Неотдавнашното решение, взето от министрите на енергетиката на Европейския съюз за предстоящата зима, е знаково за енергийната сигурност на Европа.

На първо място, то призовава държавите членки да изготвят валидни планове за намаляване на зависимостта от природен газ до март 2023 г., и на второ място, определя рамка за намаляване на потреблението в извънредна ситуация, т.е. ако руските потоци продължат да намаляват или спрат напълно.

Въпреки че планът е солидна основа за защита на континента от предстоящите предизвикателства през зимата, може да се направи още много.

Дискусиите в Брюксел се основаваха на поредица от сценарии, разработени от Европейската комисия за следващите месеци. Изпълнителният орган на ЕС изчислява, че ако руснаците затворят напълно кранчето, Европа ще трябва да намали потреблението с 15% в периода до март 2023 г. (на база средно годишно потребление). В абсолютни количества това е намаление с около 45 милиарда кубически метра (млрд. куб. м). Комисията се опита да разпредели това намаление между държавите членки, като предложи пропорционално намаление за всички. Предложението беше прието с няколко изключения, които засилват позицията на Гърция.

Решението включва процес на доброволно намаляване, който държавите членки ще развиват самостоятелно. В някои страни този процес може да бъде полезен, но доброволните схеми обикновено имат ограничения, особено когато не включват и стимули за намаляване на потреблението (извън астрономическите цени, които вече служат като възпиращ фактор). Друг проблем, свързан с приемането на поредица от разнообразни мерки, е, че е трудно да се направи точна количествена оценка. Например, доколко някой може да бъде сигурен, че домакинствата наистина ще намалят термостата, когато настъпи зимата? И кога ще разберем дали мерките са ефективни?

Механизмът, предложен от гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис за субсидиране на намаляването на потреблението в промишлеността, се опитва да даде отговор точно на този проблем. Ако като единна Европа успеем да намерим голяма част от 45-те милиарда куб. м, които ще ни липсват в случай на пълно спиране на доставките от Русия, ще можем да покажем на Москва и на пазарите, че Европа може да се справи през зимата дори без руски газ. Това би намалило несигурността и би спряло покачването на цените.

С какво би помогнала подобна схема? В средата на юни, преди Русия да започне да намалява потоците по газопровода "Северен поток 1", цената на природния газ беше около 80 евро за мегаватчас (MWh). Сега тя се е повишила до над 200 евро за MWh. Част от това повишение се дължи на опасенията, че Европа няма да има достатъчно газ, за да преживее зимата. Комисията смята, че до края на март 2023 г. Европа ще използва около 300 млрд. куб. м газ, така че всяко увеличение на цените с 10 евро ще струва около 33 млрд. евро. Следователно при увеличение от 80 на 200 евро за МВтч става дума за допълнителни разходи от 400 млрд. евро - и това е само за природния газ, без да се добавят разходите за електроенергия, които също нарастват заедно с газа.

Намирането на тези количества преди началото на зимата би променило играта на енергийния пазар. Това би намалило цените и би лишило Русия от едно от основните ѝ оръжия. Това ще облекчи домакинствата, предприятията и държавните бюджети. А ако механизмът бъде финансиран с европейски средства, това ще бъде и проява на солидарност и възможност да се помогне на страните, които са по-зависими от руския природен газ.

Предложението на гръцкия министър-председател е междинно решение на задължителното или доброволното намаляване на потреблението. То се основава на представените по-рано от Гърция идеи за намаляване на цената на газа. Може би това е и последната инициатива, която може радикално да подобри позицията на Европа в навечерието на тежката зима, като осигури плавно и предвидимо намаляване на потреблението, което ще намали цените на енергията и ще защити икономиката при перспективата за пълно спиране на газовите потоци от Русия, пише Никос Цафос в „Катимерини”.