В най-тъмния период от историята на Католическата църква, известен като Великата западна схизма (1378–1417 г.), когато за върховенство се борят трима папи (в Рим, Авиньон и Пиза), на сцената излиза фигура, чиято репутация е била достойна за най-мрачните средновековни хроники: Балдасаре Коса.

Историята на Коса е толкова невероятна, че звучи като конспиративен трилър. Роден в Неапол в семейство с доказани пиратски наклонности, младият Балдасаре прекарва ранните си години в света на престъпността и военната сила. Историческите източници го описват не просто като духовник, а като бандит, командващ войски, който се издига благодарение на безскрупулна амбиция, юридически познания и абсолютна липса на морал.

Геният на манипулацията

Как човек с такъв профил стига до най-високия пост в църквата?

Коса притежавал остър ум и нюх за власт. Той използвал юридическото си образование и военната си мрежа, за да се изкачи по църковната стълбица. Забележително е, че става кардинал само на трийсет години, като основната му сила е не вярата, а контролът над бойните части и финансовите потоци. Той превръща папските държави в своя лична военна база.

През 1409 г. се свиква Съборът в Пиза с цел да се сложи край на схизмата и да се избере единствено легитимен папа. Вместо това, съборът само усложнява ситуацията, като избира нов, трети папа – Александър V. Именно в този хаос Коса маневрира гениално. След смъртта на Александър V, Коса използва своето влияние, пари и военна подкрепа, за да осигури собственото си избиране за папа през 1410 г., приемайки името Йоан XXIII.

Управление на Скандала и Падението

Краткото управление (понтификат) на Йоан XXIII (1410–1415 г.) е белязано от обвинения в тежки престъпления. Обвиненията срещу него са шокиращи дори за стандартите на средновековието: пиратство, убийства, симония (продажба на църковни постове) и кръвосмешение.

За да спаси църквата от самоунищожение и да консолидира властта, император Сигизмунд Люксембургски го принуждава да свика Констанцкия събор (1414–1418 г.). Коса се съгласява, надявайки се да доминира над него.

Когато обаче Съборът набира сила и започва да работи срещу него, Йоан XXIII прави драматичен опит да избяга, като се преоблича като обикновен войник и напуска Констанц. Арестуван е и през 1415 г. е свален от власт. Сред 70-те обвинения, които му са предявени, е и това, че е "упорит еретик" и "непоправим нечестивец".

След детронирането си, той е задържан няколко години. В крайна сметка е освободен, като завършва живота си като кардинал-епископ, демонстрирайки изумителната способност на Католическата църква да реинтегрира дори най-скандалните си фигури.

Заради скандалното си управление и детронирането, той е официално обявен за антипапа. Когато през 1958 г. е избран друг папа с името Йоан, той приема номера XXIII, с което де факто елиминира легитимността на Балдасаре Коса от папския списък.