Христо Христов

Фондация „Софийска платформа“ не се е ограничила с манипулирането на факти и събития само от концлагера „Белене“, но също прави и с друг известен концлагер – този край Ловеч, придобил печална известност като лагера „Слънчев бряг“, установи desebg.com.

Припомням, че през месец юни тази година гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, представляващо бившите концлагеристи от „Белене“ от третия период (1984-1987) и техните семейства, разпространи протест срещу „Софийска платформа“ заради нарушени конституционни права на етническо самоопределение.

Фондацията, която твърди, че се занимава с гражданско образование и работи по проект „Истории от Белене“, финансиран от фондация „Америка за България“, беше заличила в основното табло на изложбата си всички етнически групи, чиито представители са били въдворявани без съд и присъда в концлагера, както и чуждите граждани, преминали през „Белене“.

В същото табло беше написано, че единственото нещо, което е могло да върне конлагеристите от „Белене“ „в света на съществуващите е капитулацията“.

Това твърдение също е манипулативно, тъй като е известно, че в най-големия концлагер за политически противници на БКП има различни форми на съпротива и подобно внушение за „капитулация“, като единствен изход не отговаря на истината, и води до погрешни изводи особено за посетители на Втори обект на остров Персин, които не са толкова добре запознати с подробностите за концлагера и хората, изолирани в него от комунистическия режим.

В същата изложба на Втори обект фондация „Софийска платформа“ е вкарала да „разказва“ за „Белене“ и публично оповестен от Комисията по досиетата платен агент на Държавна сигурност, работил в продължение на 16 години и свален от оперативен отчет чак през февруари 1990 г., като този факт е премълчан от фондацията и не е обозначен никъде в таблото с агента. Срещу тази манипулация протестираха публично от партиите "Обединени земеделци" и БЗНС.

Манипулации за факти и събития в концлагера край Ловеч

В своя проект „Истории от Белене“, в които фондация „Софийска платформа“ представя няколко интервюта с „оцелели“, е записала и Кольо Вутев от с. Торос, община Луковит, макар той да няма нищо общо с лагера „Белене“ (както и други интервюирани в същия проект), а с друг концлагер – този край Ловеч (1959-1962).

Фондацията го представя като „въдворен без никаква административна процедура като:

…„хулиган“ с „непокорен нрав и чувство за хумор“. Престоява в „Слънчев бряг“ само 42 дни, през които става свидетел на жестоки и садистични убийства, и изтезания всеки ден“.

Много преди „Софийска платформа“ да се появи и да реши да записва „оцелели“, включително и бай Кольо, той беше добре известен на всички, които сме участвали в годишните поклонения в памет на жертвите в концлагера край Ловеч.

Той беше единственият бивш концлагерист, макар и с по-кратък престой в обект 0789 „Трудовата група“ – МВР (така е воден концлагерът край Ловеч в документите на репресивния апарат на БКП, б.а.), който идваше на тези възпоменателни събития, провеждани по инициатива на местния СДС в края на март всяка година до 2022 г., когато Кольо Вутев почина.

В информацията в сценария на тези поклонения организаторите винаги са се придържали към официалната статистика, установена от прокуратурата по съдебното дело срещу виновните длъжности лица за убийствата в концлагера край Ловеч.

Данните за починалите в концлагера край Ловеч от официалното разследване

А именно, за периода на съществуването на концлагера (септември 1959 – април 1962 г.) в лагера са въдворени най-малко 1501 души, от които 155 души намират смъртта си в него. За 147 от тези лагеристи прокуратурата открива издадени смъртни актове, в които са вписвани фалшиви диагнози за причината за смъртта.

Тези установени факти от държавното обвинение публикувах още през 1999 г. в документалната ми книга „Секретното дело за лагерите“ (изд. „Иван Вазов“).

Там е построена на проучените лично от мен 48 тома следствено съдебни материали по т. нар. дело за лагерите, заведено от прокуратурата през 1990 г. и внесено в съдебна зала през 1993 г.

Този безпрецедентен достъп до материалите по делото получих през 1998 г. от тогавашният председател на Военната колегия на Върховния съд и председател на съдебния състав по делото за лагерите ген. Николай Чирипов в отговор на подадено от мен заявление за запознаване и проучване на документите.

Свидетел на най-малко 500 убийства за 42 дни?!

Организаторите на годишните поклонения на каменната кариера на бившия концлагер край Ловеч от уважение даваха думата на бай Кольо Вутов, като присъстващ единствен бивш лагерист.

И той винаги говореше едно и също, цитирам приблизително по памет: „Тук се говори, че убитите са 155 души, но само аз през моя престой съм свидетел на най-малко 500 убийства“.

Не съм му опонирал, защото не е мястото и времето (точно на възпоменателното събитие) да правя това, но много добре знаех, че това негово твърдение няма нищо общо с истината и фактите.

В 48-те тома следствено-съдебни материали на делото за лагерите няма свидетелски показания, дадени под клетва от други бивши концлагеристи, които да твърдят за толкова много извършени убийства, както твърди Кольо Вутев.

Нещо повече, той не е преценен като надежден свидетел от прокуратурата и поради този факт името му не фигурира в документалното изследване, което съм публикувал още през 1999 г.

