Когато мъглата погълна цял батальон: изчезването на Норфолкския полк

Първата световна война оставя след себе си неизброими трагедии, но една от тях изпъква с мистерия, която и до днес не намира логично обяснение – изчезването на Норфолкския полк по време на Галиполската кампания през 1915 г.

На 12 август същата година, по време на настъпление към османските позиции при хълма Султандере, около 267 войници от първи батальон на Кралския Норфолкски полк напредват през сухо бойно поле. Свидетели разказват, че цялото подразделение е обгърнато от гъста, ниско разположена мъгла, в която навлиза и... не се появява отново.

След като мъглата се разсейва, войниците са изчезнали. Няма следи от бой, няма тела, няма оръжия. Според новозеландски свидетели, шест странни облака се снишили над местността и погълнали батальона. Облаците след това се издигнали и изчезнали в небето. Тези разкази провокират спекулации за възможна паралелна реалност, пространствена аномалия или неидентифицирано явление.

Макар през 1919 г. да са открити останки, те са разпилени и неидентифицирани, а британското командване не дава категоричен отговор. Историята остава жива в архивите, но още повече – в сенките на военните мистерии.

Мистериите на изчезналите бойни части не се ограничават само до Европа. През 1937 г., по време на ранните фази на Втората китайско-японска война, генерал Ли Фу Ши изпраща отряд от около 3000 войници да забави японското настъпление в труднодостъпна местност край река Яндзъ.

Отрядът поддържа радиовръзка, но скоро комуникацията прекъсва. Когато изпратените разузнавателни части достигат мястото, няма нито един човек, нито оръжие, нито трупове. Японската армия отрича да е водила сражение там.

Теориите за масова дезертирация, свлачище или плен не са подкрепени с факти. Само празно пространство, останало след 3000 въоръжени бойци. Дали става дума за прикриване на военна катастрофа, или за нещо много по-необяснимо?

През 1930 г., в отдалечен арктически регион на Канада, ловецът Джо Лабел пристига в ескимоското село Ангикун, разположено близо до едноименното езеро. Селото е напълно празно. Огньовете все още тлеят, храната е на място, кучетата са оставени да умрат от глад.

Няма следа от паника, битка или евакуация. Сякаш хората просто са престанали да съществуват. При разследването се съобщава и за отворени отвътре гробове, както и светлини в небето, видени от ловци дни преди събитието. Канадските власти не дават категорично обяснение. Случаят остава загадка и често се цитира като възможен контакт с неизяснени сили или междуизмерна намеса.

Макар да са от различни континенти и периоди, трите случая имат смразяващи прилики: внезапност, пълна липса на следи и невъзможност за логично обяснение. Това поставя въпроси отвъд историята – към самата природа на реалността и границите на човешкото разбиране.