Петър Чолаков, Дойче веле

Ако следите българската политика, нейното постоянно криволичене и главоломните амплитуди, които отличават мандатите на премиера Борисов, едва ли сте останали учудени от скоростта, с която заповедта на министър Ананиев за задължителните маски бе отменена.

Израел, Австрия, германският град Йена и др. също въведоха такова изискване. Но у нас изначално беше ясно, че заповедта е трудно изпълнима, защото маски в търговската мрежа няма или трудно се намират.

Предложението всеки да си сложи по една хартиена корона на главата и да затанцува около телевизора, докато вървят новините, би имало горе-долу същия ефект като заповедта на министъра.

Дебатът за ползата от маските продължава. „За здравите СЗО не препоръчва маски”, а само за болните, подчерта проф. Мутафчийски, а доц. Мангъров  заяви: „Носенето на маска е като да сложиш решетка на прозорец и да мислиш, че тя предпазва от мухи”.

Политическа какофония

С маски, без маски - в българската политика всеки ден е първи април. Но в условията на извънредно положение и вирус, срещу когото науката засега е безсилна, този управленски стил безвъзвратно губи комедийния си потенциал. Резултатът е политическа какофония - главоблъсканица, която обърква и влудява хората.

Междувременно вицепремиерът Дончев обяви, че в случай на необходимост държавата има готовност да налага още по-строги мерки - като тотална забрана за излизане, пълна карантина за по-възрастните и хората с хронични заболявания, още по-зорко следене и т.н.

Не сме изолиран случай. На много места управляващите преяждат с власт. Реакциите им са хаотични, често противоположни. Туркменистан забрани дори да се употребява думата „коронавирус” и готви арести за хората с маски по улиците; президентът на Азербайджан Алиев използва пандемията, за да смаже опозицията. Дори стари демокрации постъпват неадекватно - Великобритания дълго време не взимаше на сериозно вируса и планираше изграждането на „стаден имунитет”…

Принципът е познат: разделяй и владей!

Въпросът сега е на кого делегираме правата си. Разнопосочните сигнали от върха на властовата пирамида подсилват паниката и спекулациите във време на тежки изпитания. Но има и друго. В нашия случай не става само дума за политическа вятърничавост, а за Макиавелизъм. Защо всъщност бе създаден втори „медицински щаб”? Защо в него бяха инсталирани критици на действията на проф. Мутафчийски, като проф. Костов и доц. Мангъров?

Вероятно премиерът и съветниците му са се уплашили, че ген. Мутафчийски може да стане много силен. Дадоха „щаб” и на проф. Костов, за да го противопоставят на досегашния. Принципът е стар и банален, но върши работа: разделяй и владей.

На тази основа апологетите на г-н Борисов вероятно се готвят да сервират кризисен пиар по време на пандемия, а шефът им - да трупа рейтинг. Как? Като ни забавлява с любимата си роля на месия-помирител.Това политическо инженерство, тези зигзази граничат с престъпна безотговорност.

Свикнахме с прекалено много „особености” на българската демокрация. Например с това, че България е република с генералско управление - президент, министър-председател, началник на щаба срещу Ковид-19: най-рейтинговите фигури у нас са все с пагони... Поне на разнопосочното политическо говорене, насърчавано от нарцисизма на една личност, трябва да се сложи точка.