„Софийска платформа“ манипулира мащаба на убийствата в лагера край Ловеч

В интервюто с Кольо Вутев „Софийска платформа“ лансира едно към едно същото това него твърдение:

„Само за времето, което аз съм бил, са [убити] повече от 500 човека. Не съм ги броил, но не са по-малко“.

Фондация „Софийска платформа“ посочва в информацията за Вутев, че той престоява в лагера „Слънчев бряг“ само 42 дни.

Ако се вярва на неговото твърдение, както са направили от неправителствената организация заедно с нейните консултанти, излиза, че средно на ден в лагера са убивани приблизително 12 лагеристи.

Малко аритметика

Концлагерът съществува от септември 1959 г. до април 1962 г., когато Политбюро на ЦК на БКП нарежда тихомълком да бъде закрит.

Това са 32 месеца. През последните два – март и април 1962 г. – убийства в лагера край Ловеч не са извършвани, тъй като февруари 1962 г. в Политбюро се разчува за престъпленията, извършвани там и лагерната администрация ги спира, още повече, че е назначена и специална проверка, ръководена от члена но Политбюро Борис Велчев.

Затова може да се приеме, че тежкият режим с убийства е продължил 30 месеца или приблизително 880 дни (две години и половина).

Вутев твърди: „…само в събота и неделя не убиваха. А иначе, особено в понеделник, вторник и сряда, зависи колко нови ще дойдат да постъпят. Това значи, че толкова – 10, 12 ли, 15 ли“…
Ако се приеме това за вярно от всеки месец (общо 30 месеца) би следвало да се извадят 8 дни без убийства или от общо 880-те дни на лагера да се приспаднат 240 дни.

Една фантастична цифра за убийства, която няма нищо общо с истината

Получават се общо 640 дни с убийства по средно 12 убийства на ден. И при проверка на казаното от Вутев пред „Софийска платформа“, което приема за достоверно, след като го публикува, че за цялото време на лагера без съботите и неделите трябва да се убити общо 7680 лагеристи !!!

Уау! Това е фантастична цифра, която надвишава четири пъти общия брой на въдворените в лагера край Ловеч за цялото му съществуване – 1501 души по официалното разследване на държавното обвинение!

Тази фантастична цифра на убитите в лагера край Ловеч, получена в резултат на непроверените твърдения на Кольо Вутев е почти една трета от безследно изчезналите и избитите без съд и присъда в първите месеци след 9-ти септември 1944 г. (липсват точни данни, но твърденията са между 18 000 и 30 000 души).

Да не повярва човек!!! Няма и как да повярва, защото твърдението на Кольо Вутев не кореспондира нито с фактите, нито с истината.

На фондация „Софийска платформа“ обаче не ѝ пука нито за истината, нито за фактите, защото с лека ръка е включила твърдението на Кольо Вутев за най-малко 500 убити през 42-дневния му престой в лагера край Ловеч.

Без да направи оценка и анализ на казаното от него, без да извърши и елементарна сметка на бомбастичното преувеличение на убийствата в концлагера от човека, който е избрала да разказва за събитията в него.

Това се нарича липса на професионализъм и пълна безотговорност от страна на лицата, които в тази фондация се занимават с тези дейност, представяна като съхраняване на „паметта за тоталитарния комунистически режим“ и принос за „увеличаване на демократичната култура в страната посредством по-качествено гражданско образование“.

Въпросите към „Софийска платформа“

Дни преди настоящата публикация се обърнах писмено със следните въпроси към изпълнителния директор на фондация „Софийска платформа“ Луиза Славкова:

1. Изборът за интервю с „оцелелия“ Кольо Вутев отново ли, както при платения агент на Държавна сигурност Никола Даскалов, включен в проекта ви като „оцелял“, е осъществен с участието на авторитетни специалисти като проф. д-р Даниела Колева, професор по устна история и изследвания на паметта в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ), проф. д.н. Момчил Методиев от Нов български университет/Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“, Димитър Димов от НБУ/ИИБМ, както и Борислав Скочев, автор на изследването за концлагера „Белене“? Ако не, от кой/кои други лица е направен конкретно този избор?

2. Проверили ли сте достоверността на казаното от „оцелелия“ Кольо Вутев? Ако „да“ – по какъв начин?

3. Ако не е проверено казаното от „оцелелия“ по какъв начин фондацията гарантира за истинността на спомените на Кольо Вутев?

4. Ако се окаже, че факти от интервюто с „оцелелия“ г-н Вутев са неверни и нямат нищо общо с действителните събития в концлагера край Ловеч, за които той разказва, кой носи отговорност за това, че чрез включването на „оцелелия“ г-н Вутев фондация „Софийска платформа“ участва в подмяната и фалшифицирането на истината за случилото се в концлагера, както и за подвеждането и манипулирането на хората, които са „разговаряли“ с този „оцелял“, както чрез посещения на сайта ви, така и чрез изложбата, поставена на Втори обект на бившия концлагер „Белене“?

Мълчанието на „Софийска платформа“

На нито един от зададените въпроси desebg.com не получи отговор. Мълчанието е явно, но отговорността за подмяната на фактите за мащаба на убийствата в концлагера край Ловеч остава. От нея не може да се избяга с мълчание.

СЛЕДВА:
Още една манипулация: Как „Софийска платформа“ изкара Кольо Вутев лагерист в концлагера край Ловеч преди той да бъде създаден.