През вече далечната 1993 година писателят Марин Георгиев публикува документалното разследване „Третия разстрел“, разкриващо за първи път истината за Никола Вапцаров, което се основава на документи от следственото дело 585/42, доколкото е запазено в архивите на МВР. Така рухна митът за автора на „Моторни песни“, който се оказа не само отявлен македонист и антибългарист, но и платен от Москва терорист комунист.
23 години по-късно Марин Георгиев завърши втората книга на ,,Третият разстрел” - ,,Ние сплетохме здраво ръцете си…”
Авторът предостави на Faktor.bg пълния текста на глава първа от новата книга: „Герой (и гений) по поръчка“, която ще публикуваме на няколко части. В нея авторът изследва чрез документи и факти технологията на политическото инженерство на БКП за утвърждаване на Вапцаров като революционер и поет от световен ранг, както и употребата му от роднини и търсещи кариерно развитие писатели за лично облагодетелстване.
Из ,,Третият разстрел”, книга втора – ,,Ние сплетохме здраво ръце…”
ГЕРОЙ (И ГЕНИЙ) ПО ПОРЪЧКА
ПОЛИТИЧЕСКО ИНЖЕНЕРСТВО ЗА ЛИТЕРАТУРНО БЕЗСМЪРТИЕ
Марин ГЕОРГИЕВ
Продължение от 7 април 2026 г.
V. АГИТМАТЕРИАЛИ
На харизан кон зъбите не се броят.
Народна поговорка
9 юли
До Държавно полиграфическо обединение
Т у к
Другари,
Всенародният комитет по чествуване Никола Вапцаров по случай 10 години от смъртта му /23 юли/ желае да пусне в страната плакат-афиш в 10 000 бройки, по представен от нас образец.
Молим да бъде приета нашата поръчка с оглед да бъде изпълнена най-късно до 20 юли т.г.
ЗА ВСЕНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЧЕСТВУВАНЕ НИКОЛА ВАПЦАРОВ
ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Хр. Радевски/
СЕКРЕТАР:
/Н. Шмиргела/
1200 15 юли 2
До
Министерството на тежката индустрия
обединение ,,Руди и металургия“
др. Огнянов
Другари,
комитетът по чествуването Никола Й. Вапцаров по случай 10 години от разстрелването му, желае да пусне безплатно за гражданството възпоменателни значки Вапцаров.
Отпуснатия ни материал – чиста електролитна мед на пръчки 16 мм дебелина се оказа негоден и сме в невъзможност да валцоваме значките. Ето защо Ви молим да разрешите предоставеното от нас количество 60 – 80 кгр. мед на пръчки да бъде заменена с мед на листове или ленти от 2 мм дебелина.
Молим тази замяна да бъде извършена по спешност, тъй като дните до чествуването са много малко, а значките трябва да се разпратят из цялата страна.
СЕКРЕТАР НА КОМИТЕТА ПО ЧЕСТВУВАНЕ НИКОЛА ВАПЦАРОВ
/Ник. Шмиргела/
1196 15 юли 2
До Комитета за наука, изкуство и култура
МАТЕРИАЛНО-СНАБДИТЕЛЕН ОТДЕЛ
Т у к
Па № 1390/9.VII.52
Количеството 50 кгр. мет се оказа недостатъчно. Предвид на това, че правим размяна чрез Министерството на тежката промишленост, молим да ни дадете снабдителна бележка за още 20 кгр. залежала мед от Нар. театър.
/Хр. Радевски/
КОМИТЕТ ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА
СНАБДИТЕЛЕН ОТДЕЛ
№ IХ – 1390
15.VII.1952
До Народен театър
Тук
Копие: Съюз на писателите
Тук
Към № IХ – 1390 15.VII.1952
От наличните Ви количества мед стара на листа, молим предайте допълнително още 20 кгр. на Съюза на писателите – София.
Н-К ОТДЕЛ: подпис и печат
/Сл. Николов/
РЕФЕРЕНТ: подпис и печат
/С. Милойков/
№1266 28 юли 2
До Директора на завод 12
Т у к
Приложени изпращаме Ви 200 броя Вапцарови значки, които молим да раздадете БЕЗПЛАТНО на другарите от завода Ви по случай годишнината от разстрела на Никола Й. Вапцаров.
