Експеримент доказа подобряване на реакциите и краткосрочната памет за сметка на трайното запаметяване
Увлечението по компютърни игри със стрелба и някои други видове подобрява реакциите и краткосрочната памет, но води до атрофиране на центъра на дългосрочната памет в мозъка. Това се казва в статия, публикувана в списание Molecular Psychiatry, цитирано от Канал3.
През последните 20 години учени, общественици, политици или просто разтревожени родители спорят здраво за ползата и вредата от компютърните игри, за това как те могат да повлияят върху поведението на децата и възрастните, както и върху работата на човешкия мозък. Наскоро този въпрос заинтригува и неврофизиолози, които откриха, че някои типове игри подобряват реакцията и паметта.
Като анализират резултатите от тези наблюдения Уест и колегите му забелязали, че много от участниците в тези опити са показали не само подобряване на реакциите и епизодичната памет, но и известно влошаване на дълговременната памет. Това накарало учените да извършат повторни експерименти, при които те наблюдавали не измененията в отделни части от мозъка, а цялата нервна система.
В експеримента участвали две групи доброволци: в едната влезли около 20 пристрастени геймъри, а във втората – пак толкова хора, които не са били увлечени по видеоигрите.
Преди експеримента учените помолили геймърите да минат през дълъг сеанс игра и да поиграят на Call of Duty, Killzone, Borderlands 2 или какъвто и да е друг „шутър” в продължение на 90 часа, след което надникнали в мозъка им с помощта на магнитен резонанс и предложили обикновен тест - игра за реакцията и паметта, при който трябвало да се запомни изход от лабиринт и да бъдат изведени от него четири пъти еднаквите фигурки.
От една страна тези експерименти потвърдили, че геймърите имат по-бърза реакция и по-добра епизодична памет, отколкото тези, които не се увличали в игрите. Това се изразявало в увеличена дебелина и активност на участъка от кората и дълбочинните слоеве от мозъка, отговарящи за тези функции.
От друга страна „ъпгрейдът” се оказал не твърде полезен за геймърите – повишаването на активността на т.нар. ивичесто тяло на мозъка, управляващо реакциите и краткосрочната памет, довело до понижаване на активността на хипокампа - центъра на дългосрочната памет. Това се изразявало в начало на атрофиране на и намаляване на обема на хипокампа, което би могло да доведе до проблеми с паметта в преклонните години.
Подобна „скита цена” на подобряването на реакциите и краткосрочната памет, както отбелязват учените, може да бъде много опасно за тези, които са с хипокамп в лошо състояние – носителите на болестта на Алцхаймер, Паркинсон, старческата деменция или шизофрения.
Както подчертават учените не всички игри въздействат върху мозъка по подобен начин. Паралелните експерименти с друга група доброволци, коти играли на триизмерната версия на „Марио” и някои друти подобни.
Работата на хипокампа на тези доброволци се увеличила. Особено силна това се проявило при игри, където няма компас, вградени карти и друга навигация , което карало играещите сами да запомнят ориентири и да разчитат на паметта си по време на играта.
По тази причина учените съветват разработчиците да усложняват геометрията и ландшафта и да се откажат от автоматична навигация, за да помогнат на играещите да избегнат атрофиране на мозъка.
Още от Чичо доктор
Учени: Затлъстяването не е просто следствие от липса на дисциплина, то е заболяване
Според проф. Карел льо Ру от Университетския колеж в Дъблин, един от авторите на изследването, убеждаването на пациентите, че теглото им не е просто резултат от личен провал, е било дори по-трудно от убеждаването на лекарите
Изследване показва: Лекарства срещу грип се проявяват като протектори срещу деменцията
Според учените хроничните вирусни инфекции поддържат постоянно ниско ниво на възпаление, което води до явление, известно като „инфламейджинг“, като с течение на времето това състояние може да увреди различни тъкани, включително мозъща
Промените във времето се отразиха на психичното здраве
Дори умерени, краткосрочни промени във времето могат да повлияят достатъчно силно на човек, че той да потърси терапия, разкрива ново изследване