„Това е бюджет на възможности и на перспектива, която е свързана с тази тежка ситуация с COVID-19. Ние не можем да искаме повече от него. Депутатите доста силно и скоростно приеха един държавен документ, който дава възможност за работа на правителството и осигурява перспектива за 2021 г. Без да го хвалим, приемаме го като бюджет на възможностите и нищо повече“. Това заяви финансистът Кольо Парамов пред „Евроком“.  

„Най-вероятно ще се наложи взимането на допълнителен заем от 2,5 млрд. евро. Нека обаче не правим прогнози, защо по един начин си представихме през февруари и началото на март COVID-19, а по друг вирусът изглежда днес в цял свят. Непрогнозируемият брутен вътрешен продукт може да ни изненада. Най-реално е да очакваме по-тежка ситуация през второто полугодие на 2021 г.“, каза още Парамов.  

„Отражението на коронавируса върху световната икономика е най-фундаменталният към днешния ден и ние трябва да гледаме на него като на регулиращ фактор за развитието на света. Смятам, че нещата вече се подреждат по вертикала в коренно различна линия от очакванията ни и потвърждават една прогноза, която наскоро беше направена от член-кореспондента проф. Васил Проданов. Той заяви изрично, че смяната на хегемона САЩ с Китай в общоикономическото пространство стартира много силно. Проф. Проданов обяснява, че голямата регулация, която се осъществи в следствие на COVID-19, доведе до големи разходи за САЩ и се измени общата финансова картина в света“, коментира експертът. 

„За последните 8 месеца САЩ са инвестирали 2 трилиона долара в своята икономика и стопанство. Част от тези пари отидоха в Китай и на практика станаха фактор за възобновяването на китайската икономика. В САЩ в момента ситуацията е много тежка. Както проф. Проданов отбелязва, дългът на корпорациите е $10 трлн. длр., на домакинствата – $14 трлн., а дългът на американската държава е $27,4 трлн. Съвкупният дълг на граждани и на институции в САЩ е $86 трлн. В същото време брутният вътрешен продукт на САЩ е $21, 4 трлн., виждаме 400% задлъжнялост на държавата спрямо БВП“, допълни Кольо Парамов. 

„Спадът на икономиката в страната ни за следващата година ще е не по-малко от 11 млрд. лв. Веригата на големите пропуски, които ще се явят ни задължава да преразгледаме отношението си към пазарните елементи. За няколко дни, около 8-и декември, курорти като Пампорово и Банско правеха 250 млн. лв. оборот през 2019 г. Тази година може би ще са направили 2-3 млн. лв., защото нямаше никого. Това означава, че тези 20% данък върху 250 млн. лв. за 2 дена, няма да влязат в хазната. Само една малка част от цялата вертикала на оборота на държавата е засегната толкова жестоко. Ние трябва да се преориентираме и да гледаме и от друга гледна точка. Инвестирахме твърде много и бурно в офисни централи и в големи обекти, които да експлоатираме при еди-какви си пазарни условия, а те се промениха коренно различно от очакванията ни. Имаме офиси, които няма да се напълнят, защото начинът на работа се промени. Работата от вкъщи показа, че 45-50% от хората, които работят на компютър, се справят и без офис. Това променя цялата проекция на изградените територии, които утре ще бъдат експлоатирани по коренно различен начин“, категоричен е финансистът. 

„Смяната на хегемона САЩ с Китай ще донесе икономически изненади, които ще променят фундаментално стандарта на живот. ЕС, както и много други държави, ще се замислят в рамките на следващото тримесечие как да препроектират начина на живот. Трябва да видим как да пренастроим образованието спрямо другите дялове на икономиката и оттам нататък трябва да преизчислим и да направим методика за утрешния ден. Свалям шапка на гърците, които преди 20 г. успяха да препроектират мисленето си и решиха да вземат финансови кредити, за да си осигурят необходимия стандарт на живот. Той им позволи да надскочат ръста си на производители и на потребители. В това отношение гърците са на светлинна година от нас“, каза още Парамов. 

„Цената на хляба ще се вдигне с 10-12%, защото в световен мащаб цената на зърното се покачва. Трябва да се търсят варианти за нова доходна политика от гледна точка на ангажиране на българина по коренно различен начин за участие в труда. Подценяваше се въпросът за часовата ставка, за износните квоти, както и големите олигарси. От 2010-2020 г. те си гарантираха слободията на банките, изнасяха си пари в офшорни зони, колкото и както си искат. Затова и не искаха да влизаме в Евросъюза, защото знаеха, че не могат да изнесат 1 млн. На първия етап от 2001 г. до 2010 г. олигарсите изнесоха $25 млдр., а на втория етап – още толкова. Те преодоляха контрола и се възползваха от слободията. Обратното – в България няма средна класа. Тя е едва 3-4%. 40% от хората са в много тежко положение. Не добре разчетените баланси и обвързаните пазари ще изненадат много хора. Възможностите за пребалансиране на доходите на много от хората са от търговци, които тепърва разбраха какво значи пазар, висока норма на печалба, неправилна инвестиция в грамаден хотел, незапълнен, а в същото време няма адекватна услуга, която да донесе доходите. Българският нов капитализъм е много парадоксален. Доведе до там, че да не може да се препроектира тази зависимост и да не може със сигурност да се търсят консултантски съвети, за да могат бизнесмените да се справят в подобни ситуации“, добави Кольо Парамов. 

„Аз съм много доволен, че Симеон Дянков направи предложение за консултативен съвет от икономисти към правителството. Много важно е, че той не е включил Милен Велчев, защото покрай КТБ и Теленор спечелиха стотици милиони. Събирането на Иван Костов и Пламен Орешарски е важно от друга гледна точка. Първо Костов, като пропагандатор за не влизане в еврозоната, ще разбере истината, която говорим от 2008 г. Ще види каква е разликата в изнесените безконтролно пари, които не се върнаха като инвестиции в държавата. Орешарски ще разбере, че голямата утопия и зависимост от Делян Пеевски по време на управлението му е абсолютна загуба на време от гледна точка на финансов базис. Той ще разбере, че изкуствения фалит на КТБ, който допуснаха и загубиха 10 млрд. лв. за няма и нищо. Това са пари, които сега щяха да бъдат над 27 млрд. лв. в полза на българските доходи и обороти. Дянков ще проумее разликите, които не успя да проумее като млад финансов министър“, завърши бившият главен ревизор на БНБ.