АДМ. СЕКРЕТАР
/Б. Попов/
1267 28 юли 2
До Началника на Ж.П. гара
С О Ф И Я
Приложени, изпращаме Ви 100 броя Вапцарови значки, които да раздадете БЕЗПЛАТНО на другарите за подарък по случай 10 годишнината от разстрела на Никола Й. Вапцаров.
АДМ. СЕКРЕТАР:
/Б. Попов/
1268 28 юли 2
До Вагонно-локомотивния завод
Т у к
Приложени, напращаме Ви 200 броя Вапцарови значки които молим да раздадете БЕЗПЛАТНО на другарите от завода Ви по случай 10 годишнината от разстрела на Никола Й. Вапцаров.
АДМ. СЕКРЕТАР:
/Б. Попов/
№ 1243 28 юли 2
До Председателя на Окръжния народен съвет на ДТ
гр. . . . . . . . . . .. .. . .
Комитетът за чествуването 10 годишнината от разстрелването на Никола Й. Вапцаров Ви изпраща 350 броя плакатен афиш – издание на Комитета по случай 10 годишнината от разстрела на Вапцаров с молба да ги разпространите из окръга Ви.
Молим да разпространите и приложените значки ,,Вапцаров“.
Каквито разноски направите по разпространението им, молим да ни съобщите, ще Ви ги заплатим.
СЕКРЕТАР НА КОМИТЕТА:
/Н. Шмиргела/
Там, където е посочена бройката на плакатите има точки, а бройката е нанесена на ръка. Над номера на документа са написани, пак на ръка, окръжните градове на които трябва да бъде разпратено същото писмо: София, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен, Сталин, Благоевград, Ст. Загора, Коларовград, Търново, Враца, Михайловград, Хасково. Възможно е бройката на плакатите за различните окръзи да е различна.
VI. КУЛТУРНИ БРИГАДИ
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКТЕ ПИСАТЕЛИ
1175 София 10 юли 1952 До др.
Ул.
ТУК
По чествуване 10 годишнината от смъртта на НИКОЛА ВАПЦАРОВ, Секретариатът на Съюза по своя инициатива и в изпълнение програмата-план на Общонародния комитет по чествуването, Ви възлага да изнесете в София и провинцията доклади за живота и делото на Вапцаров в дните между 20 и 30 юли т.г.
За подробни указания и инструкции молим да се явите в събота, 12 юли т.г. в 17 часа в съюзното помещение на кратко съвещание, на което главният секретар на Съюза, др. Христо Радевски ще изнесе инструктивен доклад.
В случай, че по каквато и да е причина сте възпрепятствуван да се явите, молим да уведомите съюзната канцелария.
АДМ. СЕКРЕТАР:
/Б. Попов/
Уви, в документите, с които разполагам липсва списък на кои писатели е пратено това писмо. Но и на които и да е – смеел ли е някой да не отиде на инструктажа, да откаже исканото. Комунистическата власт вече е взела страха на народа още през септември – октомври 1944, а какво остава за писателите…
КНИК 31 юли 1952
До Председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.
Копия: Председателите на творческите съюзи
Т У К
Другарю Председател,
В изпълнение резолюцията на другаря ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ от месец април 1948 година – точка 2 – трябва да се счупи черупката на кастовата затвореност и дейността му да се пренесе в народа, в работническите квартали, в предприятията и съгласно Устава на Клуба, по случай десет години от смъртта на любимия поет на работническата класа НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, Клуба на културните дейци да проведе седмица за ВАПЦАРОВ в районите на столицата и уреди културни бригади по заводи, предприятия и военни поделения съвместно и с подкрепата на творческите съюзи:
1. Съюз на писателите.
2. Съюз на композиторите, музиколозите и конц. артисти.
3. Централен Дом на журналистите.
4. Съюз на артистите.
5. Съюз на научните работници.
