Македония няма свой собствен автентичен исторически наратив. Македонското общество трябва да се изправи пред своята история и личности като Ванчо Михайлов и да даде своята автентична оценка. Това заявява бившата депутатка от парламента на РСМ Никица Корубин*  в коментар за Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN).

Ето какво още се казва в публикацията:  

Кой все още се плаши от Ванчо Михайлов? Този страх е свързан с теми като влиянието на Сърбия върху македонския исторически наратив, възможните погрешни прочити на исторически събития и замитането на някои исторически периоди под килима.

Всички отворени въпроси могат да се съберат в едно ключово изречение:

Македония за тридесет години независимостне успя да започне процес на собствено препрочитане на историята

и автентично тълкуване, необременено от възгледите на своите съседи. Идентичността се защитава само повърхностно, а не изследователски и научно. Изглежда, че идентичността ни е нужна само когато някой ни нападне и тогава я защитаваме декларативно и заради нечий инат, в случая заради ината на България, а допреди година беше заради ината на Гърция. Да си повърхностен е македонска запазена марка през тези три десетилетия.

След срещата на върха на НАТО през 2008 г.

Атина наложи вето

на присъединяването на Македония поради нерешения спор за името. Централната историческа фигура на този продължил десетилетия спор е древният цар Александър Велики. Неговият паметник, висок 14,5 метра, три години след ветото, беше издигнат на площада в Скопие през 2011 г., като част от проекта "Скопие 2014". Заобиколен е от паметници на други древни фигури, поставени около площада, много от които не са известни на македонските граждани. Целият проект "Скопие 2014“ е пример за погрешно създаване на автентична история. Този процес не се основава на научна, сериозна и изследователска основа, а дори и когато имаше опити да се представи по този начин, това беше само "история по поръчка". Много лесно си служим с термини, свързани с идентичността, без наистина да дефинираме какво ни определя.

В българо-македонския дебат

като основна точка на разногласия на членовете на Смесената мутидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси в публичното пространство най-често излиза  етническата принадлежност и усилията на революционера Гоце Делчев.

Страната бе разбунена от човека, който досега не е бил на масата за разговори на историците на двете страни и който дори не е бил в изследванията на македонските историци през всичките тези години на независимост.

Наследен наратив от Сърбия?

Най-противоречивият период от живота на Михайлов са 20-те и 30-те години на миналия век. Това е периодът, който е спорен и за нашата история и точно този период в македонската история замитаме под килима.

Става дума за времето, когато Македония е била Вардарска бановина, т.е. част от Кралство Югославия. На сръбските чети на тази територия се противопоставят терористичните чети на Ванчо Михайлов. Бруталността на тогавашната ВМРО и самият Михайлов са отговор на бруталността на сръбския окупатор и затова неговата роля не може да бъде анализирана без да се вземе предвид периода, в който е действал. Това е продукт на товашното време, а в македонската история проблемът е, че няма приемственост на позициите.

Този спор все още ни преследва, но той не е наш, оригинален, македонски, а е наследен от наратива, който е съществувал в бивша Югославия, или по-конкретно Сърбия.

Необходимо е преразглеждане на македонската историческа наука

за личности като Михайлов. В този процес науката може да стигне до същата позиция и възглед като сега, но това трябва да бъде направено, за да се достигне до автентичен македонски наратив.

Както антифашистката борба, така и АСНОМ не се възприемат правилно. АСНОМ се възприема само като резултат от антифашистката борба, но до онова заседание, на което за първи път македонците получават собствена държава се стига и заради всички други предишни борби на народа, които не винаги са били изключително антифашистки. Затова е безразсъдна защитата само на асномска Македония, а не на македонската история като цяло.

Някой не иска промяна на текущия наратив

В Договора за добросъседство с България в член 8, който се занимава с работата на Съвместната историческа комисия, са интересни два термина – „автентичен“ и „доказателство, базирано на исторически източници“.

Позовавайки се на изявления на българска страна, тяхната история се основава на исторически източници. Като отговор на термина „исторически източници“ в резолюцията, която македонският парламент прие с огромно мнозинство миналата година, се казва, че констатациите на македонските социални, хуманитарни и културни науки трябва да се почитат "безрезервно". Какви са тези констатации? Тези констатации не винаги се основават на исторически факти.

Основната цел на гласуването на резолюцията, предложена от ВМРО-ДПМНЕ, не е да се покаже, че в Македония има национален консенсус, а да се защити наративът, който някой не иска въобще да бъде пипан.

Разбира се, това не означава, че македонският наратив е напълно погрешен, а българският е напълно правилен, но проблемът е в това, че Македония няма свой автентичен наратив. /БГНЕС

*Никица Корубин е бивша депутатка от ЛДП, която по-късно става независима и остава част от мнозинството на правителството на СДСМ до края на мандата си през 2020 г. Магистър по археология и история на изкуството, понастоящем с дейности в неправителствения сектор.