)