Културните бригади по предприятия и заводи се проведоха през времето от 18 до 30 юли вкл. Посетени бяха следните трудови обекти: текст. Завод ,,Димитър Благоев“, Казичене, локомотивен завод ,,Георги Димитров“, Ж.П. Възел – кино ,,Освобождение“, каучуков завод ,,Георги Димитров“, завод 12 (Инженерна работилница), завод ,,К. Ворошилов“, ,,Завод за резервни части“, обувен завод ,,9 септември“, Хладилен завод ,,Антон Иванов“, военно поделение – Симеоново и военна политшкола – Симеоново, Читалище ,,Ген. Заимов“, Димитровски район, Благоевски район и Сталински район, Вечер за Вапцаров в залата на Клуба на културните дейци на 16 т.м. Заплануваната вечер в Червенковския район се отложи по вина на районните организатори.
В културните бригади бяха включени следните артисти от Народния театър, Народната опера и други столични театри:
Народни артисти – Н. О. Масалитинов, Владимир Трендафилов, Невяна Буюклиева, артистката от Народната опера Лиляна Барева, пианистката Елена Миндизова, артистите: Сия Челебиева, Андрей Чапразов, Мила Падарева, Георги Попов, Антоанета Милева, Теофан Хранов, Кирил Попов, Пенка Груева и други с докладчиците Петър Пондев, Крум Вълков, Радой Ралин, Веселина Геновска и други.
Културните бригади и вечерите по районите, както и пред военните поделения бяха посетени от общо 11000 слушатели.
Тази наша инициатива се посрещна навсякъде с необичаен ентусиазъм.
Всестранната полза от нея е очебиюща, за което говори и желанието на много предприятия, да бъде изнесена и пред техните работници и служители.
С другарски поздрав (печат)
Председател на Клуба на културните дейци: (подпис)
Я. Кабаиванов
Подпредседател,
Заведущ културно масов отдел: (подпис)
Боян Икономов
Отговорник по Вапцаровото чествуване
Член на Управителния съвет: (подпис)
Сия Челебиева
VII. РАПОРТ ДАДЕН
ОТЧЕТ
за участието на СНЧ (Съюз на народните читалища) в чествуването 10 годишнината от разстрелването на Н. ВАПЦАРОВ
Бургаски окръг
Бургаска околия, Мичуринска околия, Малко Търновска, Грудовска, Елховска, Котелска, Карнобатска, Айтоска, Поморийска.
За всяка една са дадени конкретните бройки, но ще дам само окончателния резултат за окръга, означен ,,Всичко в окръга“ по графи:
Проведени събрания в селата: 183; беседи на полето 202; Витрини и кътове 12; Радиочасове 47; Литературни програми 170; Лозунги 0; Агиттабла 0.
Плевенски окръг
Плевенска околия, Ловешка околия, Никополска околия, Луковитска околия, Свищовска околия, Троянска околия, Тетевенска околия.
Проведени събрания, в селата, беседи на полето, всичко: 225; Витрини и кътове 164; Радиочасове 57; Стенлистове 58.
Хасковски окръг
Хасковска околия, Крумовград, Кърджали, Момчилградска, Харманлийска, Свиленградска.
Проведени събрания в градовете, селата, беседи на полето, всичко: 126; Витрини и кътове 22; Радиочасове 37; Литературни програми 36; Стенлистове 74; Агиттабла 7.
Софийски окръг:
Софийска околия, Пирдопска, Самоковска
Проведени събрания в селата, беседи на полето 83; Витрини и кътове 34; Радиочасове 26; Литературни програми 32; Стенлистове 47; Лозунги 153; Агиттабла 26.
За 4-тях окръга:
Събрания 819; Витрини и кътове 242; Радиочасове 167;Литературни програми 238; Стенлистове 218; Лозунги 153;
Агиттабла 33
Русенски окръг:
Русенска околия, Разградска, Исперих, Кубрат, Бяла, Тутракан, Силистра, Дулово
Проведени събрания в селата, беседи на полето 125; Витрини и кътове 46; Радиочасове 11; Литературни програми 86; Стенлистове 32; Агиттабла над 90.
- - - - - -
След всичко това: възможно ли е някой, до края на дните им, да разколебае присъствалите на беседите, или челите, слушалите радиото, училите в училището и университетите и т.н., че Вапцаров не е това, което са им казвали/написали, особено в държава със подбирани информация и факти (те дори са засекретени) за личността на поета и събитията около него, още повече, че слушателите/читателите не са свидетели на станалото. Той е Това, което се казва и пише, а времето го е превърнало в непоклатима вяра, че е Било Тъкмо Така. Вярата на ограничеността.
