Христо Христов

„Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит. През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни – от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства.“

Това е част от представянето на Кольо Вутев, което фондация „Софийска платформа“ е направила на страницата на своя проект „Истории от Белене“, финансиран от фондация „Америка за България“, чиято цел е „да съхрани паметта за тоталитарния комунистически режим и в частност – за лагера „Белене“, както и да допринесе за увеличаване на демократичната култура в страната посредством по-качествено гражданско образование“ (макар този избраник на фондацията за интервю няма нищо общо с „Белене“).

Desebg.com вече посочи, че с интервюто с Кольо Вутев „Софийска платформа“ си е позволила да манипулира мащаба на убийствата в концлагера край Ловеч, безкритично публикувайки твърдението на Вутев, че той е станал свидетел на най-малко 500 убийства за 42-та дни, в които е бил в лагера.

В настоящата публикация desebg.com разкрива още една безпрецедентна манипулация на „Софийска платформа“ в това нейно интервю, което поставя изцяло под съмнение достоверността на разказаното от избраника на неправителствената организация.

Датите, „Софийска платформа“, датите!

Обърнете внимание на датите, които фондация „Софийска платформа“ посочва, че Кольо Вутев е бил в лагера „Слънчев бряг“, както нарицателно е наричан концлагерът край Ловеч.

Защото самата фондация – хората в нея и солидният брой консултанти, които посочва, че ползва – не са обърнали внимание.

А датите, в които се заключава престоят на Кольо Вутев в концлагера край Ловеч, са от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г. или общо 42 дни, през които той „става свидетел на жестоки и садистични убийства“, както твърди „Софийска платформа“.

Един голям проблем – концлагерът тогава още не е съществувал

Фондацията и нейните консултанти обаче имат един много сериозен проблем. И той се състои в това, че към момента на посочените дати… лагерът още не е съществувал. Фрапантна грешка! Недопустима за всеки, който борави с миналото отговорно и професионално.

Откъде обаче „Софийска платформа взима датите 17 юни 1959 г. – постъпването на Кольо Вутев в лагера и излизането му – 29 юли 1959 г.?

От самия Вутев – така твърди той в интервюто, което фондацията е направила с него.

Това е лесно установим факт. Когато чрез формата на сайта на „Софийска платформа“ той бъде попитан: „Кога влязохте в лагера“, интервюираният Вутев отговаря: „17 юни 59-та“.

За освобождаването си той посочва 29 юли [1959 г.] – това е престоят на Вутев, който по това време е бил 18-годишен състезател по борба, както сам твърди.

Елементарно задължение е на хората, които правят интервюто е да проверят това твърдение, за да не подведат онези, на които се предлага то. Във фондация „Софийска платформа“ такава практика да се проверяват твърденията на интервюираните очевидно не съществува.

Така тя става съучастник в подвеждането са учители, студенти, ученици, с които фондацията твърди, че работи и има „богат опит“.

А също така организацията въвежда в заблуждение и неистина онези хора, които посещават Втори обект на бившия концлагера „Белене“, където „Софийска платформа“ е поставила устройство, позволяващо да се „разговаря“ с „оцелелите“, които е интервюирала. Това включва и „интервюто“ с Кольо Вутев.

Истинските факти за концлагера край Ловеч

Истинските факти за създаването на обект 0789 „Трудовата група“ – МВР (така е воден концлагерът край Ловеч в документите на репресивния апарат на БКП, б.а.), са установени от прокуратурата още през 1990 г., когато тя завежда дело за установяване на престъпленията, извършени там в периода от неговото съществуване, а именно септември 1959 г. – април 1962 г.

Лагерът край Ловеч е създаден от МВР със знанието на Политбюро на ЦК на БКП непосредствено, след като комунистическият режим решава в края на месец август 1959 г. да закрие концлагера „Белене“.

Аргументът на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков е желанието от криминалната част от концлагера „Белене“ да прехвърлят на една каменна кариера край Ловеч 166 „непоправими рецидивисти, които да бъдат превъзпитани чрез тежък физически труд“.

След това обаче концлагерът край Ловеч е напълнен с хора, въдворени без съд и присъда по политически причини – адвокати, музиканти, бивши депутати от опозиционния БЗНС „Никола Петков“, селяни, настроени против ТКЗС и др.

