Това е протест, който прерасна в блокиране на гаражите, хората не можеше да излязат. Това беше стачка, за която ние платихме. Всички софиянци платихме за неудобството през целия ден. За мен това не е приемливо. Правилата бяха нарушени. Протест означава хората да кажат исканията си с транспаранти, не да пречат на тези, които искат да си свършат работата. Това каза пред "Лице в лице" кметът на Столична община - Васил Терзиев. Но не каза най-важното.

По-рано, апропо, протестиращите  обявиха прерастването на действията им в гражданско неподчинение.

Исканията  са за 15% увеличение на основните заплати, равняващо се на около 400 лева. Предложението на общината е за 100 лева. Но не може и не трябва да има никакво увеличение, ако не се реши един основен въпрос. Даже трябва да се орязват заплати. И без това наближават 4 бона...

София изкара един труден ден без Градски транспорт" заради стачката, но беше сравнително спокоен. Нямаше ги мощните като боен зов на слон, но много по-неприятни, клаксони на автобусите и тролейбусите, които от 4 сутринта до късна нощ изправят на нокти софиянци и гости на столицата. Останаха, разбира се , психопатите с автомобили, но без тежката артилерия на "Градския транспорт".

 Шофьорите му, чиито заплати са между 2800 и 3900 лева, без екстрите, ги използват не само като сигнал за опасност, каквато е първоначалната им функция, а като средство за изразяване на нетърпение, раздразнение или дори надмощие в трафика. И докарват до лудост хората. Понякога буквално. Правят го непрекъснато, с някаква садистична наслада.

Кмете, не давай нито стотинка на шофьорите, ако не спрат терора с клаксоните. Те нарушават законите. Друг е въпросът защо полицията се прави на "дръж ми фуражката"

Какво казва законът в България?

Според Закона за движението по пътищата в България, използването на звукови сигнали е разрешено само в определени случаи – за предотвратяване на инцидент или за сигнализиране за непосредствена опасност. В чл. 103 на правилника изрично се казва, че водачите не трябва да използват звуков сигнал в населени места, освен при крайна необходимост, тоест когато има реална опасност за ПТП.

На практика обаче – и това всеки шофьор или пешеходец у нас го знае – клаксонът се използва абсолютно произволно: за назидание, за поздрав, за „размърдай се“, за „виж ме колко съм важен“. Автобусите и тролейбусите, особено при тръгване от спирки или преминаване през кръстовища, често натискат клаксон без реална причина. Това се прави дори в гъсто населени жилищни квартали, където един такъв сигнал може да събуди цяло семейство в 6 сутринта.

Какво причиняват клаксони на психичното и физическото здраве?

Шумовото замърсяване е официално признато от Световната здравна организация (СЗО) за рисков фактор за здравето. Хроничното излагане на силни и резки звуци, каквито са клаксоните, води до:

повишаване на нивата на стрес и кортизол;

проблеми със съня;

повишено кръвно налягане;

отслабване на имунната система;

тревожност и раздразнителност.

Особено податливи са децата, възрастните хора и хората с психични или сърдечни заболявания. Нека не забравяме, че силният звуков сигнал с децибели над 90 – каквито са много клаксони – има директно въздействие върху слуха и концентрацията.

Как е по света?
Интересно е да се сравни ситуацията у нас с тази в други държави. В много градове по света използването на клаксони в населени места е строго регулирано, а в някои места – напълно забранено.

Швейцария: използването на клаксони е почти табу. В Берн и Цюрих, например, клаксонът се използва само в абсолютно екстремни случаи, а при злоупотреба глобите достигат над 200 швейцарски франка.

Италия: в градове като Милано и Флоренция, клаксоните са забранени в централните части и има поставени знаци „зона без звуков сигнал“. Нарушението води до солидна глоба.

Индия, където традиционно клаксони се използват без спиране, през последните години се въвеждат „зони без клаксон“ около болници, училища и храмове. Нарушенията вече се санкционират сериозно.

САЩ: в Ню Йорк съществува програма "Don't Honk!", според която в определени квартали глобата за неправомерно използване на клаксон е $350.

Франция: в Париж, при неправомерна употреба на клаксон може да се наложи глоба от 35 евро, която обаче бързо се удвоява при повторно нарушение.

Какво може да се направи в България?
България има нормативна база, но липсва прилагане. Полицията рядко санкционира водачи за звуково замърсяване, освен ако то не води до конфликт или ПТП. За да се подобри ситуацията, могат да се предприемат няколко стъпки:

По-строг контрол – включително с камери за шумово замърсяване и сигнали от граждани;

Обособяване на „зони без клаксон“ – около болници, училища, детски градини и жилищни квартали;

Информационни кампании – за това кога и защо се използва клаксон и как влияе на околните;

Промяна в шофьорската култура – чрез обучение, личен пример и строги санкции за груби нарушения.

Клаксонът не е инструмент за емоционално изпускане, нито за социална комуникация. Той е средство за сигнал при опасност – нищо повече. Масовата му злоупотреба превръща градската среда в звуков ад, където хората страдат тихо под фоновото виещо напрежение на хиляди нетърпеливи шофьори.

Настъпило е време да престанем да приемаме шума за неизбежно зло и да започнем да го третираме като онова, което е – форма на агресия и обществено нарушение. И ако не можем да накараме всички да станат по-възпитани, то поне можем да ги накараме да натискат клаксона само когато животът зависи от него – не егото.