Незнанието води до възторзи и непоклатими величини.
И какъв може да бъде всеки, посегнал да ,,срути(ш) огромния пласт от лъжи”, както пише самият поет за своето време, което има природата да се повтаря.
,,От самото начало през 1878 г. насам, да речем неизбежно, държавата упражнява тотална опека над културата и стойностите в нея: тя финансира, тя направлява, тя мундщрова мисленето по образователен път”. (Владимир Трендафилов, ,,През седмица в Литературния аквариум”, 1999, стр. 56.
А какво остава за тоталитарната държава…
VIII. ЯЛИ, ПИЛИ И СЕ ВЕСЕЛИЛИ,
НО КОЙ ЩЕ ПЛАТИ МАСРАФА
Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
Народна поговорка
Общинско стоп. предприятие До Другаря Христо Василев Радевски
,,ЖИЛФОНД“ ПИСАТЕЛСКИ СЪЮЗ
834
25.XII.1952
Гр. БЛАГОЕВГРАД София
Др. Радевски,
Н 26 VII т.г. при отпразнуването на Вапцаровските тържества остана неуредена сметка от 448.40 лв. стойността на леглата и 12.20 лв. за адресни карти или всичко 460.60 лв. за престояване в хотел ,,Волга“ от цялата група по отпразнуване на тържествата, като отговорника на групата ни уверяваше, че веднага след пристигането Ви в София сметката ще бъде уредена, обаче и до днес стой открита.
Затова молим в най къс срок сумата да ни бъде преведена чрез Б.Н.Б. с/ка 58 Благоевград, след получаване на сумата ще Ви изпратим веднага документ.
За счетоводител: подпис и печат За управител: подпис и печат
/Д. Трайков/ /М. Бърдарова/
На ръка е добавено: банско 5 017.58 С№ 34877/27 XI п. п. с. Банско
№ 324 24 февруари 3
До другаря
Борис Вапцаров
Б л а г о е в г р а д
Другарю Вапцаров,
Главният секретар на Съюза др. Христо Радевски, ми предаде писмото № 834 от 25 декември 1952 година на ОСП ,,Жилфонд“ - Благоевград, с което молят да им бъде уредена сметката, възлизаща на 460.60 лева /448.40 за леглата в хотела за една вечер и 12.20 лева за адресни карти/.
Другарят Радевски ни поръча да уредим този въпрос. Във връзка с това Ви съобщавам следното: I
В предварителните ни разговори по Вапцаровите тържества в Благоевград и Банско уговорката бе, ние да поемем превозването на гостите до Благоевград и Банско и обратно, и че грижата за всичко останало там ще имат комитетите по места. Освен това ние по наш почин изпратихме нужните материали за украса и други, за които поехме съответните разходи. Освен това, макар и неправилно, тъй като разходът трябваше да се поеме от комитета в Банско, ние изплатихме с платежно нареждане № 34877 от 27 ноември 1952 год. на Г.Н.С. - Банско, и сумата 5017, 58 лева - консумацията - храна на гостите, в която се включи и храната на група миньори, поканени от ГНС - Банско. Платихме освен това и храната на гостите в Благоевград.
Комитетът по чествуване 10-годишнината от разстрела на Baпцаров приключи сметките си и нямаме възможност да изплатим въпросната сума от 460,60 лева. Съюзът от своя страна участвуваше в общия разходен бюджет с 11.000 лева и за съжаление също така нямаме бюджетна възможност да платим тази сума даже от страна на Съюза. |
Ето защо, не можейки да изпълним желанието на др. Радевски, ние Ви молим да обърнете вниманието на председателя на ГНС - Благоевград и да може те да поемат този разход, още повече че стопанското търговско предприятие ,,Жилфонд“ е предприятие на самия съвет.
При това сумата не е особено голяма и не е трудно да се смята
плащаното на тази сума, като участие на ГНС – Благоевград като
разход по самото тържество.
По този повод отправихме писмо и до председателя на Благоевград и молим, след приключването на въпроса да бъдем уведомени.
С другарски поздрав!