Всички тези установени от прокуратурата сведения за концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч са отдавна публични чрез документалното ми изследване „Секретното дело за лагерите“, публикувано през 1999 г. от изд. „Иван Вазов“ и преиздадено през 2012 г.

То е коректно базирано на фактите, описани от над 500-те свидетели, разпитани от прокуратурата, както и на събраните архивни документи от държавното обвинение, представляващи общо 48 тома, до които получих достъп през 1998 г. по мое заявление до тогавашния зам.-председател на Върховния съд ген. Николай Чирипов.

Началото на Трудовата група - септември 1959 г.

Доказателствата, събрани от прокуратурата през 1990 г., разкриват, че първите лагеристи от концлагера „Белене“ са прехвърлени в началото на септември 1959 г. в новия лагер край Ловеч.

Те са настанени в няколко бараки останали от младежката бригада, строила ж. п. линията Ловеч-Троян. Лагерът се намира на около 3 км от Ловеч по посока Троян в близост до разклона за с. Хлевене.

Бившият лагерист Тодор Минков от София, задържан през 1957 г. по време на една от „хулиганските“ акция и изпратен в „Белене“ без съд и присъда, е сред първите, които са докарани в лагера край Ловеч. Като дата на прехвърлянето в новия лагер той посочва в показанията си пред прокуратурата – 10 септември 1959 г.:

„Вкараха ни в дълга барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м., където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги.“

Първата група от новопристигнали лагеристи наброява около 40-50 души. Само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече има около 1000 души.

Разпространената от „Софийска платформа“ неистина

Заради пропуска на фондация „Софийска платформа“ да извърши елементарна проверка на фактите около създаването на концлагера край Ловеч, тя разпространява една неистина, а именно, че избраният от нея „оцелял“ Кольо Вутев е станал „свидетел на жестоки и садистични убийства“ през онези 42 дни през юни и юли 1959 г., в които твърди че е бил в лагера, който обаче тогава все още не е създаден.

Този прост факт поставя под съмнения всичко, което Вутев е разказал в интервюто пред „Софийска платформа“ и с което тя не прави нищо повече от фалшифицирането на факти и събития, случили се в концлагера край Ловеч.

Гузното мълчание на „Софийска платформа“

Дни преди публикациите на desebg.com, по повод интервюто с Кольо Вутев, се обърнах писмено със следните въпроси към изпълнителния директор на фондация „Истина и памет“ Луиза Славкова:

1. Изборът за интервю с „оцелелия“ Кольо Вутев отново ли, както при платения агент на Държавна сигурност Никола Даскалов, включен в проекта ви като „оцелял“, е осъществен с участието на авторитетни специалисти като проф. д-р Даниела Колева, професор по устна история и изследвания на паметта в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ), проф. д.н. Момчил Методиев от Нов български университет/Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“, Димитър Димов от НБУ/ИИБМ, както и Борислав Скочев, автор на изследването за концлагера „Белене“? Ако не, от кой/кои други лица е направен конкретно този избор?

2. Проверили ли сте достоверността на казаното от „оцелелия“ Кольо Вутев? Ако „да“ – по какъв начин?

3. Ако не е проверено казаното от „оцелелия“ по какъв начин фондацията гарантира за истинността на спомените на Кольо Вутев?

4. Ако се окаже, че факти от интервюто с „оцелелия“ г-н Вутев са неверни и нямат нищо общо с действителните събития в концлагера край Ловеч, за които той разказва, кой носи отговорност за това, че чрез включването на „оцелелия“ г-н Вутев фондация „Софийска платформа“ участва в подмяната и фалшифицирането на истината за случилото се в концлагера, както и за подвеждането и манипулирането на хората, които са „разговаряли“ с този „оцелял“, както чрез посещения на сайта ви, така и чрез изложбата, поставена на Втори обект на бившия концлагер „Белене“?

На нито един от зададените въпроси на desebg.com г-жа Славкова не отговори, което не отменя отговорността на „Софийска платформа“ за манипулациите ѝ на факти и събития от близкото минало.

СЛЕДВА:
Грозната лъжа, разпространена от „Софийска платформа“, за смъртта на Иван Карадочев, бащата на Богдана Карадочева, в концлагера край Ловеч.