Комисията по досиетата: Законопроектът на Министерски съвет нарушава принципа за независимост на органа, разкриващ сътрудниците на тоталитарните служби

Комисията по досиетата огласи на сайта си своето Становище по обявения законопроекта на Министерския съвет за проекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), с който предвижда закриването на независимия държавен орган и преминаването на дейността му към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА), съобщи desebg.com.

На 8 октомври 2026 г. Министерският съвет публикува на своя Портал за обществени консултации законопроекта и оттогава тече едномесечен срок, в който граждани, организации и институции могат да изразят своето становище по него.

Комисията по досиетата подчертава, че със законопроекта се нарушава принципа за независимост на решението за установяване и обявяване на принадлежност, тъй като Държавна агенция „Архиви“ е част от изпълнителната власт.

Акцентиран е поставен и на факта, че съществува дългогодишна съдебна практика по сега действащия закон, в това число и произнасяне на Конституционния съд, както и на Европейския съд за правата на човека за това, че промяната в реда за установяване и обявяване на принадлежност би довела до съдебни дела, изхода от които е възможно да е в ущърб на административния орган, издал акта, и в тежест на бюджета, чийто размер не би могъл да бъде предвиден.

Припомнено е, че законът, по който бе избрана Комисията по досиетата, е резултат на постигнат политически консенсус и на редица европейски документи за предприемане на мерки за разрушаване на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.

Подчертано е, че в нито една страна от бившия съветски блок в Източна Европа, органите, които се занимават с разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и отговарят за съхранението и достъпа до техните архиви, не са към изпълнителната власт.

Сайтът desebg.com публикува цялото Становище на независимия държавен орган.

СТАНОВИЩЕ
от
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български
граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия

Във връзка с изпратения за съгласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, изразяваме следното становище:

Още преди приемането на §8 от ПЗР на Закона на държавния бюджет на Република България за 2026 г., в рамките на съгласувателната процедура по бюджета, Комисията изрази своето становище, което не беше взето под внимание.

Така с посочения параграф беше прието заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация в срок до 15 септември 2026 г. да разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и към Държавна агенция
"Архиви".

В рамките на създадената за тази цел със Заповед № Р-126/ 07.08.2026 г. на министър-председателя на Република България междуведомствена работна група, Комисията участва със свои представители, като беше изтъкнато, че с преминаване на дейността към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) се нарушава принципа за независимост на решението за установяване и обявяване на принадлежност, тъй като ДАА е част от изпълнителната власт.

Изрично беше акцентирано на наличието на дългогодишна съдебна практика по сега действащия закон, в т.ч. Решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г. на КС и Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Анчев срещу България“, с изразено мнение, че промяната в реда за установяване и обявяване на принадлежност би довела до съдебни дела, изхода от които е възможно да е в ущърб на административния орган, издал акта, и в тежест на бюджета, чийто размер не би могъл да бъде предвиден.

В тази връзка, отново подчертаваме, че действащият закон е израз на консенсусната воля на всички парламентарно представени политически партии в 40-то Народно събрание да се постигне в максимална степен отварянето на всички документи и оповестяване на принадлежността на всички лица, заемали и заемащи публични длъжности, както и извършвали и извършващи публични дейности от специално създаден за целта независим орган, избиран от Народното събрание и отчитащ дейността си пред него.

Именно за това в чл. 4 - чл. 8 са въведени гаранции за независимост и безпристрастност, които сега се предлагат да отпаднат при преминаване на дейността към ДАА. Тоест, широкото парламентарно представителство, без превес на никоя от представените партии, изискванията и процедурите по избора на колегиалния орган, мандатността и кворума при вземане на решения, се заменят с еднолично произнасяне на орган на изпълнителната власт.

Обръщаме внимание, че действащият закон е приет и в отговор на препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 8 юли 1997 г., препоръките в Резолюция 1096(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и тези в Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните членки относно Европейската политика за достъп до архивите, приета на 31 октомври 2000 г., при отчитане на неуспешните законодателни решения за оптимално регламентиране на дейността по „отварянето на досиетата“ след 10.11.1989 г.

В този смисъл следва да се припомнят решенията на Конституционния съд на Република България по законите в тази област, действащи преди 2006 г. Така Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г., съгласно което „В България проверката за сътрудничество с бившите Държавна сигурност на висши държавни служители не се извършва от независим орган, а от представители на изпълнителната власт, излъчени от съответната управляваща партия.

Изложеното налага от кръга на лицата да бъдат изключени определени категории длъжности, като за тях законодателят създаде друг конституционно обоснован ред за проверка.“, както и Решение № 14 от 30 май 2001 г. по к.д. № 7 от 2001 г., приемащо че с тогава действащия закон „...са създадени строго регламентирани правила, които гарантират независимостта на органите за извършване на съответната проверка (комисиите не са в структурата нито на законодателната, нито на изпълнителната, нито на съдебната власт), което е условие за безпристрастност и обективност на информацията. … По този начин се изключва опасността от политическо и обществено дискредитиране, както и опитите за манипулиране и изнудване на отделни граждани чрез извращаване на фактите.“

Следва да се отбележи също, че нито един от органите, включени в Европейската мрежа на националните органи, отговарящи за съхранението на досиетата на тайната полиция в страните от бившия Социалистически лагер (с държави-членки - Албания, България, Чехия, Германия, Полша, Унгария, Румъния и Словакия и пет асоциирани държави: Естония, Латвия, Литва, Словения и Украйна), не е част от изпълнителната власт и в мнозинството си се отчита пред съответния законодателен орган.

С цел гарантиране на обществения интерес по темата, смятаме, че следва да бъдат взети предвид аргументираните съображения по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, тъй като ние сме от същото значение за законосъобразно продължаване на дейността на специалния закон и спазване на законността като цяло.

Настоящото становище е прието на заседание на Комисията с Протокол № 40/ 27.10.2026 г.

Зам.-председател: Константин Любенов Пенчев
Секретар: Пламен Златков Костов
Членове:

1. Александър Йорданов Александров
2. Владимир Петров Владимиров
3. Георги Димов Костов
4. Емил Димитров Трифонов
5. Кирил Леонов Кирлов
6. Севдалина Пенчева Червенкова-Минкова.