АДМ. СЕКРЕТАР:
/Б. Попов/
(Да би могъл поетът Вапцаров ей тъй за малко да се съживи, никога не би позволил това разхищение.
А тъкмо него ратуват Мая, Никола и Никола Н. Вапцаров).
IX. МИРНАТА ВОЙНА
Или една по-дълга бременност
Няма нищо по-изумително и по-зловещо от това да чуете от устата на комунист думата мир! Те поставят тази дума в устата на децата, майките и бащите, както поставят куршума в дулото на пистолета. При всяко произнасяне на тази дума виждам мъртви – всички човеци мъртви и цялото Слово повалено и оглозгано от вълча глутница. Не, те не лъжат, не хитруват, както правят човеците – те дояждат вселената, както ненаситният мрак поглъща видимостта.
Илия Бешков септември 1950
Агресорите най-обичат да говорят за мир и да се представят за миротворци!
Такъв Бог-Дух, според мен, е заченал Световния съвет за мира* и наградата му.
Създадени по образ и подобие на Нобеловия комитет и награда му за мир с цел да я омаловажат и да подкопаят авторитета ѝ. (Поне да бе на ООН. Но и там не могат да пробият).
Със тази ,,световна стойност“ най-парадират наследниците на Вапцаров по линия на брат му Борис: Мая Вапцарова – дъщеря и Никола Николов Вапцаров – син на брата на Мая – Никола Вапцаров, търговецът на бронирани автомобили и специалист по поезия (толкова много Никола Вапцаровци, че несведущият се обърква кой всъщност е Никола Вапцаров?! – а може би това е и целта…).
Ето едно от многобройните твърдения-обвинения на Мая: ,,Един литератор пък реши да го разстреля отново. Куршумите му дори не одраскаха безспорния му образ. Днес Никола Вапцаров продължава да е единственият българин, носител на международната награда за мир. Получи я неговата майка Елена на 2 декември 1953 г. Малка подробност е, че за това престижно отличие големият ни поет е бил предложен от други държави, а не и от родината си. Чрез преводачка полякиня стиховете му стигат до легендарната Апасионария - Долорес Ибарури. Тя се влюбила в испанския му цикъл и внесла предложение за наградата. То получило завидна подкрепа от авторитети като Пабло Неруда и Жолио Кюри….“
Същата ,,силна, авторитетна“ карта извади и следвалият право на Запад (по негови твърдения) най-млад Никола Вапцаров, страдащ от ранна старческа и посткомунистическа логорея в предаването за поета в ,,история.бг“ от 01.12.2014, в което, почти по невнимание на бдящите, участвах и аз.
Тогава отговорих и сега пак отговарям на двамата по един и същ начин: Предложението е от България, в изпълнение на Решение на Политбюро на ЦК на БКП 17 май 1952!
Ето го:
,,Националния комитет за защита на мира да направи предложение пред комисията за международни връзки пред световния съвет на мира за даване посмъртно международна премия на мира на Вапцаров.“
Изпълнението на това решение е започнато почти веднага:
,,ПРАГА
Световният съвет на мира
Тържественото събрание на софийските трудещи се, свикано от Всенародния комитет за честването десетгодишнината от разстрелването на Никола Вапцаров – големият български антифашистки поет, гордост и слава на нашата национална култура, вдъхновен борец за мир и дружба между народите – Ви изпраща пламенни братски поздрави.
Виден деец в борбата против фашизма за свободата и независимостта на родината, Никола Вапцаров отдаде своя прекрасен млад живот за тържеството на ония високи идеи за мир и братство между народите, които днес сплотяват в единен и непобедим фронт на мира патриотите от всички краища на земята.
Нашият народ, чествувайки с безгранична признателност пламенния поет, патриот-интернационалист и борец за мир Никола Вапцаров, повече от всякога се вдъхновява от героичната борба на народите против подпалвачите на нова световна война, за мира, за демокрацията, за човешкото щастие – борба, на която Вапцаров бе един от най-вдъхновените певци.
Да живее могъщото световно движение за мир, начело с непобедимият Съветски съюз и вдъхновителя и знаменосеца на борбата за мир – великият Сталин!
