"3-ти март е празник и трябва да продължи да бъде, защото това което е важно за нас за този ден, че геополитическият интерес на руския император за достъп до топло море, е довел до освобождението на България от турско робство. Ако не се беше случило така, щяхме да минем по пътя на Армения за излизане от състава на Османската империя. Тези събития са известни като "арменски геноцид", написаха от партия КОД. 

"Аз обичам Русия и ненавиждам сатрапския модел, по който се управлява Русия от векове. Сатрапските режими, обвити в имперски амбиции, винаги имат една външнополитическа цел - да подчинят и да завладеят. Убеден съм, че България трябва да изгради силна независима държавност, която да ограничи това влияние и да отстои националния ни интерес. Патриотизъм е да искаш независима България, а не да обясняваш колко по-добре ще сме под една зависимост, вместо под друга.
Затова на днешния празник трябва да отдадем почит на всички дали живота си за освобождението ни и да благодарим. Другото, което трябва да направим е да не допуснем благодарността ни да бъде използвана като тръбопровод, през който да мине нова зависимост. Защото честваме Освобождение, а това значи Независимост, нали?
3-ти март е празник, който трябва да почитаме, но не може да бъде НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК. Основният национален празник на България трябва да е отражение на наши, български национални постижения, а не на възторг от резултата от имперски конфликти, които са съвпаднали с нашия интерес. С тези основания КОД ще инициира в следващите месеци национален референдум за промяна на основния национален празник на България. За нас датите, обединяващи българите и стремежите на народа ни за обединение и
национална идентичност са:
1. Денят на Съединението на България - 6-ти септември.
2. Денят на независимостта на България - 22-ри септември.
3. Денят на българската духовност - 24-ти май.

Ще инициираме такъв референдум, не заради вътрешнополитическо дърляне, или за да дразним руснаците. Правим това с дълбокото убеждение, че
Националният ни празник, трябва да чества наши си, български постижения, които са ни запазили през времето като нация.

П.П.
Моят личен фаворит е 24-ти май, защото празници и паметници с озъбени физиономии и щикове има много и повечето ни разделят, но денят в който
честваме българската духовност е нещо специално. Това е денят на Библията на нашия език, денят на написаната славна българска история в
торбата на Матей Миткалото, денят на записаната история на националните ни въстания на Захари Стоянов. А това е нещо наше си! Нещо Българско и световно значимо.