От Моно Петра

- Анастасе, кога откриваш?

- На втори февруари, Моно. Ти къде си?

- В София, утре се прибирам в Пловдив.

- Обади се утре да се видим и вземи най-накрая малцовото уиски, че на художника-революционер нито една политическа прогноза не му се сбъдна.

Художникът-революционер съм аз. Паля се за политика с повод и без повод, но това е неизличима болест, която лекувам откакто се помня. Анастас избърза да ме произведе в чин, защото ако трябва да съм честен, на него този прякор му отива повече.

Той беше пред откриване на изложба, бе рисувал голяма по размер картина в продължение на цяла година и се вълнуваше като малко дете как ще се приеме от публиката. Така се случи, че бях за по-дълго време около него и 

преживях целия хаос

около подготовката на това събитие, което се очакваше да предизвика критиката.

Художникът е известен и с това, че в продължение на години успя да изгради собствено артистично пространство от бели стени и прекрасни мозайки, в което да излага произведенията си така, че да е независим от търговците. С жена му Емилия - изкуствовед и преподавател по професия, за всичките години на демокрация успяха да създадат един храм за изображенията, нарисувани от Анастас.

Цялото ми същество обича този човек по простата причина, че той има обща дисидентска биография с татко, а откри и първата ми изложба в галерия Ломи в София. Единственият мой орган, който изпитва непоносимост и омраза към този автор е черният ми дроб. Та в дните преди откриване на изложбата милото ми дробче изпитваше истинско страдание.

Анастас е автор, който си вярва, а това е много заразително за околните. Страда от тежка форма на гениалност, с която отблъсква низшите духом. С годините не знам как се получи, но си извоювах, когато говоря с него да не говорим за него. Това го прави вечен мой събеседник и другар в не една и две щуротии. Има и други юнаци около нас, от които по никакъв начин не трябва да се изключва талантливият му син Константин - също художник, който обаче си обича черното дробче и не му причинява вреди, за което постоянно е взиман на подбив от веселата компания. Пиршествата, които си организираме в този храм на изкуството, не са достойни за описание по простата причина, че историите ще заприличат на тракийските дионисиеви празници, които са до болка познати от древните писания на всички вас, 

четящите на тази планета

Има обаче една история, която си заслужава да бъде описана, защото е уникална и представя характера на Анастас по изключителен начин. Бяхме се събрали отново шумна компания - американец, който говори френски, ливанец-християнин, който говори български и мексиканец в бял костюм, който пие, усмихва се, пак пие и накрая с усмивка умира на стола в дълбока дрямка без да продума нищо през цялата вечер. Поводът за събирането бе, че помогнахме на Анастас да премести двайсетина картини, за да освободим място на стените за бъдещата изложба с голямата картина, която беше рисувана цяла година и се казваше „Звезден Прах“. Цялото това физическо усилие трябваше да се отпразнува, за да й върви на изложбата. Някъде след полунощ американецът, който говореше френски и ливанецът- християнин станаха да си ходят. Анастас тръгна да ги изпраща, а аз останах на масата с мексиканеца, спорещ в съня си с някой, съдейки по гримасите, които правеше, изпускайки въздух. Отпивах поредната глътка вино, когато Анастас се върна със загадъчна физиономия.

Шепнешком ме извика да го последвам до изпразненото от картини помещение, в което пред белите стени с провиснала корда бе останал само автомобилът.

- Моно, ела да видиш как плаче колата!

- Какво прави колата????

- Плаче, че й махнахме картините от стените.

Както казах преди това, Анастас можеше да бъде много убедителен. Вгледах се във фаровете и ми се стори, че наистина имаше право... Колата си изглеждаше тъжна. Постояхме известно време втренчени, докато не ни стана студено и смълчани насядахме около любимата маса. Мексиканецът все така спеше и спореше, спорът му стана толкова ожесточен, че извика и се събуди. Отворил очи, видя двама души, които се смееха от сърце. Хвана чашата и ни каза наздраве.