Гр. София, България, 23 юли 1952
От Събранието“
(Трябва да призная че много трудно, разбирай бавно, преписах този текст, най-много запомнях по три-четири думи, защото такава лексика и такова мислене никога не съм могъл и не мога да постигна; трябва да си увреден умствено и морално, за да консумираш и възпроизведеш толкова лъжи, скудоумия и партийно-апаратни клишета. Подобен умствен срив, не, направо ужас, изпитах, когато работех, само за 6 месеца, във в. ,,Народна младеж“ (1973 г.) и зав.-отделът ми възложи да напиша слово на един от секретарите на ЦК на ДКМС; не намерих друго решение, освен да компилирам отделни думи, фрази и цели пасажи от предишни подобни речи, публикувани във вестника. Не знам как съм се справил, но ме оставиха на мира – втори път не ме потърсиха за подобна задача).
Прилагам факсимиле на същия текст, скоростно преведен на френски и изпратен още по-скоростно в Прага.
Дори само изразът ,,изпраща пламенни братски поздрави“ показва кой е сайбията на Световния съвет. Че той е комунистическа креатура личи по още няколко израза:,,тържеството на ония високи идеи за мир и братство между народите, които днес сплотяват в единен и непобедим фронт на мира патриотите от всички краища на земята“.
А това, че ,,Никола Вапцаров отдаде своя прекрасен млад живот за тържеството на ония високи идеи за мир“ е пълна измислица; фактите говорят за обратното и неволно издават не само за кого го е отдал (разбирай кой му го е взел), но и кой е строителят-градител на Световния съвет – вездесъщият СССР, с когото поетът толкова държеше да сме в съюз (1940 г.) и сега – 1953 г., когато вече сме – съюзът му връща отнетото – смъртният живот чрез безсмъртната слава! А ако трябва да сме още по-точни – бащата на идеята за Световен съвет на мира е бащата на народите! (Който плаща – той определя и наградения).
Е, как да не стане Вапцаров не само всенародно признат, но и световно прочут?!
Няма КАК!!!
След близо 20 месечна бременност, стъпка по стъпка, Решението на Политбюро от 17 април 1952 г.: ,,Националният комитет за защита на мира да направи предложение пред Комисията за международни културни връзки при Световният съвет на мира за даване посмъртно международна Премия на мира на Вапцаров” най-после ражда своя плод: на 19 юни 1953 г., Никола Вапцаров е награден посмъртно с почетната награда за мир, присъдена от Световния съвет за защита на мира.
А Мая, а Никола Н. Вапцаров?!
Боже, какви лъжци!
Или целенасочени манипулатори?
От всичко казано и написано от тях, вярно е само едно: наградата получава майката на поета.
И за какво го правят? За да обират каймака, да пада авантата, да върви келепира, да са винаги на гостолюбивата държавна трапеза.
И да затъпяват собствения си народ.
Ето един почти пресен пример:
,,Годината е 1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с ,,Почетна награда на мира“ легендарния български поет Никола Вапцаров. Гениалният български поет е удостоен с престижната международна награда измежду десетки предложения от десетки страни ,,за негови изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите“. (…) В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. (…) Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици“ The Bulgarian Teaims, 20.06.2017
- - - - - - - - - - - -
След 1944 и у нас, и по света е била на мода борбата срещу фашизма, така както след 1989 – борбата срещу комунизма. В началото на петдесетте години на миналия век комунизмът все още не бе се дискредитирал, както стана след 1956 година, събитията в Унгария, а още повече след 1968, събитията в Чехословакия; фашистки по природата си, комунизмът все още може да се маскира като антифашизъм и измислените му герои да се харчат като истински.
Според все още живото у нас марксическо литературно-критическо мислене, България е наплодила най-много на брой гениални поети и прозаици.
Макар да няма нито един нобелист.
08.06.2020
Р.S. Историята се повтаря. Сега пък Доналд Тръмп създава Световен съвет за мира и то без да е сталинист…
17.02.2026
* Световният съвет на мира (ССМ) е обявен за висш постоянен орган на Движението за мир, доминирано от момента на създаването си до 90-те години от представители на страните от Социалистическия лагер.
ССМ е създаден през ноември 1950 г. по време на Втория конгрес на защитниците на мира във Варшава и е наследник на Постоянния комитет на същото движение, избран по време на първия му конгрес една година по-рано.
