Ако депутатите откажат да приемат предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум за еврото, може ли Конституционният съд да се противопостави, ако бъде сезиран? Коментар по тази тема направи преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров в ефира на Нова ТВ.

Според него КС вече се е произнесъл по подобно дело.

"Ще видим дали би останал на позициите си при следващо допитване, което би дошло от Радев, ако НС отхвърли искането му. Няма срок за произнасянето на КС, ако определи делото като допустимо. Ако се проведе референдум, той може да бъде успешен. За да се обяви за такъв, в него трябва да са участвали поне толкова избиратели, колкото са гласували на предходните избори. Те бяха по-малко от 30% от имащите право на вот", посочи проф. Киров.

"Народното събрание е единствената институция, която може да реши дали да се произведе референдум. Ако се съберат поне 400 000 подписа валидни подписа на граждани, тогава по силата на закона парламентът е длъжен да вземе позитивно решение за провеждането му, но както видяхме, веднъж вече това не се случи ("Възраждане" през 2023 г. инициира подобен референдум - б.р.). 

Той уточни, че в искането на държавния глава не се оспорва цялостното влизане в еврозоната, което е задължение на държавата по силата на договора за членство в ЕС.

"Става въпрос за времевата рамка, в която ще се приеме валутата евро. Има много страни с подобни клаузи в договорите си. Те приети в ЕС още преди нас, но които продължават да ползват националните си валути. Някои от тях правиха и референдуми, в които народът се произнесе с отрицателно становище за влизане в еврозоната. Става дума за правови държави като нашата. Защо и у нас да не може да се проведе национално допитване? Влизането на България в еврозоната е задължение към ЕС. То може да бъде отложено, но не и отменено", заяви конституционалистът.