Официалната цел на ССМ е да координира дейностите на защитниците на мира в целия свят в борбата им: срещу опасността от избухване на световна война; срещу империалистическата агресия; за национална независимост на колониалните държави.
ССМ, съгласно устава си, е съставен от представители на страни от целия свят. Най-голяма численост на ССМ има през 1971 г. – 600 представители от 120 страни и няколко леви международни организации.
Резиденцията на ССМ от 1950 до началото на 1990 г. е в Хелзинки, след което се премества в Атина. След разпадането на комунистическата система ССМ е малобройна организация, която няма влияние върху световния политически процес.
За първи президент на ССМ е избран френският физик и химик, Нобелов лауреат – Фредерик Жолио-Кюри, който изпълнява тази длъжност до смъртта си през 1958 г.
Следващите ръководители на ССМ са:
1959-1965 г. – Джон Демзънд Бернал, британски физик, комунист
1965-1969 г. – белгийката Изабел Блум, след 1977 г. – индийският социалист Ромеш Чандра, който от 1966 до 1977 г. изпълнява длъжността генерален секретар и на практика ръководи организацията след 1969 г.
През 1950 г. ССМ учредява Международна награда за мир, лауреати на която стават:
1950 г. – американският оперен певец и активист в световното движение за мир Пол Робсън (1898-1976);
1950 г. – бразилският художник и комунист от италиански произход Кандидо Портинари (1903-1962);
1951 г. – турският писател – комунист, по-късно емигрант в Москва Назъм Хикмет (1901-1963);
1954 г. – бразилският физик и социален писател, активист в движението против световния глад, Жосуе де Кастро (1908-1973)
1956 г. – китайският художник Ки Баиши (1864-1957)
След смъртта на Фредерик Жолио-Кюри Международната награда за мир започва да носи неговото име, но е връчена само през 1959 г. на съветския писател Борис Полевой (1908-1981). От създаването си ССМ се обявява за представителство на широки обществени групи, без различия по политически и религиозен принцип. На практика обаче ССМ се оказва прокомунистическа организация с атеистична насоченост.
ССМ е обявен за независима организация, която се финансира от членски внос на участващите лица, държави и организации. През 1989 г. ръководството признава, че 90 % от финансовите източници са от СССР. С разпадането на тази държава ССМ изпада в икономическа несъстоятелност и съществува формално.
Зависимостта на ССМ от СССР обяснява различното отношение на организацията към военните конфликти – ССМ критикува експанзивната политика на САЩ във Виетнам и Латинска Америка, но подминава с мълчание империалистическите действия на СССР в Афганистан. По отношение на съветско-китайските спорни теми ССМ заема страната на СССР, което довежда до оттеглянето на Китай от организацията през 1966 г.
Четири години преди да свали Вълко Червенков (в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г.,) неговият наследник Тодор Живков заминава с официална българска делегация за Варшава. Кариерата на 39-годишния Живков е във възход: само след няколко месеца той ще стане член на Политбюро. Още преди да е на власт Тодор Живков вече се ползва с доверието на официална Москва.
Издържаният от Съветския Съюз Световен съвет на мира първоначално планира провеждането на конгреса в британския Шефилд, но организаторите се натъкват на трудности, до голяма степен типични за ранния период на Студената война. Така например, британски участник в щафета, започнала в София, не достига до Шефилд, а в Лондон са му предявени официални обвинения в ,,обидно поведение“ и участие в ,,неразрешена политическа демонстрация“.
Тогава организаторите успяват само за седмица да прехвърлят конгреса във Варшава. Той се провежда от 16 - 22 ноември 1950. Основен докладчик е съветският казионен писател Александър Фадеев. Инструкциите, които отнасят от Варшава делегатите са недвусмислени: светът е непримиримо разделен на ,,миролюбиви прогресивни сили“, водени от Съветския Съюз, и ,,войнолюбивия капитализъм“.
В така наричаната ,,духовна сфера“ тази линия безкомпромисно ще се прилага в продължение на десетилетие от писателя-апаратчик Георги Караславов. Конгресът във Варшава е първата му съвместна мисия с Тодор Живков.
Следва продължение
Коментари (0)